Решение № 880 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2015 г.

Решение № 880 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 129, ал. 7 и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 8159/23.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3971/2014 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1307292/18.12.2013 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 403/27.02.2014 г. а не 27.03.2014 г., както е посочено в решението на съда) на директора на същата дирекция за отказ от прихващане/възстановяване на сумата от 565,85 лв., представляваща недължимо платена/събрана сума - удържан окончателен данък на Здравец Иванов Цеков от гр. София по начислени и изплатени лихви по срочен депозит от "Първа инвестиционна банка" АД през 2013 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съгласно чл. 13, ал. 1, т. 8, в сила до 31.12.2014 г. (а не както е посочено от касатора чл. 13, ал. 13) ЗДДФЛ необлагаеми са доходи от лихви по банкови сметки, с изключение на лихвите по депозитните сметки в търговски банки и клонове на чуждестранни банки, установени в държава - чл. на Европейския съюз или в друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Пак в тази връзка касаторът сочи и чл. 38, ал. 13 във връзка с чл. 46, ал. 1 ЗДДФЛ за облагане с окончателен данък в размер на 10 на сто брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки. Неправилно счита, че съдът е счел, че облагаем е единствено доходът от лихви за последния период в размер на 388,80 лв., за който лицето било узнало след обнародване на промените в ЗДДФЛ, ДВ., бр. 94/30.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., че доходът му от лихви ще подлежи на облагане и въпреки това не е предприел действия по прекратяване на договора за депозит. Според касатора обстоятелството, че лицето е сключило договора преди 1.01.2013 г., както и че не е прекратил предсрочно договорът за депозит, не обуславят различен извод относно облагаемостта на реализирания доход от лихви, нито относно относимия период на тяхното начисляване. Подробни съображения, обуславящи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на Здравец Цеков срещу АПВ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Женя Николова. Ответникът по касационната жалба Здравец Иванов Цеков от гр. София чрез процесуалния си представител адв. Айля Хасан я оспорва по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и в представената писмена защита Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени АПВ, с който е отказано на Здравец Цеков възстановяване/прихващане на сумата от 565,85 лв., представляваща недължимо платена/събрана сума - удържан окончателен данък по начислени и изплатени лихви по срочен депозит от "Първа инвестиционна банка" АД през 2013 г., първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ при авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ същият се счита придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване, а според ал. 1, т. 2 доходът се смята за придобит на датата на заверяване на сметката на получателя. Според съда не се спори по делото, че сметката на Здравец Цеков с дохода от лихви в размер на 5 702,20 лв. е заверена на 6.01.2013 г. при действието на чл. 38, ал. 1З ЗДДФЛ, като тази разпоредба, както и чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ са в сила от 1.01.2013 г. Прието е в съдебното решение, че правните субекти са имали на разположение един месец за да могат да преуредят правоотношенията си с кредитните институции, така че да имат възможност след 1.01.2013 г. доходът им от лихви по депозитни сметки да бъде по-малък. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ е въведена с изменението в ДВ., бр. 94/2012 г., в сила от 1.01.2013 г. и според нея с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки. Законодателят не е разпоредил в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ дали банковата сметка се отнася за срочен, безсрочен или друг вид депозит. Депозитът като понятие е дефинирано в § 1, т. 58 от ДР на ДОПК и представлява банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва). Законът не съдържа разпоредба, според която лихвите да се облагат само от депозитни сметки след 1.01.2013 г., тъй като определящо в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ за облагането на дохода от лихви е моментът, когато данъкът става изискуем, а това е заплащането (придобиването) на лихвата лихвата. По делото безспорно е установено, че целият размер на лихвата по срочния депозит на Цеков е получен на 6.01.2013 г., когато е заверена сметката му, като неправилно съдът е приел, че след като договорът за депозит е сключен през 2011 г., доходът от лихва макар и получен при действието на чл. 38, ал. 1 3 ЗДДФЛ на 6.01.2013 г. не бил облагаем. От тълкуването на чл. 38, ал. 1 3 ЗДДФЛ не може да се направи извод, че доходите от лихви се облагат само по депозитни сметки, сключени след 1.01.2013 г. Необоснован е и извода на решаващия съд, че по този начин се нарушавал принципа на правната сигурност и на защита собствеността по чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Този принцип не е нарушен, тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на откриване на депозитната сметка, страните по нея - банката и Здравец Цеков са били наясно, че лихвите по депозита няма да се облагат с данък. Правнорелевантният факт в случая е, не кога е сключен договорът за депозит, а кога е получен доходът от лихва, тъй като той е облагаем, считано от 1.01.2013 г. При наличие на получен доход след 1.01.2013 г. приходните органи правилно не са възстановили удържания окончателен данък по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ. Не е налице въвеждане на обратно действие на данъчния закон и в този смисъл е и решение № 10/24.10.2013 г. по конст. дело № 8/2013 г. по повод искане от омбудсмана на РБ за обявяване противоконституционност на чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ, според която при авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 13 същият да се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. В цитираното решение Конституционният съд нееднозначно е посочил, че законодателят е въвел като разграничителен критерии датата на падежа за определяне момента на получаване на облагаемия доход, като по този начин е приел, че само полученият доход подлежи на облагане. Това е така, защото правнорелевантният факт за облагането на дохода от лихви е датата на придобиването му. Пак в посоченото конституционно решение е застъпено схващането, че предхождащото облигационно отношение - сключването на договор за депозит, не представлява правопораждащия юридически факт за нуждите на данъчното облагане, както и че едва на падежа ще бъде ясно дали вложителят е реализирал доход и в какъв размер, за да бъде обложен с данък. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице обратно действие на закона, тъй като с чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ законодателят прилага тази разпоредба към заварени правоотношения, а това, както е прието и в решението на Конституционния съд не е равнозначно на обратно действие на новия закон, тъй като не са преуредени юридически факти от момента на тяхното възникване, а е налице уреждане на последиците от това правоотношение за в бъдеще, при положение, че то не е завършено. Първоинстанционният съд не се е съобразил с това конституционно решение, както и превратно е тълкувал и е приложил чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ, поради което е постановил неправилно решение поради нарушение на приложимия материален данъчен закон. Решението като неправилно подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Здравец Цеков срещу АПВ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението следва да се отмени и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Николова, на дирекция "ОДОП" - гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение