Решение № 13545 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3806/2019 г.

Решение № 13545 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3806/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Пловдив против решение № 155 от 21.01.2019 г. постановено по адм. д. № 1879/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отменено Решение № 2153-15-129 от 11.06.2018 г. на директора на ТП НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-33/21.05.2018 г., с което на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено Ц. Иванова Тороманова да възстанови неоснователно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 1.01.2013 г. до 31.05.2017 г. в размер на 5 653, 44 лева, от които главница в размер на 4 279, 93 лева и лихва в размер на 1 373,51 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваната част от решението и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли жалбата на Тороманова против решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане. Претендират се направените по делото разноски включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ц. Иванова Тороманова в с. з. не се явява и не се представлява. Чрез адв. Василева изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С разпореждане № [ЕГН] Протокол № 3045-15-33/21.05.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е разпоредено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО, чл. 85 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и във връзка с разпореждане № [ЕГН] Протокол № N01113/23.03.2018 г. Ц. Иванова Тороманова да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 18936, 84 лева, от които главница в размер на 10351, 80 лева за времето от 1.01.2008 г. до 31.05.2017 г. и лихва в размер на 8 585, 04 лева начислена към 21.05.2018 г. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Пловдив и същият с решение № 2153-15-129/11.06.2018 г. заличава като погасено по давност задължението на Тороманова за периода 1.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер на 13 283, 40 лева, от които 6 071, 87 лева главница и 7 211, 53 лева лихва и е оставя в сила разпореждането в останала част, с която е разпоредено да се възстанови за периода 01.01.2013 г. до 31.05.2017 г. сума в размер на 5 653, 44 лева, от които главница в размер на 4 279, 93 лева и лихва в размер на 1 373, 51 лева В решението на директора на ТП на НОИ Пловдив са изложени мотиви, че направеното от жалбоподателката Тороманова възражение за добросъвестност е неоснователно, тъй като в хода на административното производство същата не доказала наличието на положен от нея стаж от 21 години 10 месеца и 16 дни при условията на трета категория труд водещ до придобиване от нейна страна на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 2, ал. 1, б. "в" от ЗП /в сила до 31.12.1999 г. /. За да е налице право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по тази норма е необходимо лицето да има 20 години трудов стаж, а Тороманова е доказала наличието само на 16 години 04 месеца 29 дни, поради което не може да се приеме, че същата е била добросъвестна при получаване на пенсията. За да уважи жалбата на лицето Пловдивският административен съд е приел, че по делото липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание за да и бъде отпусната пенсия, т. е. не е доказана недобросъвестност на лицето при получаване на пенсията. Оспореният административен акт за възстановяване на сумата е издаден в нарушение на материално правните изисквания за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което следва да бъде отменен. Съдът е приел още, че в тежест на административният орган е да установи по безспорен начин недобросъвестността на лицето при получаване на сумите, което в настоящия случай не е сторено. При горните изводи първоинстанционният съд е уважил жалбата и е отменил решение № 2153-15-129/11.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-ЗЗ от 21.05.2018 г. Решението е неправилно. Касационният жалбоподател поддържа тезата, че Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 3045-15-33/21.05.2018 г. и потвърждаващото го решение № 2153-15-129/11.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив са правилни и законосъобразни, тъй като лицето не е доказало наличие на 20 години трудов/осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия, каквото е изискването на чл. 2, ал. 1, б. "в" от Закона за пенсиите / в сила до 31.12.1999 г. /. След като Тороманова е подала заявление за отпускане на пенсия, то същата е била наясно, че такава не и се полага, поради липса на изискуемия стаж, т. е. налице е недобросъвестност от страна на лицето. Настоящият състав на ВАС намира касационната жалба за основателна. Административните актове в случая са издадени на основание чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО. Съгласно първата посочена норма недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО изрично сочи, че длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случая разпореждането по чл. 98, ал. 2 от КСО /разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-ЗЗ от 21.05.2018 г. / е издадено след влизане в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО /Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 2141-15-11/03.05.2017 г. влязло в сила с решение по адм. д. № 1980/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив/ като с влязъл в сила акт е разрешен въпросът за липсата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това обстоятелство не е оборено от лицето, както в административното производство, така и в съдебното. Не може да се сподели извода на първоинстанционния съд, че неправилно административният орган не е изследвал причините, поради които пенсионното досие на лицето не може да бъде възстановено. В т. нар. пенсионно досие съгласно чл. 9 от НПОС не се съхраняват документи за стаж, тъй като същите се връщат на заявителите. Отпускането на пенсията през 1999 г. е извършено на база представените от лицето документи, които след това са върнати. При повторното им представяне обаче не е удостоверен изискуемия за пенсиониране стаж от 20 години. Административен съд Пловдив правилно е установил фактите по случая, но е извел неправилен правен извод. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО лицето дължи възстановянане на недобросъвестно получени за осигурителни плащания. Няма законово определение на понятието "добросъвестност", респективно на "недобросъвестност" и при смислово граматическото тълкуване се извежда извод, че тази преценка е относима към субективното отношение на осигурените лица представляващо знание, съгласие, допускане и непротивопоставяне на резултат, който е в разрез с нормата на закона или /в настоящия случай/ заявяване и получаване на пенсия с ясно съзнание, че не е налице осигурителен стаж, както правилно е приел и административния орган в решението на директора на ТП на НОИ. Действително пенсионното досие на Тороманова не е било открито в Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, което е наложило неговото възстановяване. Видно от административната преписка / и тази по адм. д. № 1879/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив/ компетентните органи в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 и 5 от КСО са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства в личното досие на Тороманова. При тези проверки е установено, че тя не е притежавала 20 години осигурителен стаж, което означава, че не е отговаряла на изискванията на чл. 2, ал. 1, т. В от ЗП /в сила до 31.12.1999 г. / към датата на отпускане на пенсията. Както правилно е посочил административният орган в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв. С основание административният орган се е позовал и на разпоредбата чл. 9, ал. 1 от НПОС в редакцията и към датата на отпускане на пенсията, че към досието се прилагат документи за осигурителен доход, а не за осигурителен стаж. Съгласно чл. 108, ал. 3 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения, което означава, че тези задължения се отнасят и при проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверка по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО. Във връзка с гореизложеното оспореният административен акт се явява законосъобразен и като е уважил подадената срещу него жалба Пловдивският административен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Тороманова като неоснователна. С оглед изхода на спора Ц. Иванова Тороманова следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото в размер на 200 лева представляващи държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,