Решение № 3071 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2017 г.

Решение № 3071 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР П. против решение № 1229 от 11.07. 2017 г. по адм. д. № 1456/2017 г. на Административен съд П., с което е отменена заповед № 17-1030-000578 от 10.04.2017 г. на началника на Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на "МВР"- П. за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на К. Х. С., "прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил марка "БМВ Х5", за срок от 12 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер № ********. Счита за неправилен извода на съда, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби след като автомобилът е съпружеска имуществена общност и се засягат правата на съпругата на жалбоподателя, тъй като би се обезмислило приложението на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Обстоятелството, че с наложената мярка се засягат права на съпругата на жалбоподателя, която не може да ползва автомобила, не е основание за отмяна на заповедта, тъй като жалбоподателят, извършвайки нарушение, е поставил себе си и съпругата си в такава невъзможност. По отношение на съсобствеността на МПС законът не предвижда специфичен ред при прилагането на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в тази хипотеза. Не е изследван въпроса в каква степен са засегнати правата на съпругата за да е превишена целта на закона и да се приложи принципа за съразмерност. Ответникът е представил писмен отговор. Излага доводи, че решението е правилно, предвид обстоятелството, че съпругата му е правоспособен водач и би могла да ползва автомобила и чрез трето лице. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 24.07.2017 г., в законоустановения срок при връчено съобщение за решението на 12.07.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът изложил съображения, че субект на принудителната административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е собственикът на ППС. П., че след като процесният автомобил, съгласно приетите по делото справки, се притежава в режим на СИО от жалбоподателя и съпругата му, не може да бъде обект на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Направил извод, че като постановил принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер № РВ1066СВ, административният орган издал акта си в противоречие с материалноправни разпоредби и това обстоятелство обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно основание за нейната отмяна. Изложил мотиви, че в случая, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели на автомобила с рег. № ********, препятства възможността за движението му по пътищата, респективно засяга правото на съпругата на жалбоподателя да ползва автомобила по неговото предназначение, което според съда, представлява нарушение на принципа на съразмерности мярката се явява постановена и в противоречие с целта на закона, което също е основание за нейната отмяна. Решението е неправилно. Правилно е прието от съда, че в случая, по делото не са ангажирани доказателства, оборващи отразената в акта за установяване на административно нарушение констатация, че С. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,37 промила, както и доказателства жалбоподателят да е дал кръв за медицинско изследване. По делото е прието заверено копие на протокол № 308 от 19.04.2017 г. по н. о. х. дело № 2452 по описа на Районен съд- П. за 2017 г., с който е одобрено Споразумение от 19.04.2017 г. между жалбоподателя пред съда и Районна прокуратура- П., с което С. се е признал за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, а именно, че на 10.04.2017 г. С. е управлявал МПС- лек автомобил "БМВ Х5", с рег. № ********, лична собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,37 на хиляда, установено с техническо средство. Неправилно е прието от съда, че след като моторното превозно средство е съпружеска имуществена общност, то не може да бъде обект на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Както е посочил съдът, правното основание за прилагане на принудителната административна мярка, разпоредба на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в приложима редакция) предвижда прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. Обстоятелството, че жалбоподателят пред съда е съсобственик на автомобила при режим на съпружеска имуществена общност, е достатъчно основание да бъде наложена принудителната административна мярка, при положение, че са налице другите основания по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а не е пречка за налагането й, както е приел съдът. Законът допуска, независимо дали моторното превозно средство е съсобствено, да се наложи превантивна принудителна административна мярка, като се прекрати временно регистрацията на автомобил, управляван от собственик, който е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. Законът допуска засягане на права на съсобственик с оглед постигане на целта на закона. След като безспорно е установено, че жалбоподателят като собственик на автомобил го е управлявал след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, то е налице основание за налагане на принудителната административна мярка, независимо, че има друг съсобственик. Като е отменил оспорения акт поради посоченото обстоятелство, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли подадената жалба. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение