Решение № 15166 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2009 г.

Решение № 15166 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторите началник на Митница - Пловдив и РМД - Пловдив молят да бъде отменено Решение № 636/16.05.2009 г. по ахд. № 718/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено Решение № № 4/2.1.2008 г. на началник Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0117/20.02.2008 г. на РМД - Пловдив като неправилно. Поддържат, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излагат в жалбата си. Молят жалбата против отмененото решение да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба "Зим" ЕООД, редовно призован, не изпаща представител. По съображения в писмен отговор и молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Заинтересуваната страна ТД - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С Решение № 636/16.05.2009 г. по ахд. № 718/2008 г. на Пловдивския административен съд е отменил Решение № № 4/2.01.2008 г. на началник Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0117/20.2.2008 г. на РМД - Пловдив, с което е определено "Зим" ЕООД да доплати мито 88 лв. и ДДС 319 лв. с лихви по ЕАД № 3000/4-143/4.01.2005 г. по извършена последваща проверка през 2007 г. за внос на детски играчки от Китай. Бил е съставен доклад за проверката, в който е констатирано, че по фактура I05-01-01-II (11.1.2005 г. на "БМД" ЕАД превозът, доставен от това дружество е на стойност 3620 лв., а не 620 лв., както е декларирал вносителя. В кв. 20 на ЕАД е отразено, че доставката е при условията DDU Солун, което по Инкотермс 2000 означава, че продавачът поема всички разходи по доставката на стоката на определено място в държавата-вносител. "Зим" ЕООД не се е съгласил с констатациите в доклада. В резултат е издадено обжалваното пред административния съд решение за определяне на по-висока митническа облагаема стойност по вноса и допълнително мито, и ДДС за внасяне. Вещото лице Райчев е дало заключение, неоспорено от страните, според което в счетоводството на превозвачът "БМД" ЕАД са осчетоводени две фактури, издадени на "Зим" ЕООД: № 05-01-01-I/3.01.2005 г. за 620 лв. и № 05-01-01-II/11.1.2005 г. за 3000 лв., като втората фактура не е осчетоводена от "Зим" ЕООД. Съдът е приел, че неправилно е приложен чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ като стойността на превоза до Солун по фактурата от 11.01.2005 г. е включена в митническата облагаема стойност, тъй като фактурата не носи подписа на получателя по превоза. По договора с китайския доставчик е предвидено играчките да се доставят при условия DDU Солун, които по Инкотермс означават доставка до Солун за сметка на продавача. Предвид тези условия на доставката, съдът е приел, че неправилно митническите органи са приели, че разходите по фактура № 05-01-01-II)11.1.2005 г. за превоза до Солун са платени от получателя по доставката "Зим" ЕООД. Приел е също че позоваването на Регламент № 2913/92 г. е неоснователно в случая. Правилен е изводът на съда, че по правилата Инкотермс 2000 доставка при условия DDU Солун означава предаване на собствеността, преминаване на риска от повреда и погиване на стоката върху купувача при доставка на стоката до Солун за сметка на продавача. Неправилно съдът е приел, че по фактура № 05-01-01-II (11.1.2005 г. на "БМД" ЕАД на стойност 3000 лв. са фактурирани разходите за превоза до Солун. Вещото лице е дало заключение, че за превоза от Солун до Пловдив са издадени цитираните по-горе две фактури на вносителя, като от втората фактура за 3000лв. по процесното решение на Митница. Пловдив са включени само 1500лв. в митническата облагаема стойност на доставените играчки с процесния контейнер, тъй като тази фактура е за разходи по превоза на два контейнера. Вещото лице е дало заключение, че превоза от Солун до Пловдив е извършен от ЕТ "Юлиан Венев", който е издал фактура на "БМД" ЕАД № 5165/6.01.2005 г. за 1212,60 лв.) 620 евро (за превоз на процесния контейнер № 6122348, За транспорта на контейнера "БМД" ЕАД е заплатил на фирма от Солун 365 евро за пристанищни разходи и 77 евро за престой на контейнера. Общо разходите на "БМД" ЕАД по транспорта от Солун до Пловдив на контейнера на "Зим" ЕООД са в размер 2096,60 лв., а в решението на началник Митница Пловдив е определена митническа облагаема стойност върху 2120лв. транспортни разходи. Съдът не е обсъдил заключението на вещото лице изцяло, което е алтернативно, нито приложените дебитни ноти, с отбелязване, че се отнасят до позиция № 05-01-01 на "Зим" ЕООД и е достигнал до погрешния извод, че втората фактура касае превоза от Дубай до Солун, каквито доказателства и доводи по делото няма. Двете фактури на "БМД" ЕАД не носят подпис на получателя, по тях плащането е извършено в брой, има издадени фискални бонове на БМД" ЕАД за плащането, осчетоводени са при издателя на фактурите, а при получателя е осчетоводена само фактурата за 620 лв. Съдът неправилно е преценил доказателствената стойност на втората фактура, която не може да е по-малка от доказателствената стойност на първата фактура, осчетоводена редовно от "Зим" ЕООД, щом и двете фактури не носят подписа на получателя и са придружени от фискални бонове за плащане в брой. Доказателствената стойност на документите не може да е в зависимост от преценката на получателя дали да осчетоводи документа или не. В обясненията на управителя на "БМД" ЕАД е посочено, че фактурата от 11.01.2005 г. за 3000 лв. с фискалния бон се намира при издателя, тъй като получателя "Зим" ЕООД не е поискал да я получи. Тезата на ответника, че договорът за доставка при условия DDU-Солун обяснява кой следва да плаща половината от превоза на контейнера от Солун до Пловдив (стойността по фактурата на ЕТ "Ю. Венев" е за 1212,60лв., а не 620 лв., колкото е фактурирано по първата фактура от 3.01.2005 г. на БМД" ЕАД), а също и разходите за престой и пристанищни такси за контейнера след доставката му в Солун е неоснователен. Описаните разходи са платени от "БМД"ЕАД, фактурирани са на "Зим" ЕООД като получател на контейнера, плащане по двете фактури е извършено, издадени са фискални бонове и правилно митническите органи са приели, че е приложим чл. 78, т. 2 и чл. 201, ал. 1 от Регламент на Съвета № 2913/92 г., и са определили допълнително мито, и ДДС за внасяне върху допълнително установените транспортни разходи за превоз от Солун до Пловдив, пристанищни такси и престой в Солун. Допуснатите процесуални нарушения от съда при обсъждане на доказателствата и преценка на доказателствената им стойност, и при обсъждане заключението на вещото лице са довели до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против решението за определя на допълнително мито и ДДС за внасяне по процесното ЕАД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,