Решение № 2242 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2009 г.

Решение № 2242 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е образувано по жалба на Иван Господинов Господинов, като наследник и представляващ наследниците на Васил Желязков Тонев от с. Бисер, Община Харманли срещу Решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. (ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково, в частта относно определените обезщетения за поземлен имот № 04128.078.015, находящ се в землището на с. Бисер, общ. Харманли, обл. Хасково. В жалбата се поддържа, че определеното обезщетение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с действителната пазарна цена. Ответникът - Министерски съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката е правилна, като е съобразена с изискването на закона и в съответствие с предназначението на имота. Поддържат оценката дадена от назначения оценител при административния орган. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 857 на МС от 2008 г. е отчуждена част от 4682 кв. м. от имот 04128.078.015 (целият от 6000 ) - собственост на наследниците на Васил Тонев, находящ се в землището на с. Бисер, ЕКАТТЕ 04128, община Харманли, земеделска земя извън строителните граници на населеното място. От приложената като доказателство към административната преписка "Пазарна оценка на земеделска земя, находяща се в землището на с. Бисер", изготвена на 30.07.2008 г. от оценител - изпълнител по сключен договор между инвеститора на обекта и частно търговско дружество "Унивест" ООД, се установява, че за отчуждената част от имота е определена "текуща пазарна цена" в размер на 2529.00 лв. Приложената оценка е част от административното производство и на основание чл. 171, ал. 1 от АПК тази оценка, изготвена редовно в производството пред административния орган, има доказателствена сила пред съда за методиката и реда, по които е определена пазарната цена на отчуждения имот. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза на в. л. Йордан Найденов, се установява, че определената пазарна цена за отчуждения имот възлиза на 24253 лв. определена по метода на чл. 32 от ЗДС. Вещото лице е определило това обезщетение като осреднена стойност от няколко реализирани сделки на земеделски земи от същото качество и категория на землища намиращи се на еднакво отстояние както това на с. Бисер, отстоящо на почти равно разстояние около 1.5 км. между с. Любимец и гр. Харманли, общ. Свиленград. Предвид това е посочило, че пазарната стойност на терена (осреднена стойност съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС) възлиза на 5.18 лв. кв. м. поради което определя равностойно парично обезщетение в размер на 24253 лв. Предвид оспорването на това заключение от ответната страна и заинтересованите страни е възложена била допълнителна задача на вещото лице да даде и втори вариант за оценка на база представени аналози от оспорващите за сравнение със сделки на земи в района, но такива не са били представени поради което вещото лице не е могло да изпълни поставената му допълнителна задача от ответната страна. В устното си заключение вещото лице заявява, че изготвената експертиза от административния орган не е направена съобразно изискванията на закона и Наредбата, което води до констатираната разлика в цената на обезщетението. Отчуждаването на имота е на основание чл. 32, ал. 1 ЗДС и собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение за извършената принудителна административна продажба на имота. Законодателят е предоставил избор на приложимия начин за определяне на равностойното парично обезщетение с оглед конкретно установени фактически обстоятелства по административния спор и затова съдът приема, че за въпросния имот следва да се определи като "равностойно парично обезщетение" цената, която би получил собственикът на имота, ако земята се продава на свободния пазар по цени съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. По изложените съображения съдът намира, че административният орган в частта на решението, в която е определил стойността на дължимото парично обезщетение, е нарушил разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Равностойното парично обезщетение като цена на отчуждения недвижим имот следва да се определи по пазарни цени, определени по метода на пазарните аналози за реализирани сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, т. е. съобразно заключението на вещото лице, изхождайки от актовете които са в срока по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В тази връзка решението следва да се завиши съобразно това заключение, което е компетентно и обективно изготвено, не е оспорено надлежно от страните и притежава необходимата доказателствена стойност съобразно чл. 32, ал. 2 ЗДС. Подробно в изготвената оценка вещото лице е посочило отделните характеристики на отчуждения имот и е изследвал откритите сделки в службата по вписванията. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143 от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски в размер на 800 лв. за защита и експертиза, които са своевременно поискани. Водим от изложеното, Върховен административен съд