Решение № 3296 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2016 г.

Решение № 3296 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на О. В. против решение № 882/21.04.2016 г. по адм. д. № 1378/2016 г. на Административен съд - В. като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Ответниците - З. С. С., С. Д. С., С. Д. С. и С. Д. С., чрез процесуалните си представители адв. Маркова и адв. Лозева, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Подробно се мотивират в писмена защита. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът уважил предявените от З. С. С., С. Д. С., С. Д. С. и С. Д. С. срещу О. В. обективно и субективно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като е осъдил О. В., както следва: да заплати на З. С. С. сумата от 50 000 лв., представляваща претърпени от нея неимуществени вреди; да заплати на същото лице сумата от 16 489 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди; да заплати на С. Д. С. сумата от 3 038 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, както и сумата от 40 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди; да заплати на С. Д. С. сумата от 3 038 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди, а също и сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди; да заплати на С. Д. С. сумата от 47 727 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди, а също и сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. С решението са отхвърлени исковете до техния пълен предявен размер и е осъдена община варна да заплати съразмерно на уважената част от предявените претенции разноски в размер на 16 340 лв. Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка, която се свежда до следното: З. С. С., Д. С. С. и С. Д. С. са собственици на недвижим имот - къща на два етажа, находяща се в гр. В., кв. "Аспарухово", ул. "М." № 14, имот с идентификатор № 10135.5503.263.1.; семейство Зюмбюлка и Д. С. са одобрени за приемно семейство и при тях са настанени две деца. На 19.06.2014 г. в района на гр. В. падат изключително изобилни валежи, в резултат на които Кметът на О. В. обявява бедствено положение на територията на район "А." със Заповед № 2068/20.06.2014 г. поради падналите обилни валежи, формирали вълна и причинили разрушения на домове, обществени сгради и инфраструктура. По- нататък в мотивите си съдът е посочил, че със Заповед № 2070/20.06.2014 г. от Кмета на О. В. на кмета на район "А." е възложено незабавно да организира и възложи оценка на състоянието на засегнатите от бедствието обекти и необходимите ремонтни и възстановителни дейности. Със заповед № 78/22.06.2014 г. Кметът на район "А." при О. В. нарежда незабавно да се освободят жилищни сгради поради възникнала непосредствена опасност от самосрутване вследствие на активизирани свлачищни процеси, като жилищните сгради са посочени с административен адрес и собственици; в заповедта под т. 12 е вписана жилищна сграда с административен адрес ул. "М." №... и поправка в собственика. Административният съд е съобразил, че с поредица от заповеди на 20.06.2014 г. Кметът на О. В. възлага на 49 фирми извършването на спешни неотложни аварийно-възстановителни работи след падналите обилни валежи, причинили разрушения на домове и общинска инфраструктура на територията на О. В., като за извършените дейности по изпълнените мероприятия следва да се съставят констативни протоколи. В мотивите на съда е намерила отражение и Заповед № 2144/26.06.2014 г., която Кметът на О. В. нарежда до 20,00 часа на 26.06.2014 г. да се извърши евакуация на гражданите от опасните постройки и сгради на територията на кв. "А.", попадащи в района на бедственото положение, а със Заповед № 2145/27.06.2014 г., Кмета на О. В. нарежда незабавно, сгради с нарушена конструкция, следствие от бедствието от 19.06.2014 г., в обхвата на Заповед № 2068/20.06.2014 г. на кмета на О. В. и имоти в обхвата на Заповеди № 81, 82, 83/24.06.2014 г., 86/25.06.2014 г., 87/27.06.2014 г., 80/23.06.2014 г., 78 и 79/22.06.2014 г., издадени от Кмета на район "А." да бъдат освободени от хора, механизация, продукти, материали, общоопасни средства и други. Наредено е да се поставят отличителни знаци да ограничаване и недопускане на хора до строежите, както и да се организира охрана на имотите, описани в т. 1 от заповедта. С. З. № 2159/28.06.2014 г., Кмета на О. В. нарежда незабавно да се извърши временно извеждане на хора от четири зони, измежду които изрично е посочена в зона IV жилищна сграда с административен адрес ул. "М." №.... Посочено е още, че в периода на обявеното бедствено положение - от 19.06.2014 г. до 9.07.2014 г. ежедневно се провеждат заседания на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, за което се съставят протоколи. В мотивите на решението е описано частично съдържанието на някои от тези протоколи. Съдът е отчел обстоятелството, че на 30.06.2014 г. в 18,00 часа е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, водено от Кмета на О. В.. Докладва се събарянето на къщи, гаражи, мостове и др., необходимостта от почистване и в други квартали на гр. В., че всички заповеди за евакуация са изпълнени. Според съда, при проведените на 01, 02, 03 и 4.07.2014 г. заседания на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия се обсъждат аналогични въпроси във връзка с отстраняване на последиците от бедствието. От правна страна съдът е приел за безспорно, че ищците са собственици на процесната сграда и че същата е разрушена до степен за негодност за обитаване. Според съда, установено е от доказателствата по делото, че разрушаването на жилището на ищците е в резултат от предприетите от О. В. действия по преодоляване на бедственото положение - наводнение. Решаващият състав е счел още, че е налице изрично признание от ответника в писмено становище на процесуалния му представител. Цитирано е становището, че "събарянето на част от процесната сграда е в изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, при спазване на приложимия Закон за защита при бедствия, а не в изпълнение на изричен писмен или устен акт на кмет на община, кмет на район или техни органи, организации и длъжностни лица." . По-нататък съдът е интерпретирал като несъстоятелни твърденията на ответника, че сградата е съборена в изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, при спазване на Закона за защита при бедствия са несъстоятелни, тъй като били в противоречие както с приетия от Общински съвет В. П. за защита при бедствия /публикуван на интернет страницата на О. В./, така и със Закона за защита при бедствията; в плана за защита при бедствия част I защита при наводнения не се предвижда отстраняване на строежи, поради което и предприемането на тази мярка от О. В. не е в изпълнение на този план, противно на твърденията на ответника. Незаконосъобразните действия на служители при О. В. според приетото от съда са и в противоречие със специалния Закон за защита при бедствията, тъй като последният дава само възможност за предприемане на определени действия, измежду които е и отстраняване на строежи, но не разписва нито процедура, по която те следва да се приложат, нито актовете, с които се нарежда извършването им; в подобна хипотеза приложение намират общите правила на закона, а именно АПК, водещо до необходимост от издаване на писмен индивидуален административен акт с посочени фактически и правни основания за издаването му, индивидуализация на компетентния орган и правото на оспорване пред съд. Дори да се приеме, че в условията на бедствено положение и необходимост от незабавни действия, издаването на заповед не е необходимо, то индивидуализация на опасните сгради следва да съществува в друг писмен документ. Според съда, в конкретния случай наводнението настъпва на 19.06.2014 г., а сградата е съборена на 30.06.2014 г., поради което не е налице незабавност на действията; не са представени доказателства, че събарянето на сградата е в изпълнение на чл. 52, ал. 2, т. 3 от ЗЗБ. Административният съд е достигнал до извода, че събарянето на къщата на ищците е разпоредено от Кмета на О. В., тъй като именно той е компетентният орган да организира и контролира неотложните възстановителни действия, съгласно чл. 65, ал. 2, т. 10 от ЗЗБ и предвид документираните заседания на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, който в конкретния случай не е спазил нито процедурата по бедствия и аварии, нито процедурата по ЗУТ. Въз основа на изложеното по- горе, административният съд е приел, че са налице действия и бездействия на административен орган от О. В., в резултат на които е унищожено имущество на ищците и е налице пряка причинно-следствена връзка между действията и бездействията и настъпилия вредоносен резултат, който от своя страна е доказан от събраните по делото доказателства - заключение на вещо лице по съдебно техническа експертиза и писмени доказателства. Присъдил е обезщетенията за имуществени вреди в размерите, посочени по-горе. Досежно претендираните обезщетения за неимуществени вреди, съдът е намерил и тях за доказани по своето основание и ги е репарирал в размерите, посочени по-горе. Позовавайки се на свидетелските показания и заключението по съдебно-психиатричната експертиза, административният съд е приел, че е налице причинно следствена връзка между действията и бездействията на администрацията и настъпването на неимуществените вреди - в резултат от събарянето на къщата Д. С. се самоубива, което причинява болки и страдания на семейството му. Отново позовавайки се на свидетелските показания, решаващият състав е счел, че последните установяват претърпените от ищците болки и страдания от загубата на дома и покъщнината им, които са пряк резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника, а така също и преживените душевни страдания от загубата на непосредствения контакт между членовете на семейството, тъй като те живеели оттогава на различни места. С установените действия и бездействия според приетото от първостепенния съд се нарушават общопризнати права на човека - правото на личен и семеен живот - съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Следва да бъде отменено, като исковете отхвърлени като неоснователен. Отговорността по предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Законът и ТР № 3 по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС имат предвид фактически действия и бездействия. Съгласно т. 6 от ТР № 3 на ОСГК на ВКС пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения. Противно на приетото от административния съд, настоящият състав на касационната инстанция намира, че ищците, в чиято тежест е това, не са доказали твърдението си, че е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие, както и че преките причинители на вредата са служители към О. В. и самият Кмет на О. В.. В конкретния случай доказателствата по делото не подкрепят извода на съда, че разрушаването на къщата на ищците е в резултат на предприетите от О. В. действия по преодоляването на бедственото положение. Изобщо изводът, че Кметът на О. В. или служители при общината са разпоредили събарянето на къщата не почива на доказателствата по делото. Извадено от съответния контекст и напълно несъстоятелно е приетото от съда, че самият ответник е признал твърденията на ищците досежно това кой е разпоредил събарянето на къщата. Всъщност, защитаваната от ответника теза е била, че през цялото време са извършвани правомерни и неотложни аварийно- спасителни мероприятия по смисъла на ЗЗБ. И това в действителност се установява от всички доказателства по делото. Приложените по делото Заповеди съответно № 2145/27.06.14 г. и № 78/22.06.14 г. не съставляват актове, с които горепосочените органи са наредили премахване на процесната жилищна сграда, тъй като и в двете не съдържат волеизявления в посочения смисъл. В диспозитивната част на заповед № 78/22.06.14 г. на Кмета на район "А." при О. В. е наредено "да се освободят незабавно жилищни сгради (сред които е и процесната сграда) поради възникнала непосредствена опасност от самосрутване, следствие на активизирани свлачищни процеси". Видно от всички приложени по делото заповеди, общинската администрация е действала в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЗБ, която определя възможните за предприемане при бедствено положение необходими мерки - временно извеждане на лица и изнасяне на имущества, забрана за влизане в определени места и територии, незабавно извършване на строежи или отстраняване на строежи за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието. За предприетите мерки по извеждане на хората и изнасяне на имущества са издадени съответните заповеди, което отново съответства на закона. Макар съдът да е констатирал обстоятелството, че по отношение събарянето на сградата липсва издадена писмена заповед, той е достигнал до извода, че събарянето на къщата на ищците е разпоредено от Кмета на О. В., тъй като именно той е компетентният орган да организира и контролира неотложните възстановителни действия, съгласно чл. 65, ал. 2, т. 10 от ЗЗБ и предвид документираните заседания на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия. Всъщност, от горния извод на съда следва, че когато нормативно е предоставена определена компетентност на административен орган, то винаги той е и съответното лице, което е разпоредило определени действия в рамките на тази компетентност. Такъв извод е необоснован и незаконосъобразен. Съдът не е дал отговор на особено съществения за спора въпрос кое установено по спора обстоятелство, удостоверено от кои приобщени доказателства, налага извода, че Кметът е разпоредил срутването на сградата. Както естеството на дадено разпореждане, така и факта на извършването на действието "събаряне" ("премахване") имат обективен характер, но в случая той не е материализиран в нито едно от щедро кредитираните от съда, но непосочени и неиндивидуализирани доказателства. Съдът е възпроизвел пространно съдържанието на множеството заповеди, протоколи от заседания на Щаба за изпълнение на общинския план за защита при бедствия като е цитирал подбрани фрази на определени лица, изолирал ги е от цялостния контекст без да ги анализира в един дължим съвкупен анализ на доказателствата. Развитите мотиви от съда при обсъждането на първия елемент от специалната отговорност по ЗОДОВ са и вътрешно противречиви. Всъщност не става ясно дали съдът е приел, че вредоносното действие е незаконосъобразното действие или бездействие на Кмета на О. В. или вредата е претърпяна в резултат на противоправно бездействие на служители на общината, нито на кои от тях. Основание на настоящия състав да приеме това дава посоченото от административния съд на стр. 9 от съдебното решение: "Неизпълнението на дадените от Кмета на О. В. разпореждания за оглед на имотите, определяне степента на засягане на същите, възможността за укрепване и необходимост от събаряне, безспорно представлява бездействие на административен орган. Бездействие е налице и от длъжностни лица в община В., които не са извършили и документирали оглед на къщата, и на Кмета на О. В., който не е осъществил контрол за изпълнението на възложените задачи и разпорежда извършване на събаряне без да издаде заповед за това.". Тези изводи на съда действително будят недоумение, но това не е попречило на решаващия състав да счете за "установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника - налице са действия и бездействия на административен орган от О. В., в резултат на които е унищожено имущество на ищците и е налице пряка причинно-следствена връзка между действията и бездействията и настъпилия вредоносния резултат". Кой е този административен орган от О. В. е въпрос, който не е намерил своя отговор в обжалваното съдебно решение. Интересен е подходът на административния съд и към изслушаните свидетелски показания. Последните са счетени от него за непосредствени, достоверни и обективни, затова и са кредитирани като такива в цялост. При изграждането на този извод съдът е пропуснал да отбележи, обаче, че свидетелят Н. А. Г. е заявил, че не е присъствал на събарянето на къщата, бил е "някъде в квартала". По време на събарянето не е присъствал и свидетелят С. С. М., който по това време си спомня, че е бил на работа. Такива свидетелски показания досежно релевантните за спора факти не биха могли да бъдат оценени като непосредствени. При преценка на извода на съда за тяхната обективност, настоящият състав констатира, че съдът не е отчел, че показанията на горепосочените свидетели са в пряко противоречие с намиращи се по делото официални и частни документи, а и с двете изслушани съдебни експертизи. Така например, свидетелят Георгиев е заявил, че в резултат на наводненията по къщата не е имало никакви щети, в аналогичен смисъл са и показанията на С. М.. По делото е приложено Конструктивно становище на инж. Братанов с дата 19.07.2014 г., изготвено по искане на Кмета на О. В., за изследване на годността за ползване на жилищна сграда по предназначението й, без тя да застрашава живущите в нея. Наличието на нарушени подпорни стени се установява и от заключението на съдебно- хидротехническата експертиза. При тези данни от писмените доказателства и от изслушаната експертиза, настоящият състав намира, че дадените от свидетелите показания са предубедени и са целели да бъде подпомогната тезата на ищците, но са в противоречие с останалия доказателствен материал. Само в потвърждение на приетото от настоящия състав по- горе е и факта, че макар, както бе споменато, свид. Георгиев да не е присъствал на твърдяното "събаряне" на къщата, той сочи, че последната е разрушена от "хора от съвета" и конкретизира: "Общинския съвет". Трудно би могло да се възприеме твърдение, че представителите на общинския съвет на гр. В. са отишли на място, за да участват в събарянето на къщата на ищците. Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че в проведеното исково производство е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. В резултат на това и необосновано съдът е заключил, че по делото е установено по безспорен начин, че ищците са претърпели твърдените имуществени и неимуществени вреди. Събраните по делото доказателства налагат противен на формирания от първостепенния съд извод, а именно, че предприетите от Общинската администрация действия са съставлявали неотложни аварийно- възстановителни работи и няма доказателства нарушаването на целостта на конструкцията на къщата на ищците да е разпоредено или осъществено от лице от тази администрация. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. В това отношение практиката на административните съдилища е постоянна, последователна и безпротиворечива. Необходимо е да се отбележи, че отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи кумулативно изискуемите се предпоставки за това. В исковото производство, каквото е това по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на чл. 154 от ГПК приложим сусидиарно по силата на чл. 144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая това не е сторено в настоящия случай. За прецизност на изложението настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че АС- В. е формирал и необосновани изводи по предявените претенции за неимуществени вреди в резултат от смъртта на Д. С.. Не следва да бъде споделен извода, че е доказано от свидетелските показания и заключението по съдебно-психиатричната експертиза обстоятелството за тежкото депресивно състояние на Славов, довело до реализиране на автоагресивното му поведение. Настоящият състав приема, че е доказан факта на удавянето на Славов, както и, че той не е резултат на упражнено физическо насилие. Остава недоказано, обаче, обстоятелството, че Славов е решил да сложи край на живота си, а не се касае за нещастен случай. По делото е приложена съдебно- медицинска експертиза за аутопсия № 154/2014 г., в която като причина за смъртта на Д. С. е посочена механичната асфикция вслествие удавяне, но е отбелязано изрично, че облагоприятстваща причина за изпадане в безпомощно състояние е било вдишването на стомашно съдържимо, както и наличието на значително съдържание на алкохол в кръвта (7.3 промила). Както бе посочено, свидетелските показания не се характеризират с обективност. При противоречие на експертното заключение с писмените доказателства, съдът не е длъжен да даде вяра на заключението, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Изводът на административния съд, с който се е позовал на заключението на посмъртно изготвената съдебно - психиатрична експертиза на Д. С. противоречи на изискванията на чл. 202- чл. 203 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Основателно е възражението на Представителят на ВАП, че по делото не са представени годни доказателства, които да установят правото на собственост на ищците върху процесната постройка. Копието от кадастрална карта за едноетажна жилищна сграда, актуална към 2010 г., с посочен идентификатор и без отбелязан собственик, както и документи за платена такса смет и данък сгради за процесния имот, не удостоверяват право на собственост. Доколкото, обаче, фактът, че ищците действително са обитавали процесната постройка не е бил оспорен от ответника и по делото по принцип няма спор, че това е единственото жилище на ищците, налага извода, че последните могат да претендират вреди от незаконното събаряне (чл. 8 от ЕКЗПЧОС), в, случай, обаче, че докажат настъпването на такива. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в неговата осъдителна част и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни. Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски в полза на ищците в размер на 16 340 лв. Касаторът не е претендирал разноски нито пред първата инстанция, нито в касационното производство и такива не му се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,