Решение № 185 от 14.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 666/2016 г.

Решение № 185 от 14.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 666/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс. Б. М. М. срещу решение № 82 от 09.03.2016 г. по внохд № 1155/2016 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата се ангажират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оспорва се извода на съда относно наличието на квалифициращия признак "пияно състояние", базиран на заключението на съдебно-медицинска експертиза. То, от своя страна, се основавало на негодни доказателствени източници - протоколи за химически и медицински експертизи, изготвени в нарушение на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Изтъкват се подробни съображения за нарушения по чл. 15, ал. 1, изр. 2 и чл. 8 от Наредбата, както и на процесуалните изисквания на чл. 129 от НПК - по отношение на приложения по делото протокол от "Дрегер Алкотест 7510". Защитата посочва, че развитите по-горе доводи са били поставени на вниманието на въззивния съд, който ги е оставил без коментар, поради което се претендира частична липса на мотиви. Не се претендира тя да е равнозначна на "липса на мотиви" по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, поради което не се моли за цялостна отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Иска се касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 3, пр. 2 от НПК и да измени решението, като оправдае подсъдимата по квалифициращия признак "пияно състояние", респ. приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

В съдебно заседание подсъдимата и защитниците й поддържат наведените в касационната жалба основания и доводите, които ги подкрепят.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Л. М. пледира за неоснователност на касационната жалба, като изтъква, че въззивният съд правилно е оценил доказателствената съвкупност, като обосновано е заключил, че деянието на подсъдимата е извършено в пияно състояние.

Повереникът на частния обвинител П. П. моли решението на САС да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и намира, че следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:

С присъда № 279 от 30.10.2015 г. по нохд № 349/2015 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимата Б. М. М. е призната за виновна в това, че на 01.05.2014 г. в [населено място], при управление на лек автомобил е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движела със скорост не по-малка от 85 км/ч. и не контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което управлявала, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на З. П. П., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което на осн. чл. 343, ал. 3, пр. 1 във връзка с ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на 3 (три) години лишаване от свобода. Съдът е постановил така наложеното наказание подсъдимата да изтърпи на осн. чл. 59, ал. 1, пр. 2 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип.

На осн. чл. 343г съдът наложил на подсъдимата М. и наказание "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 4 (четири) години.

Подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец Л. М. сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 01.05.2014 г., представляваща обезщетение за претърпени лични неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й- З. П.

На подсъдимата са възложени и разноски по водене на делото, както и държавната такса върху уважената част на гражданския иск.

По жалба на подсъдимата е образувано внохд № 1155/2015 г. по описа на Апелативен съд - София, по което е постановено и оспорваното пред ВКС въззивно решение. С него първоинстанционната присъда била изменена, както следва:

-подсъдимата била оправдана да е допуснала нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП;

-изтърпяването на наложеното наказание"лишаване от свобода" било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 5 (пет) години, считано от влизане в сила на присъдата;

-размерът на присъденото на гражданския ищец обезщетение бил намален от 200 000 лв. на 50 000 лева, като намален бил и размерът на дължимата от подсъдимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск;

• в останалата част присъдата била потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимия е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима.

По същество е неоснователна.

Основното възражение на подсъдимата и защитата му е насочено срещу процесуалната дейност на въззивния съд при оценката на съдебно-медицинската експертиза, на основата на която е прието обстоятелството, че подсъдимата е управлявала моторното превозно средство в пияно състояние- с концентрация на алкохол в кръвта 1,13 %о.

Съгласно коментираното заключение (л. 70-72 от ДП), изготвено от вещото лице след запознаване с писмените материали (протокол за химическа експертиза № 762/07.05.2014 г. от БМАЛ"Св. Анна", талон за медицинско изследване с № 0344541; протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол от I МБАЛ, протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол № 811/07.05.2014 г. от БМАЛ"Св. Анна", протокол за медицинско изследване от МБАЛСМ " Пирогов" с амб. № 8189) към момента на реализиране на пътно-транспортното произшествие подсъдимата е била с концентрация на алкохол в кръвта 1,13 %0.

Касационната инстанция се съгласява с фактическия извод на инстанциите по същество относно наличието на пияно състояние при подсъдимата, като счита че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила при допускането, събирането, проверката и оценката на събрания доказателствен материал, позволяващ еднозначен извод в тази насока.

Съдебната практика неведнъж е имала случаи да приеме, че "пияното състояние" може да се установи с всички доказателствени средства - гласни, писмени и експертизи, като експертиза се допуска както за изследване на въпроса за пригодността на водача да управлява моторно превозно средство в това състояние, така и в случаите при липса на химическо изследване, когато по делото е установено достатъчно ясно точното или приблизително количество алкохол, което водачът е употребил. Споделя се възражението на защитата, че в конкретния случай е налице нарушение на реда за медицинското изследване на водача, регламентиран в чл. 8 - 10 от Наредба № 30/2001 г., извършено в УМБАЛСМ "Пирогов" ( амб. № 8189) от 01.05.2014 г. в 02,45 ч., тъй като протоколът за него не е подписан от освидетелствания и в съдържанието му не са отразени каквито и да било от реквизитите по чл. 10 от Наредбата. Поради това следва да се приеме, че коментирания протокол не съдържа каквато и да е информация от процесуално значение, не е подписан от подсъдимата и следователно същият не може да се преценява като годно писмено доказателство. А щом той следва да се изключи от доказателствения материал, неизбежно следва да бъдат изключени и основаните на него протокол за химическа експертиза № 811/07.05.2014 г., в който е отразено, че в първо взетата от подсъдимата кръвна проба е установено наличие на етилов алкохол 0,8 промила.

Независимо от посоченото по-горе, по делото са налице достатъчно доказателствени материали, които позволяват утвърждаване извода на въззивния съд, че подсъдимата е управлявала моторното превозно средство в пияно състояние. Обосновано и в съответствие с писмените и гласните доказателствени източници въззивният съд е приел, че след извършване на транспортното произшествие подсъдимата била отведена в "Н. И. Пирогов" за оказване на първа помощ и медицинско освидетелстване (извършено не по предписаните в чл. 8-10 от Наредба № 30/2001 г. правила), където спрямо нея св. И. - полицай при ПП-СДВР извършил проверка с техническо средство- Алкотест Дрегер, отчел положителен резултат - 0,57 промила. Последвало издаване на талон за медицинско изследване, като св. И. придружил подсъдимата до Първа градска болница, където то било извършено и на подсъдимата в 05,10 ч. на 01.05.2014 г. била взета втора кръвна проба. При химическото изследване именно на тази проба (протокол за химическа експертиза № 762/07.05.2014 г.) било установено наличие на алкохол в кръвта на подсъдимата 0,3 промила.

Оспорването на приложения към талона за медицинско изследване протокол за предварителна проверка с техническо средство Алкотест Дрегер не се споделя. В него са отразени както часът на проверката, вида на техническото средство и отчетения резултат от 0,57 %0. Същевременно в талона за медицинско изследване, подписан без възражения от подсъдимата М., не се съдържат каквито и да са било данни от които да се заключи, че е налице фактическо или времево несъответствие между двете писмени доказателства, а оттам- и че същите не вярно посочените в тях фактически данни.

Що се касае до възражението на защитата, че при изготвяне на протокола за химическа експертиза № 762/07.05.2014 г. е допуснато нарушение на чл. 15 от Наредбата, касаещ срока за предаване на пробата, то макар и да е основателно, не се отразява съществено на посочения в нея резултат. Това е така предвид обстоятелството, че в протокола не са отбелязани констатации относно вида и начина на съхраняването на кръвната проба, т. е. липсват данни за нейното опорочаване откъм химически състав.

С оглед на изложеното генералното оплакване на защитата за недоказаност на "пияното състояние" при подсъдимата по време на извършване на престъплението, не може да бъде споделено. Макар и вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, дала заключение за концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата към този момент (на 01.05.2014 г. в 01,00ч.) да е ползвало за основа на своите изчисления отчетения при процесуално негодния протокол за химическа експертиза № 811/07.05.2014 г. резултат от 0,8 промила, то в основата на неговите изводи са залегнали и безспорно установените факти относно това, че: при изследването с техническо средство в 04,50 ч. е установен етанол 0,57 %0; че в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол в 05,10 ч. е посочено, че подсъдимата е употребила вино около 300 мл. в 00ч. между 30.04.2014 г. -01.05.2014 г.; че във взетата втора поред кръвна проба на подсъдимата в 05,10 ч. е установен етанол в концентрация 0,3 %0. Така, при съобразяване на изминалото време и отчитане на факторът окисление (намаляващ между 0,1-0,2 %0-средно с 0,15 %0 за час) вещото лице убедително е защитило извода си за това, че към момента на реализиране на транспортното произшествие концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата е била по-висока - а именно 1,13 %0, отговаряща на лека степен на алкохолно опиване. Друг е въпросът, че дори и да бяха налице предпоставки за усъмняване в дадения отговор по експертизата, то доказателствената съвкупност (гласни, писмени доказателствени материали и теоретични разяснения от експерта в оспорваната съдебно-медицинска експертиза) също обуславят извод, че към момента на управление на моторното превозно средство подсъдимата е била с концентрация на алкохол в кръвта си надвишаваща 0,5 % 0- факт, достатъчен за да се приеме наличието на утежняващото отговорността на подсъдимата"пияно състояние" по смисъла на чл. 343, ал. 3 от НК.

В контекста на изтъкнатото по-горе, касационната инстанция намира, че материалния закон е приложен правилно, като липсват основания за отпадане на квалифициращото обстоятелство "пияно състояние", поради което не може да бъде уважено искането за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление.

Предвид изложеното и като констатира неоснователност на наведените в касационната жалба доводи и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение