Решение № 2534 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2018 г.

Решение № 2534 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Националната агенция за приходите е подала касационна жалба против решение № 560 от 12.03.2018 г. по адм. дело № 1285/2017 г. по описа на Административния съд - Пловдив, в частта, в която е осъдена да заплати на "Стас-4" ЕООД със седалище и адрес на управление град Първомай, считано от 22.07.2016 г., законната лихва върху сумата 730 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени във връзка с незаконосъобразното наказателно постановление № 102255-F089170/30.04.2014 г., издадено от директора на Териториална дирекция-Пловдив на Националната агенция по приходите. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Решението, в частта за отхвърляне на исковата претенция за сумата 876 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2016 г., се обжалва и от "Стас-4" ЕООД със седалище и адрес на управление Първомай. Излагат се доводи за неправилност съдебното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон. Поискано е присъждане на разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба на Националната агенция по приходите е основателна и следва да се уважи, а тази на "Стас-4" ЕООД – да се отхвърли. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваните части съобразно направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Стас-4" ЕООД със седалище и адрес на управление Първомай срещу Националната агенция за приходите, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 1606 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения във връзка с оспорването на наказателно постановление № 102255-F089170/30.04.2014 г. на директора на Териториална дирекция-Пловдив на Националната агенция по приходите, отменено като незаконосъобразно от съда. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 102255-F089170/30.04.2014 г. на директора на Териториалната дирекция-Пловдив на Националната агенция по приходите, на "Стас-4" ЕООД със седалище и адрес на управление Първомай, било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 6954 лева за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 5, ал. 1 ЗОПБ. Наказателното постановление е било оспорено пред Районния съд – Пловдив, който с решение № 629 г. по АНД № 7362/2015 г. го отменил. Решението на районния съд било обжалвано пред Административния съд – Пловдив, който го потвърдил с решение № 1489/22.07.2016 г. по КНАД № 1197/2016 г. Съдът констатирал, че доказателства за сумите, заплатени от ищеца като адвокатско възнаграждение, не се съдържат в делата, образувани във връзка с оспорването на наказателно постановление № 102255-F089170/30.04.2014 г. По АНД № 7362/2015 г. по описа на Районния съд - Пловдив е приложено само пълномощно, с което ищецът упълномощава адвокат С. Хаджиева и адвокат Д. Георгиева за явяването им по делото. В хода на исковото производство като доказателство за извършено плащане за възнаграждение на адвокат е представен препис от фактура-оригинал с дата 21.10.2015 г., издадена от адвокат С. Хаджиева, с получател "Стас-4" ЕООД, на стойност 876 лева, с включено ДДС. Като основание за плащането е посочено изготвянето на жалба срещу наказателното постановление № 102255-F089170/30.04.2014 г. и процесуалното представителство пред Районен съд – Пловдив. По делото са представени справка-декларация, извлечения по сметка, вносни бележки, съобщение до НАП и ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за адвокат Хаджиева и адвокат Георгиева с цел да бъде доказано, че придобитият доход е включен в декларациите по ЗДДФЛ, подадени във връзка с упражняваната от тях адвокатска дейност. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 15.06.2016 г., сключен между "Стас-4" ЕООД и адвокат Д. Георгиева за процесуално представителство по КНАД № 1197/2016 г. на Административния съд - Пловдив Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разходи за адвокатски възнаграждения, е основателен за сумата 730 лева. Като отчел обстоятелството, че договорът за правна защита и съдействие от 15.06.2016 г. за представителство пред КНАД № 1197/2016 г. по описа на Административния съд-Пловдив е представен едва в исковото производство, съдът приел, че разходът от 730 лева се доказва от представеното копие на договор по образец на кочан, който е последователно датиран и номериран. С оглед наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административният съд осъдил Националната агенция за приходите да заплати на "Стас-4" ЕООД обезщетение в размер на 730 лева за имуществени вреди, причинени от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление № 102255-F089170/30.04.2014 г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите - Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2016 г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. За да присъди законната лихва върху сумата 730 лева, считано от 22.07.2016 г., съдът съобразил точка 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, където е посочено, че обезщетението за вреди от незаконни административни актове може да се иска след тяхната отмяна като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите, като в първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт, а във втория - от момента на неговото издаване. Поради това административният съд присъдил лихва върху главницата от 730 лева, считано от влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Решението, в частта, в която в полза на "Стас-4" ЕООД са присъдени 730 лева, представляващи обезщетение за заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение по КНАД № 1197/2016 г. на Административен съд-Пловдив във връзка с оспорването на наказателното постановление, не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да отхвърли исковата претенция за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 1606 лева или за сумата 876 лева, претендирана от ищеца като разход за процесуално представителство по делото на Районния съд - Пловдив, съдът се позовал на липсата на писмен договор между "Стас-4" ЕООД и адвоката, като и на недостатъци при оформянето на фактурата за извършено плащане, в която липсвал подпис от страна на получателя. Представените декларации също не доказвали постъпването на сумата по сметка на упълномощените адвокати, с оглед на което административният съд отхвърлил предявения иск в тази част. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно в частта, в която върху сумата 730 лева е присъдена законната лихва за периода 22.07.2016 г. - 10.05.2017 г. Не може да се сподели разбирането на първоинстанционния съд, че законната лихва върху обезщетението за вреди се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. При казуси като разглеждания следва да се отчете, че съдебни разноски се претендират като имуществена вреда на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като Законът за административните нарушения и административните наказания не урежда отговорността за разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления. Съдилищата са задължени да прилагат Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния на Върховният административен съд на Република България, което гласи, че заплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на наказателни постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според уредбата в процесуалните закони, съдебните разноски, в това число заплатените от страните адвокатските възнаграждения, се възлагат на загубилата делото страна. Става дума за парично задължение, което едната страна по спора поема към другата страна. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Разпоредбата на чл. 84 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, с оглед на което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба. В случая законната лихва тече от 10.05.2017 г., а не от 22.07.2016 г., както е приел административният съд. Поради това решението следва да се отмени в частта, в която в полза на "Стас-4" ЕООД е присъдена законната лихва върху главницата от 730 лева за периода 22.07.2016 г. - 10.05.2017 г. В останалата част по отношение присъдената законна лихва от датата на подаване на исковата молба решението следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 1606 лева заедно със законната лихва от 22.07.2016 г. Касационната инстанция споделя извода на административния съд за недоказаност на иска в частта относно сумата 876 лева, съставляваща обезщетение за разход за адвокатска защита по АНД № 7362/2015 г. на Районния съд - Пловдив. По това дело е представено пълномощно, с което ищецът упълномощава адвокат С. Хаджиева и адвокат Д. Георгиева за явяване по делото. Липсват доказателства за сключената между клиент и адвокат възмездна сделка за правна помощ и съдействие. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. В производството пред административния съд също не е бил представен договор за правна защита и съдействие, сключен във връзка със защитата по АНД № 7362/2015 г. на Районния съд - Пловдив, поради което не може да се направи доказателствен извод, че ищецът е поел задължение да заплати възнаграждение на определен адвокат, в размер, какъвто се претендира с исковата молба. Платежният документ удостоверява реалното плащане на възнаграждението, уговорено по договора за правна защита и съдействие, и сам по себе си не може да замести липсващия договор. Тъй като административният съд е счел представената фактура № 258/21.10.2015 г. за нередовна, поради отсъствието на подпис на получател, пред касационната инстанция е представен приходен касов ордер от 21.10.2015 г., според който "Стас-4" ЕООД внася сумата 876 лева по фактура № 258/21.10.2015 г. Приходният касов ордер е документ, който се използва за документиране приемането на парични средства в касата на предприятие. Дори да се приеме, че сумата 876 лева е заплатена в брой на адвокат С. Хаджиева, чието име е отбелязано на ордера, спорът не би могъл да има друг изход. Освен от липсата на договор за правна помощ и съдействие, изводът, че ищецът действително е разходвал средства за адвокатско възнаграждение в размер на 876 лева, се опровергава и от данните, че платежните документи са съставени относно адвокат С. Хаджиева, а защитата по АНД № 7362/2015 г. на Районния съд - Пловдив, както е видно от съдебните протоколи, е осъществена от адвокат Д. Георгиева. Поради това решението в частта за отхвърляне на иска в частта за сумата 876 лева, ведно със законната лихва, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски на касационния жалбоподател "Стас-4" ЕООД не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд