Решение № 15878 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 778/2017 г.

Решение № 15878 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 778/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. от с. М., община П., срещу решение № 1465 от 31.10.2016 г., постановено по адм. д. № 410/2016 г. от Административен съд - Б. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство, срещу заповед № III-ФСО-142 от 30.05.2016 г. на кмета на община П.. Решението е допълнено с определение № 1805 от 19.12.2016 г. в частта му за разноските, като Г. И. С. е осъден да заплати на община П. разноски в размер на 388,20 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. От изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба може да се извлече релевиране на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея и в приложените след съдебното заседание писмени бележки касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като се отмени и заповедта на кмета. От ответната страна по касация кметът на община П. е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител старши юрисконсулта М. К. З., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора са направени възражения срещу твърденията в касационната жалба. По изложените съображения в нея и в изпратените писмени бележки моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., за което представя списък на разноските. Заинтересованата страна А. С. Г. не се явява и не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил детайлно спорът от фактическа страна. Въз основа на установено, което е съпоставил с приложимото материално право е направил законосъобразен извод, че обжалваната заповед на кмета е била законосъобразна, а процедурата по проведения търг е била в съответствие с чл. 35, ал. 1 ЗОС и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общинския съвет - П. на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС. П. съдебното решение да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд - Б. е бил сезиран с жалба, подадена от Г. С. срещу заповед № III-ФСО-142 от 30.05.2016 г. издадена от кмета на община П.. С нея на основание чл. 35, ал. 6 ЗОС и чл. 82, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) във връзка с протокол от 27.05.2016 г. за проведен публичен търг с явно наддаване, кметът е обявил А. С. Г. от гр. П. за спечелил търга за закупуване на земеделски имот № 005018, с начин на трайно ползване "лозе", находящ се в местността "Митински път" в землището на с. Д., община П., с площ от 3, 000 дка, актуван за общинска собственост с акт № 2550 от 17.06.2010 г., по предложена от купувача цена в размер на 2 260 лв. Въз основа на приложените по делото писмени доказателства, съдът е установил фактите по спора относно решение № 197 от протокол № 8, от заседание на Общинския съвет-П., проведено на 20.04.2016 г., с което е дадено съгласие по предложението на кмета за продажбата на имота, чрез публичен търг с явно наддаване, приетата оценка на имота, заповед № III-ФСО от 16.05.2016 г. на кмета на община П., с която е обявен търгът, съставът на комисията и утвърдена тръжната документация, обявяването й, протокола на тръжната комисия и представените документи на участниците в него. Съдът е установил, че жалбоподателят е бил отстранен от участие в търга, поради това, че към заявлението си за участие не е бил представил удостоверение за наличие или липса на задължения към НАП, удостоверение за наличие или липса на задължения към отдел "МДТ" при община П. и служебна бележка за наличие или липса на задължения по наемни договори от дирекция "ФИДУОБС" при общинската администрация-П., посочени в глава трета, т. 6, т. 7 и 8 от Тръжната документация и изисквани според чл. 75, ал. 1, т. 4, т. 5 и 6 от НРПУРОИ. Поради това е направил правен извод, че този участник правилно е бил отстранен от тръжната комисия, чието решение е било възприето от кмета на общината, чрез издадената заповед, предмет на жалбата. Съдът е приел, че заповедта е била издадена от компетентен орган, при спазване на чл. 35 ЗОС и в съответствие с НРПУРОС, при проведения търг не са били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. При извършения контрол според изискванията на чл. 218 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд намери, че решението на Административният съд - Б. е валидно, допустимо, а при постановяването му не са допуснати твърдените процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, поради което то трябва да бъде оставено в сила. Оплакванията в касационната жалба са свързани с допусната грешка от страна на тръжната комисия при описанието на начина на трайно ползване на имота. В протокола погрешно е записано "нива", като начина на трайно ползване на имота, предмет на търга е лозе. Тази грешка не е съществена, защото както в решението на общинския съвет, в заповедите на кмета на общината, а така също и от извършения оглед жалбоподателят Г. С. е могъл да се запознае с предназначението на имота, който еднозначно е записан, че е лозе. Освен това протоколът на тръжната комисия по правната си същност не е индивидуален административен акт. Такъв по правната си същност е заповедта на кмета, с която се обявява участникът спечелил търга, в която ясно е посочено предназначението на имота, което е правилно и не се налага поправката му. Поради това оплакването е неоснователно. Оплакването в касационната жалба, че публичният търг с явно наддаване бил проведен в срок по-кратък от този, визиран в Наредбата за търговете и конкурсите е също неоснователно. Наредбата за търговете и конкурсите се прилага при приватизация на обекти-общинска собственост, докато предмет на търга е земеделски имот-частна общинска собственост, който не е включен в приложното поле на чл. 1 ЗПСК. Отделно от това следва да се посочи, че на лист 37 от делото е приложена справка за задълженията на Г. С. към 26.05.2016, които подлежат на разпределение от публичния изпълнител. От тях се установява, че посочените в справката наказателни постановления и глоба Соколов има задължения общо в размер на 750 лв., а на гърба на справката са посочени и лихвите към тези задължения. Следва извод, че касационният жалбоподател има задължения към НАП, което е пречка за участието му в търга, защото изискването по чл. 75, ал. 1, т. 4 от НРПУРОИ е да няма задължения. От данните по делото се установява, че заповедта на кмета за откриването на търга е обявена на страницата в интернет на общината на 17.05.2016 г., публикувана е в местен вестник на същата дата, като в нея е посочена датата на провеждането на търга - 27.05.2016 г. Предвиденият срок по чл. 75, ал. 5 НРПУРОИ е 7 дни, като безспорно е, че срокът е спазен. В касационната жалба се прави позоваване за неспазване на сроковете, предвидени в чл. 86 НРПУРОИ със заповедта за обявяването на търга. Оплакването и в тази част от касационната жалба е неоснователно, защото продажбата на земеделския имот е извършена по реда на глава пета, раздел II от НРПУРОИ, като се касае за публичен търг с явно наддаване, а не за "Условия и ред за провеждане на публично оповестени конкурси". Касаторът отново погрешно се позовава на разпоредби, които са неотносими към проведения търг. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на ответната страна по касация за присъждане на направените разноски представляващи възнаграждение за юрисконсулт, следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК, но не в поискания размер от 300 лв. Съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощи и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на фактическата и правна сложност на спора и реалното неосъществено процесуално представителство. Г. С. ще следва да заплати на община П. разноски в размер на 100 лв., като искането на ответната страна до размера на сумата от 300 лв., следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение