Решение № 14317 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2011 г.

Решение № 14317 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Нафия Халаф Хедер, против решение № 7488/30.05.2011 г., постановено по адм. д. № 4561/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 44/7.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България /ДАБ/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да и бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Според касаторката, съдът не е преценил всички нейни твърдения, свързани с бежанската история и информацията за ситуацията в страната по произход, където следва да се върне. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне в сила на съдебното решение на ВАС. Представя в настоящото производство и е приета справка на ДАБ от 18.07.2011 г. относно актуалната ситуация в страната на произход-Сирия. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение, е било решение на ДАБ за отказан бежански и хуманитарен статут на лицето Нафия Халаф Хедер, гражданка на Сирия. За да отхвърли жалбата, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец, тъй като фактите, които са посочени в бежанската история, не доказват наличието на основателен страх от преследване. Съдът е приел, че жалбоподателката е пристигнала нелегално в България през месец март 2010 г. заедно със съпруга си Фандо Сило, и че не желае да се завърне в страната си на произход, тъй като там няма никакви права, животът е много скъп и труден и желае да се установи в Европа, за да търси по-добър начин на живот и работа. Същата не е била задържена и осъждана в страната си на произход. При така установеното съдът е пирел, че за жалбоподателката не са налице основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като спрямо нея няма данни за основателен страх от преследване поради расов признак, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, или тя да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, изтезание или тежки заплахи срещу живота или личността и, а желанието и да остане в България е мотивирано от чисто икономически характер. До този извод съдът е достигнал като е пирел, че административният орган е събрал и достатъчно писмени доказателства, отразени в няколко "справки", в които достатъчно подробно е бил отразен обществено-политическият живот в Сирия, обстановката в страната и състоянието на човешките права и европейските практики. Настоящият състав намира, че правилно и преценявайки бежанската история на кандидата, тричленният състав е приел, че не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю лицето не е твърдяло наличие на заплахи, както по отношение на нея така и по отношение на съпруга й, поради което решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Основателни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1. от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според цитираната разпоредба и по точно ал. 1, т. 3, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Сирия не е преценена към момента на постановяване на решението на ДАП и съдебното решение, а са обсъждани справки от м. 02.2010 г. и м. 05.2010 г. От изложеното в мотивите на решението на Председателя на ДАБ, както и в решението на ВАС, Трето отделение, не се установяват конкретни факти относно сигурността на страната по произход към момента, когато следва да бъде върната заявителката за статут. Решението на ДАБ е от м. 03.2011 г., а представената за първи път в настоящото производство справка на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ от 18.07.2011 г. относно актуалната ситуация в страната на произход-Сирия, поради което не следва да бъде обсъждана, предвид правото на лицето на двуинстанционен контрол. Настоящият състав намира, че не е обсъдена разпоредбата на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. и постановеното решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, сега - Съда на Европейския съюз, по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на същата разпоредба, в което е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт" и съществуващи сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б."в" от директивата. При липса на анализ на актуални данни за ситуацията в Сирия, обжалваното решение в частта му, в която е потвърдено решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС относно отказан хуманитарен статут, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на преценка според актуалните данни за обстановката в Сирия към настоящия момент, като се вземе предвид и представената в настоящото производство справка от м. 07.2011 г., тъй като последната справка, приложена по делото е от м. май 2010 г., а решението на ДАБ е от м. март 2011 г. В този смисъл са решения на петчленен състав на ВАС № 6385/9.05.2011 г., постановено по адм. д. № 964/11 г., решение № 14215/03.11.2011 г., постановено по адм. д. № 8529/11 г. и решение № 7321/27.05.11 г., постановено по адм. д. № 1907/11 г. по описа на ВАС. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия