Решение № 8235 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , срещу решение 63 от 05.01.2024г., постановено по административно дело 518/2023г. по описа на Административен съд- Стара Загора, с което е отменено решение за налагане на финансова корекция 24/311/00831/3/01/04/02, изх. 01-6500/8691#15/19.07.2023г., на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3, предл. първо и трето от АПК. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество като се отхвърли жалбата дружеството против решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски за две съдебни инстанции. Ответникът- ЕТ С. Г. със седалище и адрес на управление в град Павел баня, чрез процесуалния си представител адв. Комсийска, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна и недоказана като излага подробни съображения в тази насока в писмена защита. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски съобразно представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение за налагане на финансова корекция 24/311/00831/3/01/04/02, изх. 01-6500/8691#15/19.07.2023г., на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на основание чл. 70 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ и чл. 46 ал.1 и ал.2 вр. с чл. 43 ал.1 т.1 от Наредба 30/11.08.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за периода 2007-2013г., е определена финансова корекция в размер на 86 905.21 лева, за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, съгласно т.30 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 от ЗПЗП по ПРСР 2007-2013г. (Правилата). Фактическото основание, отразено в мотивите на постановения административен акт, е установеното при извършена проверка отдаване под наем на част от финансираните активи по проекта (партерен етаж от сграда). Органът е счел, че с това е нарушен чл.43, ал.1, т.2 от Наредба 30/11.08.2008г. и е налице визираното в чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ основание за налагане на финансова корекция. В мотивите на решението е посочено, че размерът на корекцията е определен съобразно т.3 от Правилата само за актива, който е отдаден под наем. В разпоредителната част на акта е посочено, че финансовата корекция в размер на 86 905,21 лева се определя за неизпълнение на заложените в бизнес-плана приходи съгласно т.30 от Правилата. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилна квалификация на нередността като нарушение по т. 30 от Правилата. Касационната инстанция намира, че така постановеното решение е правилно. Установеното по-горе противоречие между мотивите и разпоредителната част на акта представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото по никакъв начин не може да се установи каква е била действителната воля на органа- да определи финансова корекция на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ за нарушение на забраната на чл. 43, ал.1, т.2 от Наредба 30/11.08.2008г. за срок от пет години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят да не преотстъпва ползването на активите- предмет на подпомагане под каквато и да е форма, или да определи финансова корекция за неизпълнение на заложените в бизнес-плана приходи съобразно т.30 от Правилата. Противоречието между изложените фактически и правни основания за издаване на акта, изложени в мотивите и фактическото и правното основание, посочено в разпоредителната му част, прави невъзможно установяването на действителната воля на органа, респ. упражняването на контрол върху нея. Това е така, тъй като крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените в мотивите фактически обстоятелства, подведени под различна правна норма. Касационната инстанция намира за неоснователно поддържаното от касатора становище, че в конкретната хипотеза се касае за очевидна фактическа грешка, която не води до незаконосъобразност на акта. Както вече се изтъкна, между мотивите и разпоредителната част на акта е налице пълно несъответствие, което касае фактите- в мотивите се сочи отдаването под наем на част от обекта, предмет на инвестицията, докато в разпоредителната част се сочи неизпълнение на заложените в бизнес-плана приходи. Дори и до този резултат да се е стигнало в резултат на допусната от органа очевидна фактическа грешка, този порок може да бъде отстранен от самия орган по реда на чл.62 от АПК, но не и по пътя на тълкуването в съдебната фаза. След като в конкретната хипотеза липсват доказателства за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка по реда на чл.62 от АПК, административният акт следва да се разглежда със съдържанието, което има, респ. и преценката относно неговата законосъобразност следва да бъде направена с оглед на това съдържание. Горните изводи правят невъзможно обсъждането на материалната законосъобразност на акта предвид невъзможността да се установи действителната воля на органа. Поради това решението на първоинстанционния съд, с което решението за определяне на финансова корекция е отменено като незаконосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна. Съобразно представения списък и приложените към него доказателства, направените от ответника разноски са за адвокатско възнаграждение в размер на 7200 лева. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.І от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,