Решение № 2711 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13605/2008 г.

Решение № 2711 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13605/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Ташев Михов от гр. Банкя срещу решение от 4.07.2008 г. по адм. дело № 546 от 2007 г. по описа на Софийския градски съд - административна колегия, III "З" състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решението от 4.07.2008 г. по адм. дело № 546 от 2007 г. Софийският градски съд - административна колегия, III "З" състав, е отхвърлил жалбата на Димитър Ташев Михов от гр. Банкя срещу решение № 107 от 13.04.2007 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 3208316929 от 18.10.2006 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Столично управление "Социално осигуряване". Съдът е приел за установено, че предложението за преизчисляване на пенсията на жалбоподателя го поставя в по-неизгодно положение. Фиксираният от него нов тригодишен базисен период формира коефициент, по-малък от този, приложен при условията на получаваната към настоящия момент пенсия. Направен е окончателният извод, че законосъобразно пенсионният орган е отказал да преизчисли пенсията на Михов. Решението - предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Изчисленията на индивидуалния коефициент, на размера на общия осигурителен стаж и проверката на правилността на изчисленията на административния орган не се от компетентността на съда, тъй като последният не притежава специални знания. В тази връзка правилно и на основание чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) по първоначалното дело е била назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Ако Михов е имал възражения по заключението на вещото лице, той е следвало да го оспори в съдебното заседание, състояло се на 24.06.2008 г., на което жалбоподателят е присъствал, в което заседание е изслушан експертът Иван Димитров Петров и е прието заключението му. Оспорване на тази експертиза едва пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. Пак с оглед разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) съдът е изградил съжденията си относно правилността на определяне на размера на пенсията на Михов въз основа на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза. От последната категорично се налага изводът, че касаторът е предложил вариант на изчисление на пенсията му, който е по-неблагоприятен от приложения от административния орган при определянето на пенсията. На Михов е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 от Закона за пенсиите (отм.), считано от 1.09.1992 г. Съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж лицата с отпуснати такива пенсии до 31.12.1999 г. могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителен доход за друг тригодишен период до 1.01.1997 г., но ако това е по-благоприятно за тях. Ако исканото преизчисление не е по-благоприятно за пенсионера, както е в конкретния случай, то преизчисляване не се извършва. Цитираната правна норма е била приложена правилно както от административния орган, така и от решаващия състав на Софийския градски съд. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а постановеният съдебен акт се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,