Решение № 63 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2020 г.

Решение № 63 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. Димитров от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Николова против решение № 7672/6.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7235/2019 г. на Административен съд – София-град, с което са отхвърлени като неоснователни исковете му срещу Главна дирекция "Национална полиция" за присъждане на сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по НАХД № 014666/2016 г. на Районен съд – Перник, както и 100 лева – глоба по отменения за това дело електронен фиш, серия К, № 1097838, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 от АПК. Моли решението на административния съд да се отмени, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Главна дирекция "Национална полиция", в представен по делото отговор на жалбата изразява становище за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд като правилно да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба, досежно иска за възстановяване на глобата наложена с отменения като незаконосъобразен административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Административен съд – София-град е отхвърлил предявените от Л. Димитров искове против Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) за присъждане на сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по НАХД № 014666/2016 г. на Районен съд – Перник, както и 100 лева – глоба по отменения за това дело електронен фиш серия К, № 1097838, издаден на 18.04.2015 г. от Главна дирекция "Национална полиция" като правоприемник на Главна дирекция "Охранителна полиция" ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението като неоснователни. Административният съд е приел, че в процесния случай по отношение на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е налице претърпяна имуществена вреда от ищеца, тъй като същият не е бил представляван от адвокат пред районния съд във връзка с отмяната на електронния фиш. Поради това е приел, че не е изпълнен фактическият състав за реализиране на отговорността на ответника за имуществени вреди, а именно – претърпяната от ищеца вреда не е в резултат на незаконосъобразно поведение на органа, който е издал отменени акт. По отношение на претенцията на ищеца за връщане на заплатената сума от 100 лева е приел иска също за неоснователен доколкото посочената сума не е постъпила в патримониума на ответника Главна дирекция "Национална полиция". Обосновал се е, че от доказателствата по делото (л. 12 от адм. дело № 7235/2019 г.) се установява, че електронният фиш е заплатен от ищеца в полза на фонд за безопасност на движението, като съгласно § 1, ал. 4, т. 1 от ДР на ЗДвП, този фонд се управлява от министъра на вътрешните работи. С тези мотиви е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Така постановеното решение валидно и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон, което е довело и до неговата необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищеца, за когото е доказателствената тежест в исковото производство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск за имуществени вреди. Безспорно в случая с Решение № 832/16.12.2016 г. на по НАХД № 01466/2016 г. на Районен съд – Перник е отменен като незаконосъобразно издаден - електронен фиш серия К, № 1097838, издаден на 18.04.2015 г. на Главна дирекция "Охранителна полиция", чийто правоприемник, съгласно § 79, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е (Обн., ДВ, бр. 14/20.02.2015 г. в сила от 24.02.2015 г.) Главна дирекция "Национална полиция". За производството по обжалването на процесния акт Л. Димитров е ползвал адвокатски услуги на адв. В. Кънчева от САК, съгласно представен по делото в исковото производство Договор за правна защита и съдействие (л. 13 от делото) от 16.06.2016 г. За ползваната услуга ищеца е заплатил сумата от 300 лева, изплатена изцяло в брой при подписването му, като същата е в предвидения минимум съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение от 2004 г. Настоящата инстанция на Върховния административен съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че в процесния случай не е изпълнен фактическият състав за реализиране на отговорността на ГДНП. Съгласно приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове и постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на Върховния административен съд, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденият електронен фиш, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на елекронния фиш, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Ето защо неправилно съдът е приел, че ищеца не е ползвал адвокатска защита поради неявяването както на него, така и на процесуален представител в съдебно заседание. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че ползвал адвокатски услуги за обжалването на издадения електронен фиш. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ, като в случая, видно от представения по адм. дело № 7235/2019 г. на Административен съд – София-град, ищецът е ползвал адвокатски услуги на адв. В. Кънчева от САК във връзка с изготвяне на жалбата срещу процесния електронен фиш до Районен съд – Перник. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая електронен фиш) и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденият електронен фиш и потърсената от касатора адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Заплатеният адвокатски хонорар във връзка с административното оспорване на електронния фиш са вреда, която е в пряка причинно–следствена връзка с отменения акт, тъй като потърсената адвокатска защита и заплатеният хонорар са именно във връзка със защитата срещу издадения електронен фиш по административен ред. По отношение на претенцията на касатора за връщане на заплатената глоба в размер на 100 лева, неправилно административният съд е приел, че тъй като сумата е постъпила по сметка на "Фонд за безопасност на движението", то е неоснователно търсенето й от ответника ГДНП. Настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд, счита, че в случая се касае за санкционна последица от властническо волеизявление на административен орган, отменена по надлежен ред, а не за гражданско правоотношение между равнопоставени правни субекти от облигационен характер, поради което е без правно значение за претърпелия вредата правен субект в чия сметка е постъпила съответната сума. В конкретния случай отмененият електронен фиш, с който е наложена глоба от 100 лева, е издаден от ОД на МВР – Перник, което е част от структурата на МВР, каквато част е и Фондът за безопасност на движението, чието организационно, финансово и административно обслужване се осъществява от съответната структура на МВР. Безспорно е, че отмененият от районния съд електронен фиш, указва на адресата, че сумата по наложената "глоба" следва да се заплати по сметка на този фонд, съгласно разпоредбата на § 1, ал. 4, т. 1 от ДР на ЗДвП. Тоест в случая, както закона, така и издателя на акта ГДНП указват на лицето, на което е издаден електронния фиш, че процесната сума следва да се плати по банковата сметка на съответния получател, в случая "Фонд за безопасност на движението", поради което е ирелевантно в случая, че сумата не е постъпила по сметка на ГДНП. Именно ГДНП, като издател на електронния фиш дължи връщане на посочената сума в размер на 100 лева. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго с което да бъде осъдена ГДНП да заплати на Л. Димитров сумата от 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на електронен фиш серия К, № 1097838, издаден на 18.04.2015 г. от ГДНП, правоприемник на Главна дирекция "Охранителна полиция", както и да бъде осъдена да възстанови сумата от 100 лева, представляваща заплатена глоба по отменения по НАХД № 01466/2106 г. на Районен съд – Перник като незаконосъобразен електронен фиш, с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.02.2017 г. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции, се явява основателна. Пред административния съд касаторът е представил Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2019 г. за сумата от 500 лева, от който 300 лева заплатени в брой при подписването му и 200 лева на 22.11.2019 г. съгласно представена по същото дело разписка на л. 32 от същото дело. Пред касационната инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие от 05.01.2020 г. на л. 28 от настоящото дело за сумата от 300 лева и заплатена държавна такса за образуване на делото по сметка на ВАС в размер на 5 лева. Настоящата съдебна инстанция на ВАС намира за основателно направеното пред първоинстанционния съд от ответника ГДНП възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което счита, че същото е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и същото следва да се намали в размер на 300 лева съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което общо за двете съдебни инстанции ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател сумата от 605 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,