Решение № 4787 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15112/2011 г.

Решение № 4787 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15112/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Добрич, против решение № 136 от 26.10.2011 г. по адм. дело № 550 по описа за 2011 г. на Добричкия административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 43/11.07.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № 4604/31.05.2011 г. на началник администрация сектор КРД. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм.) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Вяра Руменова Атанасова от гр. Добрич не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Добричкия административен съд е решение № 43/11.07.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 4604/31.05.2011 г., издадено от началник администрация сектор КРД на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което Вяра Руменова Атанасова от гр. Добрич е задължена да възстанови сумата 540.00 лв., представляваща недобросъвестно получени парични обезщетения от 1.10.2007 г. до 31.12.2007 г. за отглеждане на детето Елеонора и 418.52 лв. - лихви. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване правото на месечно парично обезщетение възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. По силата на чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм., в сила до 05.12.2008 г.), действаща през процесния период 1.10.2007 г. - 31.12.2007 г. Първоинстанционният административен съд в противоречие със стабилната съдебна практика неправилно е приел, че детските ясли не са "детско заведение" (заведение за деца) по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО, а са социални заведения без настаняване. Както детските градини, създадени по реда на Закона за народната просвета, така и детските ясли, създадени по реда на Закона за здравето, са заведения, предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Не съответства на целта на закона даденото от първоинстанционния съд тълкуване на понятието "настаняване" по чл. 54, ал. 3 от КСО с оглед нормативни актове, регулиращи различни обществени отношения и неотносими към паричните обезщетения по КСО. Тълкуването на непълните нормативни актове се извършва по правилото на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, като за неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Като "подобен" случай с оглед обществените отношения може да бъде посочена разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от Кодекса на труда с наименование Грижи за семействата на работниците и служителите от глава четиринадесета Социално-битово и културно обслужване в предприятието. Нормативно е предвидена възможност за работодателя да оказва съдействие за настаняване на децата на работниците и служителите в детски заведения, като поддържа, изгражда или участвува в изграждането и поддържането им със собствени средства или съвместно с други работодатели и общинските съвети. От фактическа страна по делото е установено, че детето Елеонора, родено на 25.01.2006 г., през посочения по-горе период е посещавало детска ясла, което води до извод, че майката е получила паричните обезщетения за отглеждане на детето в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО. За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови неоснователно получените парични обезщетения на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, следва да бъде установено негово недобросъвестно поведение. По правилото на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми не подлежат на възстановяване. Административнопроцесуалната разпоредба на чл. 114, ал. 6 от КСО предвижда споровете за добросъвестност да се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В разглеждания случай в жалбата си по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО с вх. № 3824/10.06.2011 г. ответницата по касация Атанасова е оспорила "квалификацията "недобросъвестно получено парично обезщетение". В издаденото решение № 43/11.07.2011 г. Директорът на ТП на НОИ, гр. Добрич, изцяло е пренебрегнал това възражение и не го е подложил на преценка. Неправилно се е позовал на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с ПМС № 364 от 27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г. Съгласно § 22б от ПЗР на КСО (нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) изплащането на паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете към 1 януари 2007 г., за които е започнало плащане на обезщетение, се е извършвало по "досегашния ред"., т. е. чрез осигурителя. По данни от приложената справка за извършени разходи майката е получавала паричните обезщетения чрез осигурител "Драганов" ЕООД, но в хода на административното производство не са събрани доказателства относно ползваните от нея отпуски и изисканите от осигурителя декларации по чл. 164 от Кодекса на труда и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Не е спазено административнопроцесуалното правило на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаване на законосъобразен административен акт. Гореизложените съображения водят до извод, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на изискванията по чл. 114, ал. 1, 3 и 6 от КСО, поради което подлежат на отмяна като незаконосъобразни. Крайният извод за незаконосъобразност на актовете е правилен, поради което обжалваното съдебно решение за отмяната им следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,