Решение № 1503 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5819/2006 г.

Решение № 1503 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5819/2006 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение от 21.05.2007 г. по гр.д. № 1647/04 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 5.02.2004 г. по гр.д. № 13826/02 г. в частта, с която е унищожен на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД договор РД-561-466/23.07.2001 г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между С. о. като продавач и Т. Д. Д. като купувач и в тази част е постановено друго, с което искът по чл. 29, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 34 ЗЗД ответницата Р е осъдена да предаде на С. о. владението върху недвижимия имот. В срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Р. С. Д. - Г. в частта, с която е уважена претенцията по чл. 34 ЗЗД. Счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът по касация С. о. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното: С. о. е предявила против Р. С. Д. Г. конститутивен иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора, сключен на 23.07.2001 г., с който е продала на наследодателката на ответницата Т недвижим имот - общинска собственост, представляващ апартамент № 76 в бл. 313, вх.2, ет. 11, построен върху общинска земя в жк "М" в гр. С., като сключен при измама, обективно съединен с иск по чл. 34 ЗЗД за връщане на имота. Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че договорът е нищожен поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Установено е и не е било спорно между страните, че купувачката Т. Д. е била представлявана от своята дъщеря - ответницата Р, упълномощена с пълномощно от 25.01.2001 г., но към момента на сключване на договора Р. Д. не е притежавала представителна власт, тъй като тази власт е била прекратена на 27.01.2001 г. със смъртта на упълномощителката- чл. 41 ЗЗД. С оглед на тези констатации искът за унищожаване на договора правилно е бил отхвърлен, тъй като същият като нищожен не е породил никакви прави последици от сключването му. При този изход по обуславящия иск неправилно въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която ответницата Р е осъдена на основание чл. 34 ЗЗД да върне на С. о. имота, предмет на договора, тъй като не са налице законовите предпоставки за прилагане на тази правна последица. Съгласно цитираната разпоредба съдът постановява връщане на даденото от страните по договора, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен. Въпросът за действителността на договора е преюдициален по отношение на иска за унищожаването му и съдът законосъобразно се е занимал с него, но само констатацията в мотивите, че договорът е нищожен, без този въпрос да е въведен като предмет на делото и по него да е постановен изричен диспозитив, не дава основание за прилагането на реституционната норма на чл. 34 ЗЗД, защото мотивите не формират сила на пресъдено нещо по него. Отделен е въпросът, че на това основание не може да се постанови връщане само на даденото от едната страна по договора. По тези съображения касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като въззивното решение бъде отменено в обжалваната част, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд в частта по иска по чл. 34 ЗЗД и вместо това бъде постановено друго, с което този иск бъде отхвърлен. Водим от гореизложеното съдът