Решение № 71 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 754/2012 г.

Решение № 71 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 754/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. Д. срещу решението на Софийски градски съд, II-Д състав, постановено на 06.6.2012 г. по гр. д. № 3033/11 г. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение на СРС, 64-ти състав от 08.12.2009 г. по гр. д. № 6216/05 г., като е отхвърлен предявеният от С. Д. П. /починала в хода на първоинстанционното производство и заместена от универсалните й правоприемници П. А. Д. и М. А. П./ против В. К. Д. иск с правна квалификация чл. 30 ЗН - за намаляване на дарението, извършено с Н. акт № 193, том ХХХХI, дело № 7392/90 г. на Нотариуса при Нотариалната служба при II Софийски районен съд, с което К. Д. П. и съпругата му С. Д. П. са прехвърлили в полза на сина на първия от тях- В. К. Д., правото на собственост върху апартамент № 54, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] заедно с принадлежащото към него избено помещение № 20 и 0,558% ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място, до размера, необходим за попълване на запазената част на С. Д. П. от наследството на съпруга й К. Д. П. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция по чл. 30 ЗН бъде уважена със законните последици. Ответникът по касационната жалба- В. К. Д. е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. С определение № 576/13.11.2012 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд е допуснал до разглеждане касационната жалба, като е приел, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: 1. При действието на СК /1968 г./ придобивната давност, изтекла по време на брака в хипотезата, при която единият от съпрузите е започнал да упражнява самостоятелно владение от преди сключването на брака, обуславя ли възникване на съпружеска имуществена общност върху придобития на това основание имот; 2. Допустимо ли е с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН наследник-преживял съпруг да претендира намаляване на дарение на имот в режим на СИО, извършено съвместно от него и починалия съпруг - негов наследодател. За първия от двата въпроси е прието, че е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната съдебна практика - основание за допускане на касацията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а за втория, предвид липсата на такава практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК - че е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание, а именно принос за развитието на правото. Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното: По въпросите, с оглед на които е допуснато касационното обжалване Във връзка с въпроса, дали при действието на СК /1968 г./ придобивната давност, изтекла по време на брака в хипотезата, при която единият от съпрузите е започнал да упражнява самостоятелно владение от преди сключването на брака, обуславя възникване на съпружеска имуществена общност върху придобития на това основание имот, настоящата касационна инстанция намира, че решаващият съд е обвързан от задължителните постановки на ПП № 8/80 г. от 17.06.1981 г., според които формалният момент на придобиването на собствеността определя и собственическия режим- съпружеска имуществена общност или индивидуална собственост на съпруга. След като имотът е придобит по време на брака, макар и единият съпруг да е започнал да владее сам имота като свой собствен преди брака, по силата на изричната разпоредба на чл. 13, ал. 1 СК /1968 г./ придобитото представлява съпружеска имуществена общност. По втория въпрос, свързан с възможността наследник-преживял съпруг да претендира намаляване на дарение на имот в режим на СИО, извършено съвместно от него и починалия съпруг-негов наследодател, настоящата касационна инстанция намира следното: За да отхвърли предявения конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, въззивният съд е изложил мотиви, според които дареният недвижим имот - апартамент № 54 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ет. IХ, е бил притежаван от наследодателя и първоначалната ищца- негова преживяла съпруга, изцяло в режим на СИО /доколкото в нотариалния акт за дарението не е посочено, че се прехвърля и идеална част, която е индивидуална собственост на съпруга/, при което с това дарение самата ищца се е разпоредила със собственическите си права, допускайки по този начин да накърни запазената си част от наследството. Посочено е, че с иска за намаляване на така извършеното дарение се заобикаля закона, тъй като за отмяна на дарението, направено от ищцата, законът изисква други материални предпоставки. Оттук е формиран правният извод, че ищцата не може с иска по чл. 30, ал. 1 ЗН да намалява дарение на имот в режим на СИО, в което самата тя е участвала като дарител. Настоящата касационна инстанция намира това становище за неправилно. Поначало наследственият закон гарантира на физическите лица свободата да се разпореждат със своето имущество както приживе, така и за след смъртта им. Тази свобода на разпореждане обаче е ограничена с цел да се охранят интересите на семейството и конкретно на най-близките наследници по закон - низходящи, родители и съпруг. Това са т. нар. "наследници с право на запазена част от наследството", в чиито интерес законодателят е предвидил, че наследодателят може да се разполага само с определена част от имуществото си - разполагаема част. Наследодателят има възможността да се разпорежда свободно само с разполагаемата част от наследственото имущество, докато запазената част на посочените необходими наследници не може да бъде накърнявана посредством завещания и дарения. Критериите, въз основа на които се определя запазената и разполагаемата част, респ. правата на необходимите наследници, чиято запазена част от наследството е накърнена с посочените безвъзмездни разпоредителни актове, са изцяло обективни- от значение е наличието на определена правна връзка, основана на произход или граждански брак, както и стойността на наследственото имущество и на извършените завещания и дарения. За възникване на потестативното право по чл. 30, ал. 1 ЗН е без всякакво значение какво е било субективното отношение на наследника с право на запазена част към извършеното от наследодателя разпоредително действие при неговото осъществяване, респ. наличието на знание или съгласие за това. В хипотезата, при която наследодателят съвместно със своя съпруг е извършил дарение на имот, притежаван от тях в режим на СИО, всеки от двамата съпрузи е извършил разпореждане със собствената си * ид. ч., която би получил при прекратяването на общността, като при това съдебната практика е константна, че идеалната част на наследодателя от общите имущества се включва в масата по чл. 31 ЗН. Следва да се има предвид и това, че към момента на извършване на дарението е налице неизвестност за бъдещия момент на откриване на наследството и стойността на наследственото имущество към този момент, т. е. съпругът не може отнапред да знае дали запазената му част от наследството е обезпечена. По тези съображения следва да се приеме, че на общо основание преживелият съпруг може да иска намаляване на дарение на имот в режим на СИО, извършено съвместно от двамата съпрузи - за * ид. ч. от подарения имот, колкото са правата на наследодателя в общността, Тезата, че с участието си в дарението съпругът се е отказал от потестативното си право по чл. 30 ЗН, не намира опора в закона, доколкото е недопустим предварителен отказ от право на иск- по смисъла на чл. 233 ГПК отказът от иск е действие на разпореждане с правото при вече висящ процес, но не и преди това. По съществото на касационната жалба С оглед възприетите по-горе отговори на въпросите, с оглед на които е допуснато касационното обжалване, настоящата инстанция намира, че предмет на предявения конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН са притежаваните от наследодателя К. П. идеални части от процесния жилищен имот, с които той се е разпоредил с дарението от 11.10.1990 г., а именно: 1 289,04/7 373 ид. ч., представляващи негова лична собственост по силата на трансформация /вложени лични средства за покриване стойността на имот чрез участие в Ж./, заедно с половината от останалите 6 083,96/7 373 ид. ч., притежавани от двамата съпрузи в режим на СИО, или 4 331,02/7 373 ид. ч. на стойност 13 451,83 лв., доколкото при откриване на наследството стойността на апартамента е 22 900 лв. Съобразно отговора на другия материалноправен въпрос, поставен в основата на обжалваното въззивно решение, следва да се приеме, противно на възприетото от въззивния съд в нарушение на материалния закон, че имотът в [населено място], за който през 1983 г. К. П. се е снабдил с нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка, е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото към този момент същият е бил в брак с първоначалната ищца по настоящото дело С. П. /бракът между тях е сключен през 1971 г./- аргумент от чл. 13, ал. 1 СК /1968 г./. Макар и в констативния нотариален акт като основание за придобиване на собствеността да е посочено "наследство и давностно владение", от данните по делото не може да се направи какъвто и да е обоснован извод за упражнявано от наследодателите на посоченото лице владение върху посочения имот през определен период от време, с оглед на което не може да се приеме, че давността е изтекла преди 1983 г., когато нотариусът е констатирал наличието на предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗС. По така изложените съображения следва, че в наследствената маса по чл. 31 ЗН се включва и стойността на * ид. ч. от дворното място в [населено място], т. е. половината от сумата 7 500 лв. или 3 750 лв. Накрая, в масата следва да се включи и стойността на притежаваната от наследодателя * ид. ч. от апартамент на [улица], а именно сумата 21 997 лв., при което общата стойност на наследствената маса е 39 198,83 лв. Разполагаемата част на К. П., определена съгласно чл. 29 ЗН, при оставени наследници по закон съпруг и едно дете, е 1/3 или 13 066,28 лв., колкото е и запазената част на С. П. Чистият актив на наследственото имущество /без извършеното дарение/ е 25 747,19 лв., като частта на всеки от двамата наследници е 12 873,60 лв. /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/. Следователно с извършеното дарение запазената част на преживялата съпруга е накърнена със сумата 192,68 лв., с колкото следва да се намали дарението. В случая е без значение, че конституираната в хода на процеса като ищца М. П. не е обжалвала първоинстанционното решение, доколкото по силата на оставеното универсално завещание на С. П. в полза на касатора П. Д. същият изцяло е встъпил в процесуалните права на ищеца по делото. Предвид горното, обжалваното въззивно решение на СГС се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, което налага отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което запазената част на С. Д. П. /заместена в хода на процеса от универсалния си правоприемник П. А. Д./ от наследството на К. Д. П., накърнена с извършеното на 11.10.1990 г. дарение в полза на ответника, бъде възстановена със сумата 192,68 лв., с колкото да се намали дарението. Доколкото в случая стойността на подарения имот при откриване на наследството /съобразно заключението на изслушаната пред въззивния съд Съдебно-техническа експертиза/ не надвишава с повече от * разполагаемата част, надареният следва да задържи имота, като възмезди ищеца с пари според цената по време на намаляването, т. е. със сумата 636,94 лв. /чл. 36, ал. 1 ЗН/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение