Решение № 4889 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2016 г.

Решение № 4889 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. В. Н. от гр. Р., против Решение № 14/31.03.2016 г., постановено по адм. дело № 140/2015 г., по описа на Административен съд С., с което по негова жалба е отменен частично Акт за установяване на общински публични вземания (АУОПВ) № СУД-000306/19.02.2015 г., издаден от старши инспектор в отдел КСМДТ - Дирекция МДТ при О. Р., в частта, с която са определени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периоди от 2007 г. до 2014 г., над посочените суми и е отхвърлено оспорването на цитирания акт в останалата му част. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата бъде уважена изцяло. Ответникът - Директора на дирекция "Местни данъци и такси" при О. Р., редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. е отменил частично Акт за установяване на общински публични вземания (АУОПВ) № СУД-000306/19.02.2015 г., издаден от старши инспектор в отдел КСМДТ - Дирекция МДТ при О. Р., в частта, с която са определени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периоди от 2007 г. до 2014 г., над посочените суми и е отхвърлил оспорването на цитирания акт в останалата му част. За да постанови този резултат съдът е отчел правото на собственост на жалбоподателя както по отношение на недвижимите имоти, пътните превозни средства, така и възраженията за изтекла погасителна давност за задълженията за 2007 и 2008 години. Отразено е, че за периода от 2009 г. до 2014 г. О. Р. е осъществявала дейността по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо за битови отпадъци. Отразен е и начина на изчисляване на такса битови отпадъци. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилен е изводът на съда, че в случая съгласно нормите на Наредбата за определяне на размера на местните данъци и такси на територията на община Р. за всяка от процесните години, размерът на данък недвижими имоти възлиза на 1 промил за периода 2009 г. - 2011 г. и 1,2 промила за периода 2012 г. - 2014 г. Съдът е изложил мотиви относно начина на изчисляване на размера на данъка. В случая се касае за просто изчисляване, което се изразява в умножаване на цифровото изражение на данъчната оценка по определените промили - ставка за всяка година. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд относно приложението на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. В случая, срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК за публичните задължения, относими за 2007 г., започва да тече от 1.01.2008 г. и изтича на 31.12.2012 г., а по отношение задълженията за 2008 г. погасителната давност започва да тече от 1.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г. Няма данни по делото тази давност да е прекъсвана, поради което е правилна преценката на съда, че задълженията за 2007 г. и 2008 г. са погасени по давност. Правилна е преценката на съда, че касаторът се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от него декларация, съобразно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно нормата на чл. 11, вр. с чл. 64 от ЗМДТ данъчно задължено лице за заплащане на такса битови отпадъци е собственикът на имота или неговият ползвател, при учредено право на ползване. Правилно е прието, че с навършване пълнолетие на децата отпада и основанието на предоставеното по реда и на основание чл. 107 от СК (отм.) право на ползване спрямо процесния имот на бившата съпруга на касатора, поради което и нормата на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ е неприложима, а данъчно задължено лице спрямо притежаваната 1/2 ид. част от процесния имот е той. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, от които се установява, че през процесните периоди община Р. е осъществявала дейност по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо за събиране на отпадъците. Представени са заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, договори, фактури и графици за извършване на таксуваните услуги /л. 170-249/. Безспорно установено е, че услугите по трите компонента на ТБО /сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на местата за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо/, са извършвани реално. Съдът е изложил мотиви относно начина на изчисляване на такса битови отпадъци, чийто размер се определя по посочения в решението начин. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение