Решение № 10735 от 1.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 715/2014 г.

Решение № 10735 от 1.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 715/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иванка Лазарова Стоянова от гр. Стара Загора срещу решение № 196 от 22.10.2013 г. по адм. дело № 277/2013 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Касационната жалбоподателка излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно изтъква, че неправилно административният съд е приел оспорения Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) за законосъобразен, тъй като при издаването му е допуснато нарушение на чл. 62 от ЗМДТ, като в същия не е посочено за кой от четирите компонента на ТБО се начислява задължение, както и върху каква основа е изчислено процесното задължение. Оспорва също така реалното предоставяне на услугите. Допуснати били и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът при преценка законосъобразността на оспорения пред него АУЗД не бил съобразил, че Иванка Стоянова е заплатила дължимите данъци и такси за имотите си за периода 2008 - 2011 г. преди връчването на акта. Иска се отмяна на решението като неправилно и като се пререши спора по същество, да се отмени АУЗД № 15730 от 17.12.2012 г. на старши инспектор в отдел "МДТ" при община Стара Загора, потвърден с решение № 15730 от 13.05.2013 г. на началник отдел "МДТ" при община Стара Загора. Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционното решение, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Стара Загора. Претендират се разноски по делото. Подадена е и частна жалба от Иванка Лазарова Стоянова срещу определение № 340 oт 19.11.2013 г. по адм. дело № 277/2013 г., с което в производство по реда на чл. 248 от ГПК същата е осъдена да заплати на община Стара Загора разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - началник отдел "МДТ" при община Стара Загора чрез процесуалния си представител мл. експерт Петров в представен по делото отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадените касационна и частна жалби за допустими, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество, и двете са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на Иванка Стоянова против АУЗД № 15730 от 17.12.2012 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" в община Стара Загора, потвърден с решение № 15730 от 13.05.2013 г. на началник отдел "МДТ" при община Стара Загора. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че касационната жалбоподателка е декларирала с декларация по чл. 14 от ЗМДТ съсобствен недвижим имот, находящ се в строителните и регулационни граници на с. Оряховица, община Стара Загора. С процесния АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е установено задължение за данък върху недвижимия имот за 2010 и 2011 г. и такова за ТБО за периода 2008 - 2011 г. в размер на общо 20.64 лв. ведно със законната лихва върху тях. По делото са приложени заповеди на кмета на община Стара Загора за определяне по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и вида на предлаганите услуги, както и честотата на сметосъбиране и сметоизвозване. Представени са и платежни нареждания от 31.01.2013 г. за внесени в бюджета на община Стара Загора суми за данък за недвижимите имоти и за ТБО за периода 2008 - 2011 г. общо в размер на 27.50 лв. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е извел извод, че оспореният акт е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в предписаната форма, при наличието на фактическите и правни основания за издаването му. Решаващият състав е изложил съображения, че Иванка Стоянова не е оспорила нито пред по-горестоящия административен орган, нито в първоинстанционното производство, възникването, съществуването, изискуемостта и размера на задълженията за данък и ТБО към датата на издаването на АУЗД - 17.12.2012 г. Съдът е приел, че страните спорят относно обстоятелството дължи ли жалбоподателката ТБО за 2008 - 2009 г. за съсобствения й недвижим имот. Предвид представените по делото заповеди на кмета на община Стара Загора по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и че Иванка Стоянова не е оспорила реалното предоставяне и на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, е извел извод, че общината реално е престирала горните услуги. Мотивиран по този начин, първоинстанционният съд е постановил оспореното решение. С определение № 340 oт 19.11.2013 г. по адм. дело № 277/2013 г. по описа на съда, е прието, че искането за допълване на съдебното решение в частта за разноските е основателно. Налице били предпоставките за възлагане в тежест на жалбоподателката на сумата от 100 лв. в полза на община Стара Загора. Оспорените съдебни решение и определение са правилни. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, а направените изводи са съответни на материалния закон и обосновани. Безспорно по делото е, че касационната жалбоподателка е съсобственик на недвижим имот в с. Оряховица, община Стара Загора, и като такава, с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и чл. 64 от ЗМДТ, е задължено лице за заплащане на публичните общински вземания за данъци и ТБО. В първоинстанционното производство, административният съд, като е съобразил данните по делото, а именно жалбата на Иванка Стоянова пред по-горестоящия административен орган, както и жалбата, с която е сезиран същият, обосновано е приел, че спорният въпрос между страните е дали касационната жалбоподателка е дължала ТБО за 2008 и 2009 г. Съображенията, изтъкнати и в двете цитирани по-горе жалби, от страна на Стоянова са, че за визирания от нея период ТБО не се дължи и събира, поради което същата незаконосъобразно й е начислена. В тази връзка следва да се отбележи, че нито в производството по реда на чл. 81 и сл. от АПК, нито в производството пред административния съд, касаторката е оспорвала реалното престиране от страна на община Стара Загора на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането чистотата на териториите за обществено ползване. По изложените съображения, обосновано административният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за възникване на задължението за ТБО. За първи път едва с касационната жалба се излагат оплаквания, че услугите по чл. 62 реално не са били предоставяни, като се твърди, че пред 2008 и 2009 г. в с. Оряховица е нямало контейнери, както и не се е извършвало сметосъбиране и сметоизвозване от страна на община Стара Загора, а хората са изхвърляли отпадъците в дерето на селото и към настоящия момент тази ситуация продължавала. Разпоредбата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед на това възраженията на Иванка Стоянова относно липсата на реалност не следва да бъдат обсъждани, тъй като предметът на доказване в касационното производство са конкретни порочни действия на съда при формиране на фактическите и правни изводи, но не и на нови факти относно правния спор, за които не е имало пречка да бъдат заявени пред административния съд. По същите причини не следва да бъдат обсъждани и възраженията за незаконосъобразност на процесния АУЗД, тъй като в същия не е посочен размерът на всеки от компонентите на ТБО, за който е начислено установеното в административния акт задължение, както и не е посочена основата, върху която същата е изчислена. И двете подробно описани по-горе възражения са изтъкнати за първи път пред касационната инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК не следва да бъдат обсъждани. Неоснователни са и оплакванията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена и съдът не е възползвал от разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК да назначи служебно съдебно-икономическа експертиза. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът е приел за безспорно установено, че касационната жалбоподателка е заплатила на 13.01.2013 г. установените задължения за данъци и ТБО. Не се оспорва, обаче, от страна на Иванка Стоянова, че към датата на издаване на процесния АУЗД - 17.12.2012 г. тези задължения не са били платени, а законосъобразността на оспорения административен акт се преценява към момента на издаването му (по арг. 142, ал. 1 от АПК), поради което и това оплакване е неоснователно. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата срещу АУЗД № 15730 от 17.12.2012 г. на старши инспектор в отдел "МДТ" при община Стара Загора, потвърден с решение № 15730 от 13.05.2013 г. на началник отдел "МДТ" при община Стара Загора, Административен съд Стара Загора е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Обоснован е и изводът на първостепенния съд, че са били налице предпоставките да бъде осъдена жалбоподателката да заплати разноски за юрисконсулстко възнаграждение в полза на община Стара Загора. С първоинстанционното решение изцяло е отхвърлено оспорването на същата, а от данните по делото се установява, че процесуалният представител на ответника по жалбата своевременно е направил искане за присъждане на разноски, поради което и оспореното определение е правилно. Предвид изхода на настоящото производство и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, следва Иванка Стоянова да бъде осъдена да заплати на община Стара Загора разноски по делото в размер на 150 лв. за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,