Решение № 356 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2012 г.

Решение № 356 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Държавен фонд "Земеделие", подадена от процесуалния му представител срещу решение № 6055 от 29.12.2011 г. по адм. дело № 6340/2011 г. на Административен съд София-град ( АССг), с което е отменен по жалба на Кирил Йорданов Тодоров негов отказ да предостави обществена информация и е върната преписката за ново произнасяне. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му. Ответникът - Кирил Йорданов Тодоров, в представено писмено възражение и лично в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е образувано по заявление вх. № 02-6500/16692 от 19.03.2011 г. на Йорданов, с което същият е поискал от Изпълнителния директор на ДФЗ да му бъде представена цялата информация по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и по мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С писмо от 28.03.2011 г. административният орган е уведомил заявителя, че цялата информация се намира на интернет страницата на фонда, при което му е предоставен пълен и неограничен достъп до поисканата информация. С писмо от 04.04.20011 г. Тодоров е уточнил, че искането му е за пълната информация по двете мерки, включително преписки по административни производства, входяща и изходяща кореспонденция с други органи и институции, а публикуваната на интернет страницата на фонда е непълна, тъй като не съдържа цялата информация. С писмо от 19.04.2011 г. касаторът е указал на Тодоров, че следва да конкретизира искането си по отношение на обхвата на документите да може да бъде извършена преценка дали в случая ще бъдат засегнати права, интереси и лични данни на трети лица, по чл. 31 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), дали не се засяга класифицирана информация или друга защитена от закона тайна (чл. 7 ЗДОИ) и дали искането не попада в ограниченията по чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, но не посочил срок, в който Тодоров да стори това. С писмо от 03.05.2011 г. Тодоров отново е заявил, че желае цялата информация по двете мерки, а не само публикуваната частична такава. С писмо от 03.06.2011 г., предмет на производството пред първоинстанционния съд, касаторът отново не е предоставил или отказа предоставянето на исканата информация, а отново е указал на Тодоров да конкретизира искането си, без обаче да посочи конкретен срок за това и е изложил становището си за липсата на хипотезата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ в конкретния случай. С оглед на така установената фактическа обстановка, която е изяснена напълно от първоинстанционния съд, правилно в обжалваното решение е обоснован извод за незаконосъобразност на отказа да бъде предоставена исканата информация поради нарушение на административнопроизводствените правила, посочени в ЗДОИ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че органът, след като е констатирал, че заявлението на Тодоров не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ е следвало органът да укаже на заявителя по реда на чл. 29 ЗДОИ да конкретизира искането си, като опише конкретната желана от него информация. Законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че при неизпълнение на даденото указание в ЗДОИ не е предвидена възможност за повторно даване на указание за отстраняване на нередовност на заявлението, а органът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗДОИ. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, като съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които е извел извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение