Решение № 9351 от 24.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенцията по вписванията, чрез юрк. И. Тодорова, срещу Решение 98 от 07.01.2021 г., постановено по адм. дело 7360/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на обжалвания акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявения иск, а при условията на евентуалност - да се намали присъденото обезщетение до предвидения в закона минимум. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна МИП България ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Томов, в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди постановеното решение. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил частично предявения от МИП България ЕООД против Агенция по вписванията иск за присъждане не обезщетение за сума в размер на 307. 50 лв. за претърпени имуществени вреди от отменен, по съдебен ред, отказ 20190916122329-2 от 20.09.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса във връзка със съдебното обжалване на този отказ пред Окръжен съд Ловеч, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1007. 50 лв. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 350 лв. За да стигне до този правен резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че претендираната от ищеца сума представлява възнаграждението, което е заплатила на адвокат за правна помощ и процесуално представителство по повод отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по вписванията при Агенцията, който съставлява вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, препращаща към разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, чиито кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки е приел за осъществени, поради което е заключил, че исковата претенция е доказана и частично основателна и е уважил същата. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по следните съображения: Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съображенията на настоящия състав на ВАС в подкрепа на горния правен извод са следните: Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл, както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа от ГПК "Обжалване на определенията", то при това положение сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК (в този смисъл вж. решения по АД 7094/2020 г.; 5972/2020 г.; 5425/2020 г. 4397/2020 г.). При изменението и допълнението на специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр.105/11.12.2020 г.) въпросът е разрешен като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста на която: В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. С оглед установената до изменението на ЗОДОВ трайна съдебна практика и разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г.), на касатора не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 10 ЗОДОВ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение