Решение № 2618 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6486/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Свинекомплекс Дунавци" ЕООД, ЕИК 131495229, със седалище и адрес на управление гр. Дунавци, обл. Видин чрез пълномощника адв. Я. Д. Димитров от САК, срещу Решение 571/17.04.2024г., постановено по адм.д. 627/2023г. на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против Предписание с изх. 7000-274/29.05.2023 г. на Директор на РИОСВ Монтана, потвърдено с Решение 182/18.09.2023 г. на Министър на околната среда и водите. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, необосновано и при нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него акт бъде отменен. Претендира заплащане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на РИОСВ Монтана, чрез пълномощника И. К. Хумбаджиев - старши юрисконсулт, в писмен отговор счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Свинекомплекс Дунавци" ЕООД, против Предписание с изх. 7000-274/29.05.2023 г. на Директор на РИОСВ Монтана, с което на основание 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1, т.2 и т . 5 от Правилника за устройство и дейността на регионалните инспекции по околна среда и водите и предвид Условие 9.3.1 в Комплексно разрешително 587-Н0/2020 г., е предписано на да се преразгледат и да се променят и/или актуализират досега изпълняваните мерки/техники за предотвратяване или намаляване на емисиите, на миризми от Свинекомплекс Дунавци" и достигането им до чувствителните рецептори - жилищните зони на гр. Дунавци, както и да се предвидят - приложими, за осъществяваната стопанска дейност и възможни за изпълнение нови такива. Променените и/или актуализирани и предвидените нови мерки/техники, с посочени срокове за изпълнение и, отговорните за това лица където това е приложимо да се представят в писмен вид за становище от РИОСВ - Монтана. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил е мотиви, че правилно органът, след като е преценил неспазване условие на издадено комплексно разрешително, поради наличието на миризми извън границите на производствената площадка, установено с цитираните в оспореното предписание проверки. Наличието на подобни миризми обосновавали необходимостта задълженото лице да извърши определени фактически действия, за да отстрани допуснати от него пропуски при осъществяване на разрешената му, от компетентните административни органи, дейност. От фактическа страна е установено, че съгласно Констативен протокол КР-24/02.09.2021 г. е извършена извънредна проверка на Свинекомплекс Дунавци , при която в 12:10 ч. е установена миризма специфична за животните, отглеждани във фермата, на четири метра от оградата на фермата. Посочено е, че няма възражения, а при условията на чл. 155, ал. 2 от ЗООС са дадени две предписания със съответен срок на изпълнение 30 09 2021 г. и 25 10 2021 г. Съгласно Констативен протокол КПКД-54/07.12.2021 г. е извършена извънредна проверка на Свинекомплекс Дунавци , при която от страната на населеното място (източната ограда) е констатирано наличие на типични за животновъдния обект миризми, с различна интензивност в зависимост от поривите на вятъра, които се разпространяват извън границите на производствената площадка към първите жилищни сгради на гр. Дунавци. Не са дадени предписания при тази проверка. Съгласно Констативен протокол КР-2/11-12.04.2023 г., е извършена извънредна проверка на дати 11 и 12.04.2023 г., извън площадката на Свинекомплекс Дунавци , като при обхода е установена миризма специфична за животните, отглеждани във фермата, по подветрената страна на обекта източната ограда в посока към жилищния район на гр. Дунавци. Метеорологичните условия по време на проверката са описани като сухо и ветровито време. Не са дадени предписания при тази проверка. Съгласно Констативен протокол КР-8/17.05.2023 г. е извършена планова проверка на площадката на свинекомплекса, последната в изпълнение на План за контролна дейност на РИОСВ-Монтана за 2023 г. и Заповед РД-65/06.04.2023 г. на директора на РИОСВ-Монтана за контрол по изпълнение на условията, предвидени в комплексното разрешително на дружеството. На проверката са присъствали представители на регионалната инспекция, както и двама представители от дружеството. В протокола са преценени съответствията на всяко от условията по действащото разрешително към актуалното състояние на площадката към датата на проверката. По време на проверката е направен обход на вътрешната страна на площадката, между чиста зона", в която са разположени сградите за подслон на животните и външната ограда на обекта. Съгласно посоченото в КП е усетена слаба, специфична за животните миризма в източната част на площадката. Извършен е и външен обход на площадката, като съгласно описаното, експертите oт РИОСВ са установили лека миризма по южната ограда на площадката. Представителят на дружеството декларира, че не е усетил посочената специфична за животни миризма, в цитираните в протокола точкови параметри. В констатациите на Констативния протокол е посочено, че е установено разпространение на миризми извън границите на производствената площадка, в неизпълнение на Условие 9.3.1 от КР 587-Н0/2020 г., което определя задължение за осигуряване всички дейности на площадката да бъдат извършвани по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка. С Акт КРми- 01/05 06 2023 г. на служител при РИОСВ Монтана е констатирано неизпълнение на Условие 9.3.1. от Комплексно разрешително 587-Но/2020 г., издадено на Акма Трейд Лимитид ЕООД, гр. София (към момента Свинекомплекс Дунавци ЕООД), извършено на дата 17.05.2023 г., а именно: поради неосигуряване на извършваните дейности да бъдат по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границата на производствената площадка. В акта е цитиран КП КР- 8/17.05.2023 г. на РИОСВ Монтана. Актът е надлежно връчен на 05.06.2023 г. и против него и КП са подадени възражения. С Акт КР-1/19 01 2022 г. на служител при РИОСВ Монтана е констатирано неизпълнение на Условие 9.3.1. от Комплексно разрешително 587-Но/2020 г., издадено на Акма Трейд Лимитид ЕООД, гр. София (към момента Свинекомплекс Дунавци ЕООД), извършено на дата 07.12.2021 г., а именно: поради неосигуряване на извършваните дейности да бъдат по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границата на производствената площадка. В акта е цитиран КП КПКД-54/07.12.2021 г. на РИОСВ Монтана, за който протокол е посочено, че съдържа установените факти и обстоятелства. Въз основа на този акт е издадено НП 4/07 02 2022 г. на Директора на РИОСВ - Монтана, което Наказателно постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение от 01.08.2023 г. по КАНД 437/2023 г. по описа на АдмС Монтана. Съгласно Комплексно разрешително 587-Н0/2020 г. на МОСВ, издадено на оператора Акма Трейд Лимитид ЕООД, гр. София (Свинекомплекс Дунавци ЕООД), е предвидено Условие 9.3.1. според което притежателят на разрешителното трябва да осигури всички дейности на площадката да бъдат извършвани по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка. По делото е изслушана съдебно-екологична експертиза от вещото лице И. Ц., което дава заключение, че по отношение емисиите от местата за съхранение на торови маси, на територията на обекта няма съоръжения за открито съхраняване на торови маси и не се извършват дейности по третирането им. Прилаганите мерки, технически и организационни, относно временното съхранение на полутечния тор, представляват НДНТ (най-добри налични техники) и не е необходимо прилагането на допълнителни мерки за намаляване на емисиите. По отношение емисиите на миризми при преходните режими на работа, наличието на метеорологична станция на площадката и на процедура за органолептичен мониторинг за установяване наличие/отсъствие на миризми в чувствителните рецептори при преходни режими в комбинация с неблагоприятна посока на вятъра, следва да осигурява надеждно предотвратяване на достигането на миризми до жилищните зони. Съгласно представените от дружеството дневници, дните със ситуации на преходни режими, изискващи мониторинг, са 112 бр. през 2022 г. и 110 бр. през 2023 г., с продължителност до 3-4 часа дневно. В нито един от тези случаи не е установена миризма в съответния чувствителен рецептор, където съгласно инструкцията определените двама служители престояват, докато трае преходния режим. Според тези резултати, процедурата е или излишна при лек вятър, или се изпълнява неправилно. С оглед на това предлага като възможна мярка промяна в Инструкция по Условия 9.4.4 и 9.4.7, като преди започване изпълнението на планова дейност в преходен режим, да се извърши наблюдение на метеорологичните показатели и при вятър с посока към населеното място (от север, запад или северозапад) и скорост над 12 km/h (долната граница за слаб вятър по скалата на Бофорт), да не се започва дейността, поради риск от пренос на миризми към най-близките чувствителни рецептори. Да се проверява на подходящ интервал време посоката на вятъра и при благоприятна промяна да се започне изпълнението. При неотложност, дейността да се започне без изчакване, като същевременно се провежда предвидения в инструкцията мониторинг за наличие/отсъствие на миризми в чувствителния рецептор. По отношение емисиите от помещенията за отглеждане на животни. Основни и постоянно действащи източници на емисии на площадката, включително емисии на миризми, са изходите (комините) на вентилационната система в сградите за отглеждане на животни. Два са основните принципни подхода за намаляване на емисиите. Единият включва техники за намаляване на емисиите при източника, в случая в помещенията/боксовете като прилаганите мерки в помещенията представляват НДНТ и трудно може да се постигне съществено допълнително намаляване на емисиите при източника. На база получената при огледа информация за допустимите граници за ръчно регулиране на вентилационната система (до 20% от автоматично установената) без да се нарушават зоохигиенните изисквания, възможна мярка с краткосрочно действие е когато се установи вятър със скорост над 20 km/h (20 km/h е долната граница за умерен вятър по скалата на Бофорт) и посока към населеното място (от север, запад или северозапад), временно да се намали дебита на вентилационната система по преценка на ветеринарния лекар. Вторият - техники за намаляване на емисиите при изхода (т.нар. метод в края на комина ). Изразява се в техники за улавяне и пречистване/филтриране или третиране/оползотворяване на уловените газове. Съществено допълнително намаление на емисиите във въздуха може да бъде постигнато с прилагане на НДНТ 30 буква в): Използване на система за пречистване на въздуха, като например: 1.мокър киселинен скрубер; 2.дву- или трифазна система за пречистване на въздуха; 3.биоскрубер (или влажен биологичен филтър) . Относно приложимостта на тази техника изрично е отбелязано: Може да не е общоприложима поради високите разходи за прилагането. По отношение на мерките за наблюдение (мониторинг) за наличие или отсъствие на миризми извън границите на производствената площадка вещото лице посочва три Европейски (EN) стандарта, които са въведени в България и които са органолептични по същността си - използват екипи от експерти и т.нар. обонятелна методология. От посочените стандарти, единствено БДС EN 16841-2:2016 (Струен метод) е приложим за ситуационно теренно определяне на наличие или отсъствие на разпознаваеми миризми в област вътре и около въздушната струя (шлейф) от определен източник на емисии, за конкретна емисионна и метеорологична ситуация (определена посока на вятъра). При преглед на протоколите от проверки на РИОСВ - Монтана, при които е извършвана органолептична проверка за наличие на миризми извън площадката: КР-24/02.09.2021 г., КР-16/27.05.2022 г., КР-19/08.09.2022 г., КР-2/12.04.2023 г., КР-8/17.05.2023 г., в нито един от тях нямало информация проверката да е извършена при спазване на изискването да не се допуска в процеса на измерване адаптиране на експерта към миризмата. Липсвала информация за извършени проверки за наличие/отсъствие на миризма в най-близките жилищни зони. Собствените органолептични проверки на оператора, извършвани като мярка за предотвратяване разпространението на миризми в чувствителен рецептор при преходни режими, били провеждани от служители, които също първоначално са на работните си места в обекта, източник на миризми. Въз основа на установеното несъответствие между начина на провеждане на органолептичния теренен мониторинг на миризми и основни принципи в стандарт БДС-EN 16841-2 и в Инструкцията на МОСВ, вещото лице счита резултатите, както от извършения мониторинг по инициатива на контролния орган (с изключение на този от 12.04.2023 г.), така и от собствения мониторинг на оператора по Инструкция към Условия 9.4.4 и 9.4.7, за данни с недоказана достоверност, поради излагане на участниците в проверките на въздействие на характерната миризма в обекта непосредствено преди напускането му за започване на мониторинг в околната среда. В заключението си вещото лице подробно описва какви са изградените инсталации и съоръжения, които се експлоатират в свинекомплекса, прилаганите на място мерки, техники и дейности за предотвратяване или намаляване на емисиите на миризми и източниците на миризми. Посочва, че жилищните зони на най-близкото населено място - гр. Дунавци, се намират южно и източно от животновъдния обект, като най-близките жилищни сгради са на разстояние от 135 m до 160 m в посока от югозапад до югоизток спрямо геометричния център на най-южната сграда (хале 10), съгласно кадастрална справка от КАИС. В с.з. вещото лице пояснява, че на практика няма как да установи дали и кога точно се прилагат установените в Плана и Инструкциите на дружеството мерки. Според вещото лице самият оператор е идентифицирал възможните източници на миризми и най-вече това се случвало при изпомпването на течния тор в специализиран автомобил, при което имало отваряне на шахти и би могло да се разпространи миризма. Процедурата продължавала средно около 3 часа. По тази причина е предложила като възможна мярка преди започване изпълнението на планова дейност в преходен режим да се извърши наблюдение на метеорологичните показатели и при вятър с посока населеното място и скорост над 12 км/час, да не се започва дейността. Същевременно колкото било по-добро капсуловането на тези шахти, т.е. да нямало от къде да излиза миризма от резервоара, когато я източват, толкова би било по-добре. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Оспореното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, поради което същото е допустимо. Съгласно трайната съдебна практика по своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Доколкото в конкретната хипотеза то засяга правата и законните интереси на жалбоподателя и с оглед на съдържанието си, то има характер на действие по изпълнение на принудителна административна мярка от категорията на предвидените в чл. 159, ал. 1 от ЗООС. Същото може да бъде оспорено по съдебен ред по АПК, тъй като няма забрана съдът да осъществява контрол за законността му по арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. След като даденото предписание има характер на действие по налагане на ПАМ, то е следвало да се спазва реда за нейното издаване разписан в ЗООС. В аналогичен смисъл е напр. решение 9879 от 04.11.2022 г. по адм. д. 3376/2022 г., VІ отд. на ВАС. С оспорения административен акт е упражнено административно правомощие по чл. 14, ал. 4 от ЗООС. Този нормативен акт регламентира издаването на предписания в хипотезата на чл. 155, ал. 2 от ЗООС при осъществявания текущ контрол, както и възможността контролните органи да издават писмени предписания и при установени по време на контролната дейност административни нарушения (чл. 151, ал. 2 от ЗООС); при осъществявания превантивен контрол (чл. 153, ал. 3 от ЗООС); по чл. 154а, ал. 8 от ЗООС и т. н. В административния акт е мотивирана необходимостта от издаването му с оглед посочени в същия проверки, които несъмнено представляват такива за осъществяване на текущ контрол по смисъла на чл.155 ал.2 от ЗООС. В този смисъл е обоснован извода на първоинстанционния съд, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган. Неоснователно е възражението на касатора, че съгласно посочените КП не е установено наличие на миризми извън производствената площадка. За да обоснове този извод, същият се позовава на отмяната от съда на НП издадени въз основа на посочените КП. Този довод не намира опора в закона, тъй като производството по издаване на процесния административен акт и производството по издаване на НП са различни административни производства, подчиняващи се на различни процесуални правила. Фактът на отмяна на конкретно НП, не означава че е отменен и КП, който е съставен във връзка с установяването на административното нарушение. Наред с това мотивите на съда поради което е постановил едно съдебно решение не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което първоинстанционния съд не е бил длъжен да се съобразява с мотивите на съда, отменил НП. Неоснователно е и възражението, че във връзка с извършването на посочените проверки следва да се спазват правила за извършване на подобен вид проверки посочени в Наредбата за вида размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, Инструкция за определяне разпространението на неприятни миризми на Министъра на околната среда и водите и Европейския стандарт за определяне на миризма в атмосферния въздух чрез проверка на място EN16841. който има статут на български стандарт от 15.12.2016г., когато е одобрен от Българския институт за стандартизация. Цитираната наредба има отношение към изпускане в атмосферния въздух на отпадъчни газове, съдържащи вредни вещества (замърсители) над нормите за допустими емисии (концентрации на вредни вещества в отпадъчни газове) и/или над определените емисионни норми и ограничения, но не и към разпространение на неприятни миризми от разрешена дейност. Не представлява и приложим акт цитираната инструкция на МОСВ, която не е обнародвана, издадена е въз основа на отменен нормативен акт - Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми - отменена с § 1 от ЗР на ПМС 169 от 29.07.2003 г., обн., ДВ, бр. 69 от 5.08.2003 г.. Отмяната на тази инструкция произтича от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове, като в случая липсва изключението по чл. 13, ал. 2 и следващи от ЗНА. Изводите на административния съд за мотивираността на оспореното предписание са в съответствие с критериите на тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съобразно което мотивите за издаването на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. Обосновано е прието, че предписанието е издадено въз основа на факти, установени при извършени проверки, за които са съставени констативни протоколи КР-24/02.09.2021 г., КР-16/27.05.2022 г., КР-19/08.09.2022 г., КР-2/12.04.2023 г., КР-8/17.05.2023 г., официални документи съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила, които не са били оспорени в срок и по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК. Според чл. 117, ал. 1 от ЗООС изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел. Такова в полза на касатора е налице комплексно разрешително 587-Н0/2020 г., за дейност по т.6.6 б. б от цитираното приложение. Съгласно чл.120 ал.5 от ЗООС контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 се извършва от съответната РИОСВ. Законът ЗООС и Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), не установяват конкретен метод, по който следва да бъде проверявано дали условието относно разпространението на миризми от комплексното разрешително е спазено. Насоки как следва да става това се съдържат в съображение 26 от преамбюла на Директива 2010/75/ЕС, където е коментирано задължение за операторите да представят редовно на компетентния орган доклади относно спазването на условията на разрешителното. Държавите-членки следва да гарантират, че както операторът, така и компетентният орган вземат необходимите мерки в случаите, когато не се спазват изискванията на настоящата директива, и да предвидят система за екологични инспекции. Държавите-членки следва да гарантират, че разполагат с достатъчен на брой персонал, притежаващ уменията и квалификацията, необходими за ефективното осъществяване на тези инспекции. Според чл. 23, § 5 от същата директива, нерутинни екологични инспекции се провеждат и за проучване на сериозни жалби, свързани с околната среда. От гледна точка на националното ни законодателство, екологичните инспекции се осъществяват по реда на глава девета "Контрол" от ЗООС, в конкретния случай по реда на текущия контрол, за което в случая са съставени и горепосочените констативни протоколи на основание чл. 155, ал. 1 от ЗООС. Съгласно чл.16 ал.1 т.1 б.ж от Правилника за устройство и дейността на РИОСВ, органите на инспекцията извършват проверки на място на източниците на неприятни миризми. По тези съображения, с оглед спецификата на определяне концентрацията на миризми, отделяни от промишлени обекти в атмосферния въздух, както и предвид обстоятелството, че както съюзното, така и националното законодателство - вж. чл. 148, ал. 3 от ЗООС, възлагат осъществяването на контрола за спазване на условията по издадените комплексни разрешителни на съответните длъжностни лица, съдът намира, че концентрацията на миризма, отделяна от производствената площадка на касатора, е определена законосъобразно пряко от длъжностните лица, на които на регионално равнище е възложено извършването на екологични инспекции, които лица разполагат с необходимите умения, опит и квалификация и съобразно явяващия се най-подходящ метод чрез органолептично възприемане на миризмата. В тази връзка са неоснователни доводите за неспазване на стандарт EN16841, тъй като в случая се касае не за установяване интензивност и разпространение на миризми в съответната агломерация, а само извън производствената площадка на процесния промишлен обект. Касае се не за установяване качеството на атмосферния въздух за съответната територия, в какъвто смисъл е посочения стандарт, а за спазване на издаденото КР. Неприятните миризми са възможна и предвидима последица от технологичния процес и именно затова при извършване на ОВОС и в КР са предвидени задължения за оператора във връзка с недопускане на разпространението им извън работната площадка (Условие 9.3.1). Процесните предписанията следва да бъдат разглеждани не изолирано, а във връзка с осъществяване на контролната дейност за спазване на условията на КР и във връзка с постъпили сигнали, доказателства за които са представени по делото. Безспорно "миризмите" не са сред изрично изброените показатели и норми за качество на атмосферния въздух по Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Следва да се има предвид обаче, че в условията на самото КР, установяващо режима на работа, мониторинг и контрол на дейността на производствената площадка, недвусмислено се посочва възможността за поява на емисии интензивно миришещи вещества, участъците, където може да се очаква това и причините за появата. Именно тази особеност на технологичните процеси е довела до формулиране на специално условие в КР, касаещо разпространение на неприятни миризми. Съгласно т.39 от § 1 на ДР към ЗООС комплексното разрешително е индивидуален административен акт, който създава определени права и задължения за адресата, а според чл. 125, ал.1, т.2 ЗООС операторът на инсталацията и съоръженията е длъжен да изпълнява условията в КР. Така, че в случая, предписанието е издадено при осъществяване на контрол на условията на КР, в частност относно разпространението на миризми от осъществяваната дейност (Условие 9.3.1). Следователно фактическите действия, за които е задължен адресата с процесното предписание са ясни и са посочени срокове за изпълнението им. В тази връзка се явяват неоснователни наведените възражения в касационната жалба, че съдът неправилно е извел извод за мотивираност на акта. Обжалваните предписания са в съответствие с чл. 117, ал. 1 ЗООС и целите на ЗООС, с оглед целите и принципите по чл. 2 и 3 ЗООС - приоритет на обществения интерес с цел опазване на здравето на хората и околната среда, предимство на предотвратяването на замърсяванe пред последващото отстраняване на вредите, причинени от него и т. н. Неоснователно е възражението, че дадените предписания са неясни, поради което не можело да се изпълнят. Именно операторът следва да приложи мерки съгласно заключенията за НДНТ при осъществяване на разрешената дейност, така че да се постигнат условията на КР. Поради тази причина административния орган е възложил с обжалваните предписания задължение за оператора да предложи променените и/или актуализирани и предвидените нови мерки/техники за изпълнение на Условие 9.3.1 от КР. Обстоятелството, че такива мерки са възможни е изяснено от назначената по делото експертиза. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни доводи в тази насока в касационната жалба липсват. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на касационната жалба, е неоснователно и искането на касатора за присъждане на направените деловодни разноски. Искането на ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в случая е бил представляван от юрисконсулт без явяване в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение