Решение № 11696 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2012 г.

Решение № 11696 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоил Иванов Цицелков, гр. София, ж. к. "Банишора" бл. 17, вх. "А", ет. 9, ап. 35 срещу решение № 10 от 03.01.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 8428/2011 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Цицелков срещу заповед № АС-1560 от 10.05.2011 г. на началник отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не обсъдил в мотивите си приложения по делото втори акт за установяване на административно нарушение без номер. Не обсъдил представената от касатора декларация, че бил лишен от право на адвокатска защита. Обосновал изводите си само на акта за установяване на административно нарушение и на заповедта, без да отчете, че установения и от него факт на невръчване на заповедта доказва незаконосъобразна процедура, което навежда изводи за нищожност на оспорената заповед. Съдът не отчел, че са оспорени резултатите от пробата с техническо средство, химическата експертиза, както и двата представени акта. Въпреки направеното искане за спиране на съдебното производство не спрял делото до приключване на наказателното производство. Съдът не изискал служебно всички доказателства, с което нарушил служебното начало. Твърди, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила като по този въпрос в производството, съгласно чл. 84 от Закона за административните нарушения и наказания, се прилагат разпоредбите на НПК и нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. Миглена Тошева, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната касационната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно ценил доказателствата по делото и при установено наличие на алкохол в кръвта не само чрез техническо средство, но и чрез медицинско изследване обосновано приел оспорената заповед за законосъобразна. Съдът счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът от фактическа страна приел, че на касатора бил съставен акт за установяване на административно нарушение № АС1560 от 08.05.2011 г., заради това, че на същата дата, около 01, 30 часа, управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, установена с техническо средство като отчетената стойност е 1, 57 промила. Извършено било и медицинско изследване на кръвта, при което било установено 1, 57 промила съдържание на алкохол в кръвта. Въз основа на установеното в акта на Цицелков била издадена на 10.05.2011 г. оспорената заповед № АС1560, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство било отнето до решаване на въпроса за отговорността. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е съобразена с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел, че твърденията на касатора, че акта за установяване на административно нарушение не му е връчен е неоснователно, тъй като от самия акт е видно, че касаторът отказал да го подпише, който факт е надлежно удостоверен. Приел, че доводите, свързани с връчването на заповедта не касаят нейната законосъобразност и са неоснователни. Приел за неоснователни и възраженията относно нарушеното право на адвокатска защита в хода на административното производство, като посочил, че последното по никакъв начин не се отразява на резултата от химическата експертиза. Приел за неоснователно направеното с писмените бележки оспорване на резултатите от химическата експертиза, тъй като в съдебно заседание касаторът не възразил по приемането им. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата. Изводът на съда е правилен. Видно от касационната жалба, касаторът фактически оспорва релевантния за налагане на принудителната административна мярка факт - управляването на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Твърденията му за неправилност на съдебното решение - независимо дали поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост, са подкрепени с доводи, които счита, че правят неправилен извода на съда досежно правопораждащия факт. Доводите на касатора са неоснователни. Касаторът твърди, че съдът не обсъдил наличието на два акта за установяване на административно нарушение. Видно от доказателствата действително по делото са приложени две копия на акт за установяване на административно нарушение, но не само съдържанието и на двете копия е абсолютно идентично, идентичен е и номера на формуляра - 800196. Точно този номер е посочен и в докладната записка на установилия нарушението компетентен орган. Вярно е, че на едното копие е положен номер на акта - АС1560, а другото е без номер, но това по никакъв начин не може да обоснове извод за наличие на различни, съставени за едно и също нарушение актове. Налице е един единствен акт за установяване на административно нарушение, съставен на 08.05.2011 г., който касаторът отказал да подпише. Двете копия са направени от акта преди и след като му е поставен административния регистрационен номер, който разбира се не може да бъде положен на мястото на извършване на нарушението, което е различно от административната сграда на компетентния орган. С оглед на това въобще не е било необходимо съдът да обсъжда представените от ответника второ копие на същия акт. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът не отчел направеното от него оспорване на медицинската експертиза. Съдът изрично посочил в мотивите си, че направеното в писмените бележки оспорване на резултатите от медицинската експертиза е несвоевременно, както и че при приемане на доказателствата по делото пълномощникът на касатора изразил становище за тяхното приемане, без да ги оспори. Видно от протокола от съдебното заседание на 15.12.2011 г., когато са приети доказателствата по делото, пълномощникът на касатора заявил, че не възразява да се приемат представените от ответника, в т. ч. и талона за медицинско изследване, доказателства. Впрочем, както в писмените бележки, така и в касационната жалба, касаторът само твърди, че оспорва резултатите от медицинското изследване без да сочи какво точно оспорва и без да подкрепя това свое твърдение не само с някакви конкретни доказателства, но дори и само с някакви доводи. Неподкрепеното с доказателства твърдение е неоснователно. Наред с това, както правилно посочил в мотивите си съдът, оспорването е направено несвоевременно. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК оспорването на представен документ става най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Резултатите от медицинската експертиза са представени седем дни преди съдебното заседание и в хода на съдебното производство касаторът е можел, ако е желаел, да ги оспори. Той не е сторил това, с което правото му на оспорване е преклудирано. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът не обсъдил представената от него декларация, че бил лишен от адвокатска защита. Вероятно касаторът не се е запознал внимателно с мотивите на съдебното решение, защото в тях съдът изрично посочил, че липсата на адвокат при задържането на лицето, по никакъв начин не се е отразило на резултатите от химическата експертиза. Първо, следва ясно да се посочи, че в случая става въпрос за установяване на административно нарушение - управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол, за което няма законова норма, която да изисква да става в присъствието на адвокат. Освен, че няма законово изискване за присъствие на адвокат в момента на установяване на административното нарушение сама по себе си идеята за това отива извън пределите на разумното. И второ, при наличие на установено чрез медицинско изследване 1, 57 на хиляда съдържание на алкохол в кръвта компетентните органи са били длъжни да предприемат необходимото, за да предотвратят възможността касаторът да управлява моторно превозно средство в състояние, създаващо недопустимо висока степен на опасност за всички участници в пътното движение. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът направил извода си на основата единствено на акта за установяване на административно нарушение. Както обосновано приел в мотивите си съдът, актът за установяване на административно нарушение има, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДП, доказателствена сила за визираните в него обстоятелства, до доказване на противното. С оглед на това първо, твърдението на касатора за доказателствената сила на акта противоречи на изричната законова разпоредба, и второ, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е на касатора. По делото касаторът не е ангажирал каквито и да било доказателства, които да дадат основание да се направи обоснован извод за фактическа обстановка, различна от посочената в акта, при което съдът правилно определил релевантния по делото факт - управление на моторно превозно средство с алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. При неговото наличие наложената от органа принудителна административна мярка се явява законосъобразна, тъй като съответства на визираното в хипотезата на приложимата правна норма - чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неоснователни са и твърденията за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не спрял съдебното производство и не изискал всички доказателства от административния орган. Следва ясно да се посочи, че релевантен за законосъобразността на наложената мярка е единствено факта на управляване на моторно превозно средство със съответното количество алкохол в кръвта. Образуваното наказателно производство не само не се явява преюдициално за налагането на принудителната мярка, но няма каквото и да било значение за законосъобразността на нейното налагане, поради което съдът правилно отказал да спре съдебното производство до приключване на наказателното производство. Що се отнася до твърдението, че съдът не изискал всички относими доказателства, то касаторът нито в хода на съдебното следствие посочил доказателства, които да бъдат изисквани от съда - в съдебно заседание пълномощникът му декларирал, че няма доказателствени искания, нито дори с касационната жалба е посочил какви доказателства не са били представени и изискани от съда. Видно от изложеното съдът правилно установил фактите по делото и направил обосновани фактически изводи. Твърденията на касатора за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила са необосновани и неподкрепени с конкретни аргументи. При извършената проверка съдът не констатира такива нарушения. Съдът правилно приложил и материалния закон. Изводът му, че при осъществяване на визираното в хипотезата на правната норма административният орган правилно приложил нейната диспозиция, налагайки на касатора принудителна административна мярка, е правилен и обоснован. Видно от изложеното твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно ценил събраните по делото доказателства, въз основа на това направил обосновани изводи, правилно приложил материалния закон и не допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд