Решение № 5287 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2015 г.

Решение № 5287 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Поли-98" ООД със седалище в с. Дъбница, общ. Гърмен, обл. Благоевград, чрез управителя й, против решение № 1908 от 21.11.2014 г. по адм. дело № 447/2014 г. на Административен съд - Благоевград. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на дружеството против заповед № 355 от 17.06.2014 г. на Директора на ТП "Държавно горско стопанство Гърмен" към Югозападно държавно предприятие - Благоевград и са присъдени разноски в полза на заинтересованата страна. Правят се доводи за несъобразяване на материалния закон и за необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Директора на ТП "ДГС Гърмен" в писмено възражение и в съдено заседание чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна "Джамбо-2007" ЕООД, с. Дъбница в писмено становище и в съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва жалбата като неоснователна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не са изложени ясно формулирани касационни основания. Счита, че касаторът правилно е бил отстранен от търга, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 38, ал. 7 от Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от дружеството против заповед № 355 от 17.06.2014 г. на Директора на ТП "ДГС Гърмен" към Югозападно държавно предприятие - Благоевград. С нея на основание чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/ и протокола от 13.06.2014 г., съставен от комисия за провеждане на търг с явно наддаване за продажба на дървесина от обект 1410 в района на дейност на ТП "ДГС Гърмен", е определено "Джамбо-2007" ЕООД, за купувач на прогнозното количество строителната дървесина и дърва за огрев на временни складове от обект с № 1410 на територията на ТП "ДГС Гърмен". Жалбоподателят е участвал в търга, като с протокола от 13.06.2014 г., след констатирано нарушение на чл. 38, ал. 7 от Наредбата е отстранен от участие. За да отхвърли жалбата административният съд е приел същата за неоснователна. Извършил е дължимия служебен контрол за законосъобразност на тръжната процедура, приключила с оспорената заповед и е приел, че актът е законосъобразен и не страда от нито един от посочените в чл. 146 от АПК пороци. Освен това е направил пълен анализ на всички възражения и доводи на жалбоподателя, като въз основа на приложените по делото доказателства е приел, че кандидатът не отговаря на изискванията на чл. 115 от ЗГ, чл. 38, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата. В тази връзка е кредитирано констатираното обстоятелство, че към момента на подаване на заявлението по чл. 38, ал. 3 от Наредбата дружеството е било със седалище и адрес на управление в гр. Гоце Делчев, поради което дружеството не е било адресат със седалище и адрес на управление на територията на ТП "ДГС Гърмен". Изложено е, че промяната в седалището и адреса на управлението на този участник в търга е настъпила след крайния срок за подаване на заявлението за ползване на дървесина като "местна фирма", като заявлението за това, че търговското дружество е местна фирма не е подадено от същото, а от неговия клон в с. Дъбница. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 17 от ТЗ първоинстанционният съд е изложил, че клонът е част от търговското предприятие, което представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения и няма самостоятелна правосубектност. При тези данни е приел, че дружеството-жалбоподател не съответства на определените условия за провеждане на търга. Така постановеното решение е правилно, но изисква известна корекция на мотивите. В касационната жалба и представеното в съдебно заседание писмено становище отново са изложени твърдения касаещи законосъобразността на заповедта на Директора на ТП "ДГС Гърмен", като единствените съображения против решението на първоинстанционния съд е за неправилно приложение на материалния закон по отношение на правомощията на клона на търговско дружество. Според касатора подавайки заявлението по чл. 38, ал. 3 от Наредбата, клонът е действал от името и за сметка на търговското дружество, а подавайки заявлението за участие в търга, принципалът е потвърдил всички действия на клона. По този начин обаче е изместен центърът на спора. Същественото обстоятелство е, не кой е подал заявлението по чл. 38, ал. 4 от наредбата /клонът или търговецът/, а съответствало ли е дружеството към 1.10.2013 г. на условията по чл. 115 от ЗГ (в приложимата му редакция от 9.04.2011 г.) и съответно на квалификацията за местен търговец по смисъла на чл. 38 от наредбата? Оспорената тръжна процедура е за продажба на добита дървесина по асортименти на прогнозни количества - чл. 66, ал. 1, т. 1 от наредбата. Съгласно заповедта за откриване, предметът попада в обхвата на чл. 115 от ЗГ и е предназначен за търговци, отговарящи на въведените в нормата условия, определени впоследствие от раздел IV от наредбата, като "Местни търговци". За да участват в търговете, те следва да установят на първо място съответствие с изискванията на чл. 115 и на второ място да представят доказателства за наличие на мощности за преработка на съответната категория дървесина и на неолбходимата техника и наети на трудов договор работници. Изискванията на чл. 115 от закона са две групи при условията на кумулативност. Първата от тях е по ал. 1, т. 1 от закона - търговецът, който ще кандидатства за добив на дървесина в рамките на една трета от годишното ползване трябва да има седалище и адрес на управление на територията на съответното стопанство и да осъществява дейността си на същата територия. Втората е да удостовери съответствие с една от трите системи за управление и качество. По този начин законодателят ясно и точно е определил юридическото и от формално естество условие - седалището и адреса на управление на търговеца да са на територията на стопанството. Определил е и фактическото условие, каквото е осъществяване на дейност на същото място. Следващият основен въпрос за правилното решаване на спора е относно моментът, към който следва да са изпълнени всички така уредени в закона изисквания? Отговорът му се извежда от правилата, уредени в чл. 38 от наредбата, приета по делегация на чл. 114, ал. 1 ЗГ. За да се породи вообще право за участие на местни търговци в процедурите за ползване и продажба на дървесина, те са задължени да подадат заявление по чл. 38, ал. 3 от наредбата, в което да посочат информацията по т. 2 от новелата - количеството дървесина по дървесни видове и асортименти, които желаят да закупят. Подаването на заявлението е обвързано от нормотвореца с фиксиран в ал. 4 краен срок - 1 октомври на годината, предхождаща годината, в която ще се осъществява ползването на дървесина. Същата разпоредба ги задължава в този срок да приложат към заявлението документите, доказващи обстоятелствата по ал. 1. Анализът на нормата показва ясно какви са тези обстоятелства, за които трябва да се представят документи: Първото от тях е за съответствие с изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ- кандидатстващият търговец да има седалище и адрес на управление на територията на стопанство и да осъществява там дейността си. Второто е по чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 - доказателства за наличие на мощности за преработка, както и наличие на необходима техника и наети на трудов договор работници. Изрично изписаното правило в ал. 7 на чл. 38 от наредбата на практика повтаря правилото, уредено в чл. 115, ал. 1, т. 1 от закона. В конкретния случай годината, която предхожда търга е 2013 г. Крайният срок за подаване на заявлението и съответствието с изискванията и документите е изтекъл на 1.10.2013 г. Безспорно установен по делото е фактът, че към тази дата, жалбоподателят, като търговско дружестно, не е имал седалище и адрес на управление на територията на съответното стопанство. С наличието на клон на същата територия, той е отговорил на второто изискване на чл. 115, ал. 1 - осъществяване на дейност на териорията на стопанството., По отношение на него обаче е останало неизпълнено първото условие на чл. 115, ал. 1, т. 1, пр. първо от закона, тъй като седалището и адресът на управление на територията на с. Дъбница, са променени впоследствие - на 14.11.2013 г. Несъответствието с нормативно установено задължително изискване, не може да се преодолее с представеното в касационното производство удостоверение № 927 от 4.12.2014 г., издадено от директора на ДГС Гърмен, че заявлението му отговаря на условията за участие в търга. Още повече, че то е издадено след постановяване на оспорения административен акт и на съдебното решение, предмет на касационно обжалване. Данните по делото безспорно установяват, че заявлението за участие в търга не отговаря по описаните по-горе причини на изискването на т. 12.2. от заповедта за откриване на процедурата, търговецът да отговаря на изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ и да е подал заявление към 1.10.2013 г. След като към този момент, търговското дружество не е имало седалище и адрес на управление в селото, то не е отговаряло на описаните нормативни изисквания и не е имало право да бъде допуснато до участие в проведения търг. Съдът намира, че това е правно релевантният факт, а не толкова субектът, който е подал заявлението за участие по чл. 38, ал. 3 от наредбата - клонът или търговецът. Законосъобразно тръжната комисия е посочила в първата и третата си точки от решенията по протокол от 13.0.6.2014 г., че към 1.10.2013 г., търговското дружество не е било със седалище и адрес на управление на територията на ТП "ДГС Гърмен" и към тази крайна дата не е имало изискуемото качество на "местен търговец". Това е причината да не представи изискуемото в тръжната документация удостоворенеие, издадено на името на търговеца, съгласно изискванията на чл. 38, ал. 4 от наредбата, че има подадено заявление за ползване на дървесина, именно, като местен такъв. Решението на комисията за отстраняване на дружеството от участие в търга е възприето от административния орган. Постановеният от него административен акт е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и правилно е отхвърлена от административния съд. Ето защо обжалваното решение следва да се остави в сила, като се имат предвид изложените от настоящата инстанция корегиращи мотиви. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на заинтересованата страна, на нея й се дължат разноски за касационното производство. Такива са доказани в размер на 15000 лева. Съдът обаче намира за основателно възражението, направено от пълномощника на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението. Размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение не е несъобразен с действителната правна и фактическа сложност на касационното производство. Съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, намира, че сумата следва да се намали на 600 лева, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение