Решение № 6721 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14033/2019 г.

Решение № 6721 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14033/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Велико Търново, чрез юрк. Цонева, против решение № 408/15.10.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. № 387/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/06/1.0.2149/2/01/04/01/13.09.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция – Велико Търново на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса. Ответникът – С. К., оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС – Велико Търново е АУПДВ № 26/06/1.0.2149/2/01/04/01/13.09.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция – Велико Търново на Държавен фонд "Земеделие". АУПДВ е издаден при следната фактическа обстановка: през 2015 г. С. К. като земеделски производител е подала заявление за подпомагане с идентификационен № 25/06/1/0.0.2149 от 23.07.2015 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година. Одобряването е извършено при следните условия: размер на финансовата помощ – 48 895 лв., от които на първо плащане 24 447, 50 лв., на второ плащане 24 447, 50 лв. и избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ – 30.04.2018 г. На 30.04.2018 г. К. е представила в ОД – гр. В. Търново на ДФЗ заявка за второ плащане по процесната мярка. Съгласно контролен лист за окомплектованост, към заявката са били приложени необходимите документи, без удостоверение от БАБХ за регистрация на животновъден обект, поради което заявката не е приета и документите са върнати на бенефициера. Първоинстанционният съд е приел обжалвания акт за издаден от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на анализ на събрания по делото доказателствен материал е стигнал до извод, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен. Приел е, че непредставянето на ново удостоверение от БАБХ, при наличието на вече представено такова, което съгласно закона удостоверява непроменящи се във времето обстоятелства, не представлява неизпълнение на изискванията по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 и не влече след себе си правните последици по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 45, т. 6 от същата наредба. Решението е валидно и допустимо и правилно, но при различни мотиви. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че Удостоверение № 386/22.07.2015 г., издадено на основание чл. 51, ал. 3 от ЗВмД за вписване от ОБДХ Търговище на етап кандидатстване по подмярка 6. 1 и изискващото се удостоверение за регистрация по чл. 137 от ЗВмД, изискващо се при подаване на заявката за второ плащане, са два идентични документа. Удостоверението за вписване по чл. 51, ал. 3 от ЗВмД от 2015 г, с което К. е разполагала, е валидно 6 месеца от датата на издаването му, а не е с безсрочен характер, както неправилно е приел съдът. То не може да се приеме за удостоверение по чл. 137 от ЗВмД. Има съществена разлика между двете процедури - вписване и регистрация на животновъден обект, съответно в документите, които удостоверяват извършването на едното и другото действие. Въпреки това обжалваното решение като краен резултат е правилно. Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. в срок до три месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл. 34, ал. 1 РА: 1. извършва административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявката за плащане. Съгласно чл. 36, ал. 2 в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти РА уведомява с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти, чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в приложение № 7, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност. В случая С. К. не е била уведомена с мотивирано писмо за непълнота на документите и не й е дадена възможност допълнително да представи Удостоверението за регистрация на животновъдния обект. АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и правилно е бил отменен. С оглед на горното първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: На С. К. като ответник по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер 600 лв. По отношение направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира, че правният спор, с който е бил ангажиран пълномощника на С. К., се отличава със значителна правна и фактическа сложност. За това присъденият размер е обоснован и справедлив като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение. То изцяло отговаря на реално направените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,