Решение № 8 от 27.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1122/2011 г.

Решение № 8 от 27.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1122/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 47, т. 4 ЗМТА. Образувано е по молба на И. Т. Й. от [населено място], общ. П., с която е предявен иск за отмяна на решение № 1072/1.04.2010 г. по арб. д. № 1072/2010 г. на арбитраж ад хок арбитър Б. Г. -С., с което молителят е осъден да заплати на П. кр. Б. Е. -С. сумата 2 942.49 лв. вземания по договор за револвиращ заем, ведно със законната лихва, и 90 лв. разноски. Ответникът П. кр. Б. Е. -С. е подал отговор, че исковата молба е просрочена, а освен това, и че искът е неоснователен. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: I. По допустимостта на иска: Първият спорен въпрос по делото е кога молителят е получил решението. Твърди се в у-ние без дата от Б. Г. до СГС, че това е станало чрез куриер Е. О. с товарителница 4597/2010 г. на 12.08.2010 г. Но тези данни се опровергават от представените от ищеца заповед за командировка, пътен лист на товарен автомобил за международен превоз, карта на водача и др. за периода от 2.08. до 8.09.2010 г. Ответникът не представя доказателства в подкрепа своите възражения, а съдът няма процесуална функция да ги събира служебно. П. от ЧСИ е връчена на ищеца на 27.10.2011 г. При тези данни следва да се приеме, че исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. II. По основателността на иска: В случая, само призовка е изпратена на адреса на ответника чрез куриерска фирма Е. експрес О. с товарителница 1388316. От писмо на фирмата до адв. Б. Г. се установява, че за пратката с тов. 1388316 до адрес П., И., [улица], получател И. Т. Й., е направен един неуспешен опит за разнос и пратката е върната в П. с причина "Лицето не живее на адреса", след което пристига в офис Р. за унищожение по разпореждане на подател. Съобразно тези доказателства следва да се приеме, че Ив. Й. не е бил уведомен за заведеното срещу него арб. дело, поради което същият не е могъл да вземе участие в производството по това дело и да организира защитата си срещу предявения иск, включително да заяви отговор-становище по иска и да ангажира съответните доказателства. Доколкото в товарителницата не е посочена причина за недоставяне на пратката, не би могло да се приеме, че е осъществена някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл. 18.4 от Общите условия на договора, при които призовката следва да се счита за редовно връчена. Посочената в писмото на Е., което е изпратено от Р., причина "Лицето не живее на адреса", не попада в изброените хипотези, а и не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Освен това, "опита за разнос" не се покрива с "опита за предаване" по смисъла на чл. 32 ЗМТА. На основание чл. 31 във вр. с чл. 27 ЗМТА, приложим субсидиарно по силата на чл. 18.6 от Общите условия, на ответника по арб. д. е следвало да бъде изпратен и препис от исковата молба и доказателствата към нея, с оглед осигуряване на възможност за отговор и ангажиране на доказателства. Това императивно изискване в случая не е изпълнено. Видно от цитираната товарителница, пратката е съдържала само призовка, но не и препис от исковата молба и приложенията към нея. Освен това, не може да се установи съдържанието на самата призовка, тъй като в кориците на арб. дело няма екземпляр от нея. Неоснователен е доводът на настоящия ответник, че редовното призоваване е ирелевантно, тъй като уговорената от страните в чл. 18.2 ОУ арбитражна процедура не изисква провеждане на заседание. В случай, какъвто е настоящият, че арбитърът прецени за необходимо насрочване на арб. заседание, редовното призоваване на страните за същото се явява задължително. По изложените съображения, налице е релевираното основание за отмяна на арб. решение, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Осъществени са предпоставките на чл. 47, т. 4 ЗМТА, което обосновава отмяна на атакуваното арб. решение и връщане на делото за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА. Водим от горното и на основание чл. 47, т. 4 и чл. 49 ЗМТА, ВКС-I т. о.