Решение № 14667 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2013 г.

Решение № 14667 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "СОФТ - Ю" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ 108565390, със седалище и адрес на управление гр. Крумовград, ул. "Опълченска 2", представлявано от управителя Самет Сабахтин Софта, срещу решение № 310/12.02.2013 г. по адм. д. № 986/2011 г. на Административен съд-Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 261002592/27.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 252/17.03.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, относно допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г., съответно в размер на 20837,80 лв. и 59474,53 лв., ведно със законните лихви, съответно в размер на 11513,17 лв. и 8009,10 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Пловдив, редовно призован не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 261002592/27.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 252/17.03.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, относно допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г., съответно в размер на 20837,80 лв. и 59474,53 лв., ведно със законните лихви, съответно в размер на 11513,17 лв. и 8009,10 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По отношение на увеличения финансов резултат за 2008 г. и 2009 г. с оглед хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, съдът е приел, че за целите на данъчното облагане наличието или липсата на уговорка за лихва в договор за заем е ирелевантно, доколкото при определяне на финансовия резултат за съответния период на данъчно задълженото лице винаги следва да се включва и размерът на лихвата, която заемодателят би получил при сключване на същия договор за заем, при същите условия относно размера на предоставените в заем средства и срок на договора, ако би договорил лихва, съобразно пазарните и обичайни условия за договаряне на лихва за такива лица. Този извод произтича пряко от разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО. Относно установените допълнителни задължения за корпоративен данък на дружеството - "Софт Ю" ООД - в процесните размери за двата данъчни периода - 2008 г. и 2009 г., представляващи непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от задълженото лице за 2008 г. въз основа на фактури издадени от "СТРОЙКОРЕКТ" ЕООД и "ЛОЗИАНА" ЕООД, с предмет на доставките са тръби, цимент, арматурно желязо, хидрофорен шперплат и кофражни греди, и непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от задълженото лице за 2009 г. по фактури издадени от "НЙОАНИ" ЕООД, "КОСИЯН 2008" ЕООД, "СИМКО 97" ООД и "МАЙЕР ФАВОРИТ" ЕООД, съдът е възприел изводите на ревизиращите за липса на действително осъществени стопански операции между преките доставчици и жалбоподателя за обосновани с липсата на убедителни доказателства за транспорта и предаването на стоките по част от фактурите и пълната липса на такива за останалите доставки, както и с липсата на доказателства за кадрова и материална обезпеченост на доставчиците. В случая според съда не е установено прехвърляне правото на собственост върху стоките от всеки един от преките доставчици на жалбоподателя. В пространните си мотиви съдът е анализирал материалноправните предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Приел е, че в случая спорът се свежда до преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните данъчни фактури, като според съда прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки в случая е останало недоказано. Посочено е в съдебното решение, че нито представените писмени доказателства, нито експертизите на вещото лице установяват приемо - предаването и транспортирането, а също и произхода на стоките по процесните фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В касационната жалба са развити аналогични възражения с тези в първоинстанционното производство, които административният съд подробно е обсъдил и е обосновал съответните правни изводи. Анализирани са всички относими факти към правния спор, като правилно е прието, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС предвид липсата на реално осъществени доставки. В решението коректно е посочено, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на право на приспадане на данъчен кредит установяването на реалност на доставката по чл. 6 ЗДДС, респ. на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от с. з., възниква и задължението за начисляване на данъка. Данъкът следва да е начислен правомерно. Обосновано в разглеждания казус е прието, че предмет на сделките представлява родово определени вещи. Собствеността върху тези вещи предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. Това обстоятелство предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка - за физическото им наличие при ревизираното лице. По делото не са на лице доказателства, от които по безпротиворечив начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени в приемо-предавателните протоколи, на практика се е стигнало до индивидуализиране на рондово определените вещи, съответно до прехвърляне на собствеността върху тях. Отделно от това към фактурите, издадени от "Симко 97" ООД, дори липсват приемо-предавателни протоколи. Не на последно място следва да се констатира и че част от фактурите (тези издадени от "СИМКО 97" ЕООД и "МАЙЕР ФАВОРИТ" ЕООД) са придружени с фискални бонове издадени от фискални устройства, които не са регистрирани по предвидения ред в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. За нереалността на всяка от сделките съдът е изложил надлежни мотиви, съпоставяйки приложените по делото доказателства и изискванията на приложимия закон. Правилно е приел за неопровергани фактическите констатации на приходния орган и от приетите заключения на двете експертизи. По отношение изразеното мнение от вещото лице, изготвило СТЕ, основателно е отбелязана неговата необоснованост, предвид противоречието му с част от писмените доказателства. Констатациите на ССЕ също не установяват реалност на доставките, независимо от редовността на счетоводната отчетност на жалбоподателя, след като експертът не е имал обективната възможност да провери счетоводствата на 6-те доставчици. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит представлява първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на СЕО, също е отбелязано, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, така и самият получател следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да свидетелства за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсват. В същия смисъл е и приетото по дело С-78/2012 г. на СЕС. В касационната жалба не са изложени възражения срещу приетата от съда законосъобразност на РА за увеличения финансов резултат за 2008 г. и 2009 г. с оглед хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Но предвид обстоятелството за заявената цялостна отмяна на съдебния акт, следва да се посочи правилността на изводите на съда, че с предоставянето на безлихвени заеми от страна на жалбоподателя по същество е постигнато отклонение от данъчно облагане. Поради това, законосъобразно е увеличен финансовият резултат с включване на съответните размери на пазарните лихви за всеки от договорите за заем. Решението като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: На ответника независимо от изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,