Решение № 561 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12507/2016 г.

Решение № 561 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12507/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" против решение № 5785/02.09.2016 г., постановено по административно дело № 2719/2016 г. на Административен съд - С. град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - О. Б., чрез своя процесуален представител в отговор на касационната жалба, оспорва същата и моли съда да остави в сила съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд С. град е отменил писмо с изх № 99-00-6-3615/15.02.2016 г. на зам. ръководителя на УО на ОПРР в частта, с която на общината е отказана верификация за сума в размер на 233 193,60 лева с ДДС поради приключването на дейност 8 "Закупуване на оборудване за нуждите на трите туристически атракции в частта на обект "Мелницата" след крайния срок, определен за приключването й - 20.05.2015 г. За да отмени обжалвания акт съдът е приел, че същият е незаконосъобразен, тъй като с него се налага финансова корекция на община Балчик, без да е налице извършено нарушение на ЗОП. Съдът е изложил съображения какво представлява нередността, как се установява и администрира нередността и кой може да налага финансови корекции. Приел е, че допуснатото нарушение на договора не представлява нередност, както и че в акта липсва посочване на основанието за налагане на процесната корекция. Според съда органът не е спазил процедурата по чл. 73, ал. 1 - 3 ЗУСЕСИФ. Също така не става ясно как е определен размерът на финансовата корекция, липсват мотиви в тази част. Така мотивиран съдът е отменил обжалвания административен акт. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал акт, както и всички заинтересовани лица. От доказателствата по делото, както и от мотивите на съдебното решение не става ясно защо съдът като страна е конституирал зам. министъра и ръководител на УО на ОПРР към МРРБ, а не зам. ръководителя на УО на ОПРР, който е издател на акта. Липсват доказателства, от които да се направи извод, че е налице някоя от хипотезите на чл. 153, ал. 2 или ал. 3 АПК/ органът, издател на акта да е закрит, без да е посочен негов правоприемник или компетентността му по въпроса да е отнета/. По делото липсват доказателства относно компетентността на издателя на акта, не става ясно дали същият е действал, изпълнявайки делегирани му правомощия или по заместване. Горното обстоятелство е от значение за надлежното конституиране на ответника по делото пред първата инстанция. От представените доказателства настоящата инстанция не може да прецени дали правилно са конституирани страните по делото. Липсата на доказателства, от значение за правилното решение на делото, в случая се дължи на допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила - съдът не е дал указание на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото, не сочат доказателства. От друга страна съдът неправилно е приел, че с обжалвания акт е наложена финансова корекция на община Балчик. Видно от писмо с изх № 99-00-6-3615/15.02.2016 г. на зам. ръководителя на УО на ОПРР в обжалваната част е отказана верификация на сума по т. 14 в размер на 233 193,60 лв. с ДДС поради приключването на дейност 8 "Закупуване на оборудване за нуждите на трите туристически атракции в частта на обект "Мелницата" след крайния срок, определен за приключването й - 20.05.2015 г. С оспорения акт се отказва верификация на определена сума, поради неточно изпълнение на договора. Отказът за верификация и налагането на финансова корекция са два напълно различни по своята същност института. Уредбата на верификацията е в глава Пета, раздел Втори на ЗУСЕСИФ "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" чл. 60 - чл. 68 от закона. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. А раздел Първи от глава Пета регламентира общите условия за допустимост на разходите и по конкретно кои извършени разходи и при какви условия следва да се считат за допустими. В случая съдът е следвало да прецени дали законосъобразно е отказано да бъде верифицирана сумата от 233 193,60 лв. с ДДС по направено искане за окончателно плащане и по-конкретно, дали са били налице предпоставките на чл. 62 ЗУСЕСИФ за извършване на окончателното плащане за сумата от 233 193,60 лв. с ДДС, дали извършените разходи отговарят на условията за допустимост, регламентирани в раздел Първи на глава Пета от закона, както и дали е налице физически и финансов напредък на проекта. Вместо това съдът е разгледал обжалвания акт като финансова корекция като е преценявал неговата законосъобразност съгласно раздел Трети на глава Пета, регламентиращ администрирането на нередности и извършването на финансови корекции. Предвид неправилното квалифициране на оспорения административен акт като акт, издаден на основание чл. 73 ЗУСЕСИФ /акт, с който се налага финансова корекция/, в решението липсват мотиви относно това дали писмото на ръководителят на УО, с което е отказана верификация на цитираната по-горе сума, е издадено от компетентен орган, дали е спазена предвидената в закона процедура, регламентирана в раздел Втори на глава пета от закона, дали актът е съобразен с материалния закон и по конкретно с разпоредбата на чл. 62 ЗУСЕСИФ, както и дали е издаден в съответствие с целта на закона. Липсата на мотиви относно законосъобразността на оспорения акт, издаден на осн. чл. 62 ЗУСЕСИФ, обосновава извод за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, с което: 1. да укаже на касатора да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно: 1.1.доказателства за компетентността на органа към момента на издаване на акта, както и към момента на съдебното производство, с оглед надлежното конституиране на страните; 1.2. доказателства относно установяване на обстоятелството дали зам ръководителят на УО при издаването на акта е действал по делегация или при заместване и 2. да прецени законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК като приеме, че същият е издаден на осн. чл. 62 ЗУСЕСИФ и представлява отказ за верификация на извършени разходи. Съдът следва да изясни въпросите относно компетентността на издателя на акта, относно надлежния ответник в съдебното производство и да изложи конкретни съображения относно липсата или наличието на основанията по чл. 146 АПК, след което формира и конкретни правни изводи във връзка със законосъобразността на обжалвания акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение