Решение № 3729 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2016 г.

Решение № 3729 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Касационно производство e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 42, ал. 10 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ш. против решение № 9/15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 267/2015 г. по описа на Административен съд - Ш. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу индивидуалния административен акт. Ответната в производството страна - И. Г. С. - К. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя изцяло заповед № 845-2/27.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" град Ш., потвърдена с Решение № 94 ИИ/0004/7.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане град Ш. и връща делото като преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" град Ш. за ново произнасяне по подаденото заявление - декларация вх. № 845-2/28.09.2015 г. от И. С. - К., като майка и законна представителка на малолетното си дете К. А. К. при спазване на указанията на съда по приложение на закона, дадени в съдебното решение. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че спор по фактите между страните няма. Спорът е правен по приложение на материалния закон и в частност относимостта на разпоредбата на чл. 28 от Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/ към процесната хипотеза за добавка за социална интеграция по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ. От установеното фактическо положение по делото, първоинстанционният съд приема, че са налице материалноправните предпоставки за отпускане на добавка за социална интеграция на детето К. К., поради което отказът на директора на Дирекция "Социално подпомагане" град Ш. е незаконосъобразен. Мотивирано е становище, че след като ЗИХУ и ППЗИХУ не предвиждат като условие за отпускане на добавката за социална интеграция провеждането на рехабилитация в специални лечебни заведения, регистрирани като такива по Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, то въведените такива условия в оспорения акт, мотивирали административния орган да откаже отпускането на добавката, противоречат на материалноправната разпоредба на закона и не съответства на неговата цел. Решаващият съд обосновава извод, от който следва, че преследваната от законодателя цел е да се подпомогнат лицата с трайни увреждания или деца с определен вид и степен на увреждане с финансова помощ веднъж годишно за балнеолечение или рехабилитационни услуги. Изведено е, че в случая е от значение обстоятелството, че балнеолечение и рехабилитационни услуги са били извършени, като е ирелевантно дали обектът, в който са проведени е регистриран за балнеолечебна и рехабилитационна дейност. Съотнасяйки релевантната правна рамка към фактите по делото, първоинстанционният съд приема, че добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация според смисъла на тези понятия, посочен съответно в чл. 15, ал. 2 и ал. 4 от ЗИХУ, тъй като на първо място социалната рехабилитация представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изрично изключена от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка. Въведеното ограничение с изменението и допълнението на нормата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, според което обектите, в които се извършват санаториалното лечение и рехабилитационните услуги следва да отговарят на медицинските стандарти по Наредба № 30/2004 г., е относимо при провеждане на медицинска, но не и на социална рехабилитация, каквато е извършена в разглеждания казус. В заключение е прието, че в приложимите разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ не е предвидено изискване социалната рехабилитация да е проведена в специални лечебни заведения, поради което съдът намира, че заповедта е постановена в противоречие с материалноправната разпоредба и целта на закона. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение или рехабилитационни услуги. Разпоредбата на чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ определя кръга на лицата, сред които са и децата с определени вид и степен на увреждане, на които добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. С подзаконовата разпоредба, в редакцията към момента на постановяване на административния акт, в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е предвидено изплащане на добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" . Не се спори, че хотел "Алегра" в КК "Златни пясъци" не е обект, отговарящ на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Разпоредбата на чл. 15 ЗИХУ разграничава две разновидности на рехабилитацията по смисъла на закона: медицинска и социална. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 15, ал. 2 ЗИХУ медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, която включва: поддържаща медикаментозна терапия; физикална терапия; говорна и зрителна терапия; кинезитерапия; ерготерапия; психотерапия; трудово лечение; назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия. Според определението, визирано в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ социалната рехабилитация се състои в създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Анализа на цитирана нормативна уредба, налага извода, че социалната рехабилитация по чл. 15, ал. 4 ЗИХУ не е дефинирана като лечебна дейност, което е една от отграничителните й черти с медицинската такава. Дейностите, които се включват в социалната рехабилитация, не представляват медицинска дейност по принцип и в частност - такава, която да попада в обхвата на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина", за която е въведено изискването по чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ и за която има разписан стандарт по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" . Затова е материално незаконосъобразен подходът на административния орган за механичното пренасяне на изискването дейностите за социална рехабилитация да са извършени (предоставени) в лечебни заведения или в центрове, в които има разкрити лечебни заведения за физикална и рехабилитационна медицина или които имат сключени договори с такива заведения. Условието, което е предвидено в чл. 28, ал. 1, изречение първо от ППЗИХУ с изменението, което е в сила от 4.07.2014 г., се отнася само за медицинската рехабилитация. Макар това да не е посочено изрично в разпоредбата, то следва от различието в естеството на медицинската и на социалната рехабилитация и различните способи за въздействие и подпомагане в цялостния възстановителен процес и повишаване независимостта на живота на човека с увреждания. Този извод се налага и от общото правило, че с подзаконов нормативен акт, който се издава по прилагането на закона, не може да се стеснява приложното поле на предоставено от закона право. С оглед изложеното, настоящият съдът намира, че чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ противоречи на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, тъй като в последния не са въведени изисквания социалната рехабилитация да се провежда само в заведения, регистрирани по реда на ЗЛЗ, за разлика от хипотезата по чл. 15, ал. 2 ЗИХУ, касаеща медицинската рехабилитация. В Наредба № 30/2004 г., както и в медицинския стандарт, утвърден с нея, не са регламентирани редът и начинът за определяне кои заведения отговарят на наредбата. Такива не се съдържат и в ЗЛЗ. В чл. 39 и сл. от ЗЛЗ е регламентиран редът за регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. В тях липсват изисквания към обектите за балнеолечение и рехабилитационни услуги за регистрацията им да отговаря на изискванията на Наредба № 30/2004 г., нито наредбата, препраща към реда по ЗЛЗ. В този смисъл са мотивите на Решение № 10749 от 15.10.2015, постановено по АД № 5463/2015 г. по описа на ВАС, с което тази юрисдикция, като първа инстанция е отменила разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания