Решение № 10169 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3962/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълняващ длъжността директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Сливен, съгласно Заповед 4471/25.11.2024 г. на подуправителя на НОИ, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р. Христова, срещу решение 465/5.03.2025 г. по адм. дело 54/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменено решение 1012-19-51#1/27.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ Сливен и разпореждане 2113-19-1039#2 от 21.11.2024 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - Сливен, като преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените от съда указания. В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се липса на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО от ответника З. Т. М., както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради ненавършване на изискуемата за 2024 г. възраст от 54 години и 2 месеца, съгласно чл. 69, ал.2 и ал.9 КСО. Изтъква се, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от ответника длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът З. Т. М. от гр. Сливен чрез пълномощника си поделото адвокат Н. К. Попов оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Сливен е решение 1012-19-51#1/27.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ Сливен, с което е отхвърлена жалбата на З. Т. М. против разпореждане 2113-19-1039#2 от 21.11.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване, с което й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. От фактическа страна съдът приема, че със заявление вх. 2113-19-1039 от 5.08.2024 г. З. Т. М. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО. Към датата на подаване на заявлението, оспорващата е на възраст [възраст]. С Разпореждане 2113-19-1039#2 от 21.11.2024 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Сливен е отказано отпускане на ЛПОСВ по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е приело, че: към датата на заявлението 05.08.2024 г., оспорващата е с навършена възраст [възраст]; зачетен е осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО 27 години 6 месеца и 21 дни; заявителката не отговаря на условията на чл. 69, ал. 2 от КСО и не може да се възползва от възможността, която дава чл. 18, ал. 4 от НПОС, защото има над 27 години осигурителен стаж, но няма навършена възраст 54 години и 2 месеца. Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с решение 1012-19-51#1/27.12.2024 на директора на ТП на НОИ - Сливен. Административният орган намира, че не са налице предпоставките на чл.69, ал.1 КСО, тъй като от лицето не е навършена изискуемата възраст от 54 години и 02 месеца. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл.69б КСО е приложима единствено по отношение на лица, които не са придобили право на пенсия по реда на чл.69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, с оглед изричната разпоредба на чл.18, ал.4 НПОС. Понеже З. Т. М. има изискуемия стаж, но не и навършена възраст, е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Изложени са доводи относно наличието на съществена разлика в изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 КСО и тези по чл. 69, ал. 1 КСО, доколкото законодателят изисква реално полагане на труд при условията на първа категория, която се признава за конкретно определени с акт на Министерски съвет длъжности, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че Т. отговаря на законовото изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, което съгласно съдържанието на посочените разпоредби, за 2024 г. за жените следва да е 50 г. и 8м, освен това изпълнява изискванията за осигурителен стаж - има продължителност от 10 години работа при условията на първа категория труд като държавен служител по ЗИНЗС и сбор от осигурителен стаж и възраст 94 /при съобразяване с правилото на чл. 104, ал. 4 от КСО, съгласно което осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория/. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, която е обосновала оспорения отказ, противоречи на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО и на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Според съда цитираната норма от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж, поради което така постановеният отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие с приложимите законови разпоредби. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в нея категории лица, включително държавни служители по ЗИНЗС, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на [възраст] възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месецаи за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024г за жените е 50г и 8 месеца. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия (5.08.2024 г.) З. Т. М. има навършени [възраст], както и че към този момент е държавен служител в структурите на ГДИН, т.е. такъв по чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС. В нормата на чл.19, ал.2 ЗИНЗС в приложимата редакция е предвидено, че за държавните служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. Съгласно чл.183 от ЗМВР (изм., бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г), само трудът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 ЗМВР при пенсиониране се зачита като първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона без реално да е отработен при такива условия. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.).