Решение № 15638 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10770/2020 г.

Решение № 15638 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10770/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Демирев от [населено място] против Решение № 1475/1.08.2019 г. постановено по адм. д. № 1334/2016 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-10-ЮИР-24/5.05.2016 г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът –Началника на РДНСК-Бургас се представлява от юрисконсулт Грозданов, който оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Ответницата Л. Демирева се явява лично и поддържа оплакванията по касационната жалба. Останалите ответници редовно призовани не се явяват и не се представляват. От ответниците Р. Георгиев, М. Георгиева и Главния архитект на Община Поморие са постъпили писмени отговори, в които са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд-Бургас е образувано по жалба от Б. Демирев от [населено място] против Заповед № ДК-10-ЮИР-24/5.05.2016 г. издадена от Началника на РДНСК-Югоизточен район, с която на осн. § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ във вр. с чл. 183, ал. 2 и чл. 185, ал. 2 ЗУТ и § 127, ал. 9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е отменен като незаконосъобразен Акт за узаконяване № 3/26.07.2013 г. на Главния архитект на Община Поморие, с който се узаконява строеж "Задигане на покрив върху съществуваща стреха на жилищна сграда и промяна наклона на тази част на покрива" в УПИ III-469 в кв. 53 по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [адрес] на името на Б. Демирев ведно с одобрените инвестиционни проекти-заснемане. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването на своя съдебен акт, съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически обстоятелства се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/в сила от 26.11.2012 г. / строежите по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/бр. 65/2003 г. от 22.07.2003 г. / незаявени за узаконяване до влизане в сила на този закон могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите които са действали по време когато са били извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, като ал. 3 на същия параграф изисква искането за узаконяване да бъде подадено в едногодишен срок от влизане в сила на този закон. Това за изискванията по които е проведен контрола на Началника на РДНСК. От доказателствата по делото е установено, че Б. Демирев е извършил строеж, съставляващ "Задигане на покрива на съществуваща стреха на жилищна сграда и промяна наклона на тази част на сградата". Видно от заключението на вещото лице извършеното строителство включва премахване на част от стария покрив, изпълнение на нов такъв, чрез надграждане на бетонова стряха. В резултат на това е променен покрива, променена е кота корниз, а част от подпокривното пространство се приобщава към преустроена таванска част. За извършеното строителство не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж. Този именно строеж е узаконен с оспорения пред Началника на РДНСК Югоизточен район Акт за узаконяване. Законосъобразни са изводите, както на Началника на РДНСК Югоизточен район, така и на административния съд, че при издаване на акта Главния архитект на Община Поморие не се е съобразил с изричната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Безспорно е налице засягане на обща част на сградата какъвто е покрива по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. Извършеното надграждане касае фасадата на сградата и по същество я променя. Фасадните стени са външните, ограждащи стени на сградата/§ 5, т. 55 от ПЗР на ЗУТ/ и са елемент от общите части на сградата, съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 ЗС. Сочената законова разпоредба дава определение на общи части при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, какъвто е настоящия случай, като измежду изброените са визирани покрива и външните стени. При тези доказателства законосъобразни са съображенията на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Съгласно сочената норма във всички случаи когато се засяга обща част на сградата-етажна собственост се изисква решение на общото събрание и предварително съгласие на всички собственици с нотариална заверка на подписите им.. Нормата е свързана с основния принцип въведен в чл. 31, ал. 1 ЗС за необходимост от съгласие на всички собственици при използване на общата вещ, съобразно нейното предназначение. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ има императивен характер и нейното нарушаване води до незаконосъобразно на акта за узаконяване, както правилно е прието от административния орган и от съда. Безспорно е по делото, че при извършване на процесния строеж сочените законови изисквания не са изпълнени. Липсва решение на общото събрание. От представените декларации на М. Георгиева, Р. Георгиев и С. Георгиев, нотариално заверени не може да се направи категоричен извод за дадено съгласие за соченото преустройство. Липсва изрично посочване за какво се отнася съгласието. Нещо повече, същото е дадено след извършване на строителството, а не предварително както изисква закона. От соченото следва, както е приел и съда че извършеното строителство не отговаря на действащите разпоредби на ЗУТ. Нещо повече, ако се приеме че година на строителството е 2000 г., то същото не отговаря и на действащите към този момент разпоредби на ЗТСУ (отм.); по аргумент от чл. 56, ал. 5 и ал. 6 от сочения закон. При тази фактическа обстановка е недопустимо узаконяването само на правно основание, което е достатъчно дори и при наличието на техническа възможност. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че за извършеното строителство намира приложение хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ, тъй като в случая не е извършено преустройство и ремонт на собствен обект, а се засягат и се изменят общи части на сградата. По делото е установено, че строежът съставляващ обединяване на три тавански стаи и част от коридор в едно самостоятелно помещение-ателие е строеж, различен от този предмет на акта за узаконяване. Настоящата инстанция счита, че при издаването на Акта за узаконяване е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно § 127, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ след постъпване на заявлението длъжностните лица от общинската администрация съставят констативен акт за установяване на незаконното строителство, въз основа на който съответния компетентен орган изисква необходимите документи по чл. 144 ЗУТ и определя срок за представянето им. По делото липсват каквито и да са доказателства, че е спазено изискването на закона. В Акта за узаконяване издаден от Главния архитект на Община Поморие липсва отразяване да е съставен такъв КА. Такъв не е приложен и към преписката по издаване на Акта за узаконяване изпратена от Община Поморие на началника на РДНСК Югоизточен район. Констативния акт е част от процедурата по издаване на акта за узаконяване и предпоставка за това. Липсата на КА е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения акт само на това основание. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд -Бургас следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав