Решение № 6265 от 13.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Добрич чрез процесуален представител против решение 285 от 25.07.2022г. на Административен съд Добрич по адм. дело 653/2020г. С него се отменя Решение 27 от 16.10.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]/29.07.2020 г. на ръководителя ПО при ТП НОИ-Добрич и изпратена преписката на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Добрич за произнасяне по Заявление за отпускане на пенсия с вх. Ц2113-24-558 от 02.07.2020 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, П. Иванов чрез процесуален представител-адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. Маринов срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Добрич. С него се отхвърля жалбата му срещу разпореждане [номер]/29.07.2020 г. на ръководителя ПО при ТП НОИ-Добрич, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 КСО по по подадено заявление за отпускане на пенсия с вх. Ц2113-24-558 от 02.07.2020г. Мотивите за отказа са, че Маринов има придобит осигурителен стаж от втора категория труд от 13 г., 2 м. и 9 дни и от трета категория 23 г., 6 м. и 8 дни, или общо стаж от 40 години и 14 дни, приравнен към трета категория труд, поради което към датата на заявлението заявителят нямал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, т.к. няма изискуемата възраст от 64 г. и 3 месеца. Прието е, че заявителят няма право на пенсия и по реда на чл.69б, ал.2 от КСО, като отговаря на изискванията за възраст с навършени 58 г. и 6 месеца, но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Спорът е развит в административното производство пред директора на ТП на НОИ Добрич, който в решението си също не признал стажът, положен като "шлосер" в периода от 23.11.1981г. до 01.02.1983г. от втора категория труд, като същият е зачетен от трета категория труд. Спорен е и осигурителният стаж придобит от П. Иванов в ЕТМилен Димитров, който също е зачетен от трета категория труд. В съдебното производство, съдът е приел за установено, че неправилно Директорът на ТП на НОИ Добрич не е признал осигурителния стаж на жалбоподателя, положен в предприятието на ЕТ М. Димитров Добрич на длъжността заварчик през периода 04.03.1998 г. 09.07.1999 г. като труд от втора категория. Заемането на длъжността било доказано с трудова книжка, за която административният орган приема, че не е оформена по предвидения в наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж ред. се дължи изцяло на недобросъвестно поведение на работодателя обстоятелство, установено от органите на ТП на НОИ с Констативен протокол КП-5-24-00825148/14.10.2020г. Пред първоинстанционния съд са представени доказателства за приключило специалното производството по чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж , в което по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение се доказва придобитият от Иванов осигурителен стаж през периода от 04.03.1998 г. 09.07.1999 г. на длъжността заварчик, определена като труд от втора категория. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Обсъдил приложението на т. 20 и т. 67 от ПКТП/отм/ и при установените условия на труд, е приел този трудът от втора категория, което дава основание за признаване правото на пенсия на П. Иванов, поради което отменил решението и разпореждането и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне по подаденото заявление. Решението е правилно. По отношение спорния период 04.03.1998 г. 09.07.1999 г. съдът законосъобразно е приел, че осигурителния стаж на жалбоподателя, придобит в предприятието на ЕТ М. Димитров Добрич на длъжността заварчик е труд от втора категория. Правните изводи са обосновани с представената от лицето трудова книжка, доказваща заемане на длъжността, както и на влязлото в сила съдебно решение по развилото се производството по чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж , в което по съдебен ред е доказан придобитият от Иванов осигурителен стаж през периода от 04.03.1998 г. 09.07.1999 г. на длъжността заварчик, при условията на втора категория труд. По отношение на спорния по делото период от 23.11.1981 г. 01.02.1983 г., съдът приел, че следва трудът да бъде зачетен към втора, а не трета категория труд, тъй като с удостоверението на директора на Дирекция Държавен военноисторически архив Велико Търново се доказвало, че на 12.02.1982 г. лицето е назначено като заварчик със Заповед ЛС-103/12.02.1982 г. на директора на предприятието. Разпоредбата на т. 20 от ПКТП/отм/ посочва трудът от втора категория, положен от Електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. Работници на първична механична обработка на чугунени отливки. Съдът правилно е приел приложимост и на разпоредба на т. 67 на ПКТП (отм.), с оглед доказателства за заемана от Иванов длъжност шлосер в механичен цех. Съгласно цитираната разпоредба, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. Правилно е обоснован правен извод, че приемането на положения труд на длъжността "шлосер" от втора категория, се основава на факта на полагане на този труд в обособен цех или звено съгласно ПКТП (отм.). В тази връзка е и обвързаността с т. 20 на ПКТП/отм./, след като трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория. Обосновано е понятието "обособени цехове и звена", като работни места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост и обвързано с вредните въздействия на работната среда във военните заводи, приети от съда като еднакво неблагоприятни за длъжностите "шлосер" и "заварчик", упражнявани във военната промишленост, където работният процес е натоварен с висок риск за живота и здравето на работниците. Видно от доказателствата по делото, съдът е извел верен правен извод за вредности и тежести, отговарящи на условията на втора категория труд. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение