Решение № 6114 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15890/2011 г.

Решение № 6114 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15890/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Надежда Христова Пиронкова против решение № 564 от 04.11.2011 г. по адм. дело № 703 от 2011 г. на Административния съд - Пазарджик, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ във връзка с чл. 145 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на Надежда Христова против заповед № ПО-235 от 08.08.2011 г. на областния управител на област Пазарджик, с която е отказано изплащане на допълнително обезщетение по ЗПГРРЛ. Съдът е приел, че на молителката е изплатено еднократно парично обезщетение на лично основание и като наследница на репресираното лице Здравка Величкова в общ размер на 21 048 лв. по заповед № 18 от 09.04.1993 г. на основание чл. 3, ал. 1 ЗПГРРЛ, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 6 от закона за повторно обезщетение за репресирания период от 09.05.1953 до края на 1954 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е установено с решение от 30.11.1993 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - град Пазарджик, че жалбоподателката е репресирана по политически причини по чл. 1, т. 4 ЗПГРРЛ - изселване по административен ред, с признат срок на репресията от 09.05.1953 до края на 1954 г. Това свое решение комисията е взела след разпит на двама свидетели относно този факт и срок на репресията, видно от приложения протокол за проведеното заседание на 06.11.1993 г. Това решение на комисията е влязло в сила относно срока на репресията и въз основа на същото молителката като репресирано лице е получила еднократно обезщетение в размер на 15 786 лв. и като наследница на репресираното лице Здравка Величкова - в размер на 5262 лева. За правилното прилагане на чл. 6 ЗПГРРЛ е от значение дали има или няма получено обезщетение за целия срок на репресията, а не дали има или не изменение в размера на обезщетението. Въз основа на един и същ юридически факт - репресия в определен отрязък от времето, законодателят е предвидил настъпване на благоприятни правни последици, а именно получаване на еднократно обезщетение. С получаването му правото по ЗПГРРЛ е погасено, поради което не може да бъде реализирано отново. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 10, ал. 2 от закона, като е поискал мнението на централната комисия, видно от доказателствата по делото. В случая това не е било необходимо, тъй като има произнасяне от регионалната комисия относно срока на репресия. Отказът на областния управител е съобразен със закона, а като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,