Решение № 12098 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2016 г.

Решение № 12098 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) против решение № 364 от 9.11.2016 г., постановено по адм. дело № 608/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по подаденото от П. Н. Ч. искане да бъде възстановен на работа в агенцията и преписката е върната на органа за произнасяне при съобразяване с дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, а отказът на административния орган да се произнесе по искането е законосъобразен. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. Т. е постановено в съответствие с материалния закон. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (т. 5 от ППВС 4/1976 г.) В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона съставът на административния съд приема, че бездействието на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искането на Чангов за възстановяване на държавна служба, мотивирано с отпадане на основанието за отстраняването му от работа с обявяването на разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл за противоконституционна с решение № 5/12.05.2016 г. по к. дело № 2/2016 г. на Конституционния съд на Р. Б., формира мълчалив отказ по смисъла, изяснен по-горе. Действително изрична разпоредба, която да задължава компетентния орган да се произнесе по искане с такъв характер в ЗДСл не е предвидена, но това задължение следва от характера на служебното правоотношение. Последното възниква след волеизявление на лицето, което желае да заеме държавна служба и изричен акт на органа по назначаване (чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗДСл). Следователно, както съдът правилно приема, непроизнасянето на органа по заявлението за възстановяване на държавна служба формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съдебен състав, че отказът на органа да се произнесе е в противоречие с материалния закон. Правилно е преценено, че след като е сезиран с искане на отстранен служител за възстановяване на работа, органът дължи произнасяне, както с оглед характера на служебното правоотношение, така и поради факта, че заявителят се позовава на нови обстоятелства, свързани с отпадане на основанието за прилагане на принудителната административна мярка с оглед обявяване на разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл за противоконституционна - доводи, които в случая не са обсъдени. Останалите съображения на административния съд за действието на решението на Конституционния съд и значението му за спора, както и указанията, дадени на административния орган в този смисъл, също следва да бъдат споделени. Ето защо, като отменя мълчаливия отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по заявлението на Чангов за възстановяване на работа и връща преписката на органа за произнасяне съобразно указанията, съставът на Административен съд В. Т. постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Поради изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - В. Т. е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство Национална агенция за приходите следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 500.00 лв. разноски по делото в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,