Решение № 301 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 966/2009 г.

Решение № 301 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 966/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1308 от 25.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 4.03.2009 г. по гр. д. № 1070/2008 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Д. П. М. И. от [населено място] против Национална здравноосигурителна каса, [населено място] за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 40 от 18.05.2004 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1704 лева. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно надлежния ответник по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че трудовият договор на ищеца, сключен с Директора на НЗОК в изпълнение на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗЗО, определя трудово правоотношение възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ с Районна здравноосигурителна каса, [населено място], предвид което ответникът по делото Национална здравноосигурителна каса, [населено място] не е пасивно материалноправно легитимиран по процесното правоотношение. В противоречие с това становище, в решения № 1173 от 10.06.2005 г. по гр. д. № 2415/2004 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1935 от 13.02.2001 г. по гр. д. № 562/2000 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение от 11.01.2008 г. по гр. д. № 456/2007 г. на Софийски апелативен съд и решение от 10.07.2008 г. по гр. д. № 109/2008 г. на Пирдопски районен съд е прието, че горестоящия на работодателя орган, сключил трудовия договор и прекратил трудовото правоотношение е надлежна страна по спора за незаконно уволнение. Констатираната противоречива практика е преодоляна с постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС, в което е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган; че съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, а изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че възприетата в Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. постановка е приложима в случаите, когато на работодателя е признато качество на юридическо лице, а трудовият договор е сключен с висшестоящ орган извън системата му. Когато трудовият договор на служителя по силата на закона е сключен с представляващия юридическото лице за изпълнение на работа в негова организационно обособена структура, то трудовото правоотношение възниква с юридическото лице. В качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участвува като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната и от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. В този смисъл и решение № 325 от 22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на IV г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието, че ищцата Д. И. е изпълнявала по трудов договор длъжността "директор" на Районна здравноосигурителна каса, [населено място]. Трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 40 от 18.05.2004 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 1 и т. 10 КТ. Прието е, че трудовият договор, сключен с Директора на НЗОК в изпълнение на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗЗО, определя трудово правоотношение възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ с Районна здравноосигурителна каса, [населено място], предвид което ответникът по делото Национална здравно-осигурителна каса, [населено място] не е пасивно материалноправно легитимиран по процесното правоотношение. Предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение са отхвърлени като неоснователни. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. П. М. И. от [населено място]. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 61, ал. 2 КТ. Ответникът по касационната жалба Национална здравноосигурителна каса не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 61, ал. 2 КТ са основателни. Съгласно чл. 6 от Закона за здравното осигуряване, Националната здравноосигурителна каса е юридическо лице със седалище в [населено място], състоящо се от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Съгласно чл. 19, ал. 7, т. 11 ЗЗО, Управителят на Националната здравноосигурителна каса сключва, изменя и прекратява трудовите договори с директорите на Районните здравноосигурителни каси, а съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО, директорите на Районните здравноосигурителни каси сключват, изменят и прекратяват договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от Р. Така уредената в закона организационна структура сочи, че трудовите договори с директорите на Районните здравноосигурителни каси се сключват с представляващия Националната здравноосигурителна каса. Като надлежен ответник в производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ са легитимирани да участват както Районните здравно осигурителни каси в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, така и Националната здравноосигурителна каса - юридическото лице, в чиято структура са обособени районните здравноосигурителни каси и в чиято правна сфера настъпват последиците на съдебното решение. Формираните от въззивния съд неправилни изводи по приложението на чл. 61, ал. 2 КТ обаче не обуславят отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен с оглед формирания в съдебното решение краен извод за неоснователност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. От доказателствата по делото е установено, че трудовото правоотношение между ищцата, изпълнявала длъжността "директор" на Районна здравноосигурителна каса, [населено място] е било прекратено от работодателя със заповед № 40 от 18.05.2004 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 1 и т. 10 КТ - в качеството си на общински съветник, ищцата е участвала в работно време в десет заседания на общинския съвет в периода 17.11.2003 г. - 8.04.2011 г. без да уведоми работодателя си и да подаде заявление за ползване на неплатен отпуск на основание чл. 34, ал. 3 ЗМСМА, получавайки за същото време възнаграждения както за работата и като общински съветник, така и от работодателя. Заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ - съдържа точно описание на констатираните нарушения на трудовата дисциплина, издадена е в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и след приемане на писмените обяснения на уволнената служителка съобразно чл. 193, ал. 1 КТ. Установено е и извършването на дисциплинарните нарушения. В периода 17.11.2003 г. - 8.04.2011 г. ищцата е участвала в десет заседания на Общински съвет [населено място], пет от които с продължителност от 13 ч. до 19 ч. (4.12.2003 г.; 9.12.2003 г.; 27.01.2004 г.; 24.02.2004 г.; 8.04.2004 г.); на 18.03.2004 г. е участвала в заседание с продължителност от 10 ч. до 17.40 ч.; на 17.11.2003 г. от 14.30 ч. до 17.30 ч.; на 24.02.2003 г. от 14 ч. до 15.10 ч.; на 24.11.2003 г. от 16 ч. до 17 ч. и на 9.02.2004 г. от 13 до 15,30 ч. За тези си отсъствия от работа ищцата не е уведомила работодателя - не е установено, че писмо от 17.11.2003 г. е достигнало до адресата; не е подавала заявления за ползване на неплатен отпуск при условията на чл. 34, ал. 3 ЗМСМА, нито е предприела постъпки за постигане на споразумение по чл. 161, ал. 1 КТ за начина, по който ще и се предоставя отпуск за изпълнение на задълженията и като общински съветник. В. от ищцата довод, че трудовият договор е сключен при ненормиран работен ден, поради което законно е изпълнявала трудовите си задължения в извън работно време е неоснователен. Работата на ненормиран работен ден не дава право на работника да определя сам кога да изпълнява трудовите си задължения - в работно или извънработно време. Съгласно чл. 139а КТ, ненормиран работен ден може да бъде въведен от работодателя при необходимост трудовите задължения да бъдат изпълнявани и след изтичането на редовното работно време, което се компенсира с отпуски и увеличено възнаграждение за извънреден труд, но не и с отсъствия от работа във време по усмотрение на служителя. Неотносим към дисциплинарното нарушение е и въпросът доколко ищцата е могла да присъства редовно на заседанията на Общинския съвет и налагало ли се е да ги напуска преждевременно в интерес на работата си при ответника - правно релевантни към въпроса за законността на наложеното дисциплинарно нарушение е допуснати ли са нарушенията на трудовата дисциплина и съобразено ли е наложеното наказание с тежестта на допуснатите нарушения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че наказанието е наложено при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ - съобразени са тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на уволнения служител. Отчетени са обстоятелствата, че ищцата е изпълнявала ръководна длъжност - възложените и управленчески функции са налагали съобразяване в най-висока степен с оказаното и от работодателя доверие, т. е. налагали са поведение на зачитане на установените от закона и правилника за вътрешния ред правила на трудова дисциплина. Отчетено е и обстоятелството, че не се касае за инцидентно отсъствие от работа за изпълнение на обществени задължения, а за системно съзнателно пренебрегване на изискванията на чл. 34, ал. 3 ЗМСМА. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание, наложено на ищцата със заповед № 40 от 18.05.2004 г. е неоснователен, съответно неоснователни са и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 255, ал. 1 КТ, поради което въззивното решение, с което исковете са отхвърлени следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение