Решение № 4923 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2011 г.

Решение № 4923 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бултера - България" ЕООД против решение № 3757/27.07.2011 г. по адм. дело № 9491/2010 г. на Административен съд - София - град, I отделение, 10 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 1003231-В/2.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, в частта му относно допълнително определени задължения по ЗДДС за периода 1.09.2008 г. - 30.09.2008 г. в размер на 40 000 лв. и лихви за забава в размер на 9590, 80 лв., както и в частта на доначислените задължения по ЗКПО за 2008 г. в размер на 20 000 лв. и съответната лихва за забава, потвърден в обжалваната му част с решение № 1253/25.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Алтернативно моли да бъде отменено решението на АССГ, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите изразява становище за неоснователност касационната. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3757/27.07.2011 г. по адм. дело № 9491/2010 г. на Административен съд - София - град, I отделение, 10 състав, е отхвърлена жалбата на "Бултера - България" ЕООД срещу РА № 1003231-В/2.06.2010 г. на ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната му част с Решение № 1253 от 25.08.2010 г. на ДД "ОУИ" относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 40 000 лв. по фактури, издадени от "Белла Инс" ЕООД - № № 488/9.09.2008 г., 493/15.09.2008 г., 498/19.09.2008 г. и 503/26.09.2008 г., както и увеличеният финансов резултат на дружеството за 2008 г. с размера на отчетените разходи за реклама по фактурите, издадени от "Белла Инс" ЕООД. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Обсъдил е приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора по 4 бр. фактури, издадени от "Белла Инс" ЕООД, с предмет излъчване на рекламен видеоклип. Съдът е изложил подробни мотиви, обосноваващи изводите му, че спорните фактури не отразяват реална облагаема доставка на услуга между получател и доставчик. Анализирал е клаузите на представените по делото договор за телевизионна реклама от 22.08.2008 г., сключен между "Бултера България" ЕООД в качеството му на възложител и "Белла Инс" ЕООД в качеството му на изпълнител, за реклама на продукти и на търговската дейност на възложителя в програмата на телевизионен кабелен оператор RN "Канал 0", гр. Бургас, както и приложения договор за излъчване на рекламен видеоклип от 26.09.2008 г., подписан между "Белла Инс" ЕООД в качеството му на възложител и "Атина Трейд" ЕООД в качеството му на изпълнител. В мотивите си АС е обсъдил и договорът за предоставяне на рекламно време от 15.05.2007 г., сключен между "Атина Трейд" ЕООД и ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН Георги Стоянов" гр. Бургас, както и два броя фактури, издадени от едноличния търговец на "Атина Трейд" ЕООД - № 2321/3.11.2008 г. с данъчна основа 250 лв. и ДДС 50 лв. и № 0-2203/6.10.2008 г. с данъчна основа 500 лв. и ДДС 100 лв. Поради непредставянето на договор за предоставяне на рекламно време за 2008 г. между ЕТ и "Атина Трейд" ЕООД, съдът е приел, че не са налице доказателства за обектите, които са предмет на договора за реклама, не са посочени точните часове и дата на излъчване на рекламните видеоклипове, липсва информация за тяхното съдържание и поради това не може да се направи извода дали същите имат пряка връзка с осъществяваната от ревизираното лице дейност, не е ясно какви са рекламираните продукти, поради което законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит дружеството по спорните фактури, както и извършеното в тази връзка увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. с размера на отчетените разходи за реклама по фактурите, издадени от "Белла Инс" ЕООД. Според съда тези изводи не могат да бъдат опровергани чрез съдебна експертиза, както и чрез приложените по делото спецификации, подписани от представителя на ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН Георги Стоянов" гр. Бургас, доколкото същите представляват изявление на определено лице за осъществена от него дейност, но не и доказателство, че същата е осъществена. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е обсъдил всички доказателства, събрани по време на данъчната ревизия и по време на съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при преценка разпределението на доказателствената тежест между страните по делото или доказателствената стойност на всяко отделно доказателство. Касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми решаващият съд е извършил преценка на правните последици на установените от него факти и не е допуснал нарушения на закона относно преценката за реалността на предоставената услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и в тази връзка извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за отчетната 2008 г. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че АССГ е приел за установено обстоятелството, че е налице създаден рекламен клип, който е излъчен в ефир. Видно от мотивите на атакуваното съдебно решение първоинстанционният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства е приел за установено, че за 2008 г. не съществуват договорни отношения между "Атина Трейд" ЕООД и ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН Георги Стоянов". При този установен факт и като се вземе предвид, че "Атина Трейд " ЕООД и прекият доставчик "Белла Инс" ЕООД не разполагат с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на спорните доставки, е обоснован извод, че издадените от "Белла Инс" ЕООД данъчни фактури не отразяват реално осъществени услуги. Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод АССГ е посочва обстоятелството, че не са ангажирани и събрани доказателства за какви обекти и дейности на "Бултера България" ЕООД е осъществена рекламна дейност. Наличието на информация относно съдържанието на рекламния клип е от правно значение за преценката доколко е неговото реализиране и разпространение, респективно организирането и следеното за излъчване на рекламна заставка, наистина представлява популяризиране на търговската дейност на ревизираното лице т. е. свързано е с осъществяваната от него независима икономическа дейност, а не на друга (дори чужда) дейност или продукция. В този смисъл съдържанието на осъществявана реклама има значение, независимо от обстоятелството, че ревизираното дружество извършва само облагаеми доставки и в бъдеще има намерение да осъществява също само облагаеми доставки. Констатациите на вещото лице, че спорните фактури са осчетоводени и при доставчика и при жалбоподателя, извършено е плащане по тях, не могат да обосноват извод за реалност на предоставената услуга. Установяване на изпълнението на услугата не е възможно да бъде установено и от останалите събрани по делото доказателства, включително и изявлението на собственика на ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Георги Стоянов". Изложените подробни мотиви в оспореното решение относно разпределението на доказателствената тежест между страните по делото се споделят напълно от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат излагани подробно. При липса на достатъчно ясно установяване относно предмета на договорената услуга, представените доказателства за нейното изпълнение, не могат да бъдат пряко свързани и използвани за обосноваване на извод, че издадените фактури отразяват реални облагаеми доставки на услуги. Настоящият състав касационен състав намира за неоснователно позоваването на касатора в писмената си защита на съдебни решения на ВАС с предмет доставка на рекламни услуги, защото те се отнасят до различни казуси и при различна фактическа обстановка. По отношение възраженията в касационната жалба относно правната възможност за прилагане на особените механизми за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане и липсата на предпоставките за това по отношение на спорните фактури, касационната инстанция намира, че принципно са основателни, но не оказват никакво влияние върху крайния резултат от спора. В мотивите на обжалваното съдебно решение въобще липсва позоваване на разпоредбата на чл. 27 от ЗДДС за определяне на данъчната основа АССГ по този ред, не е обсъждано и изследвано наличието на свързаност между страните по сделката. В този смисъл от едно единствено изречение в мотивите на решението на ДД "ОУИ", в което е посочено, че не са ясни критериите, по които цената по сделката от 750 лв. се променя на 195 000 лв., не може се приеме, че данъчните органи са определили различна данъчна основа в нарушение на разпоредбите на ЗДДС. По делото няма данни, че отношенията между "Бултера-България " ЕООД, "Белла Инс " ЕООД, "Атина Трейд " ЕООД и ЕТ"Вирджиния ЕР ЕН-Георги Стоянов" попадат под регулацията на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, поради което всички доводи в касационната жалба относно разпоредби от тези закони нямат връзка с предмета на касационната проверка, дори приложени и по аналогия. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания относно приложението на ЗКПО от решаващия съд, поради което при съобразяване с нормата на чл. 218 от АПК, касационната инстанция извърши проверка и не констатира допуснати нарушения на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, което е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без да са допуснати процесуални нарушения. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, "Бултера - България" ЕООД следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1841,80 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,