Решение № 429 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5212/2009 г.

Решение № 429 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5212/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по чл. 176, ал. 2 от АПК и чл. 251, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Териториална Дирекция - гр. Добрич при НАП, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Попова, за тълкуване на Решение № 12938/03.11.2009 год. по адм. д. № 5212/2009 год. на ВАС, Първо "А" отделение. Излагат се подробни съображения. Настоящият състав на ВАС, Първо "А" отделение, намира молбата за допустима, но неоснователна. В решение № 12938/03.11.2009 год. по адм. д. № 5212/2009 год. на ВАС, Първо "А" отделение е прието, че следва да бъде отменено Решение № 96 от 10.02.2009 год. по адм. дело № 2507 по описа за 2006 год. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ "рак - 13 - Светла Маркова", гр. Добрич, представлявано от Светла Георгиева Маркова срещу РА № 08-00789/07.09.2006 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с Решение № 863/09.11.2006 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, както и в частта за разноските и вместо това е провъзгласен за нищожен РА № 08-00789/07.09.2006 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с Решение № 863/09.11.2006 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, досежно данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за периода 09 - 12.2004 год. и е отменен РА № 08-00789/07.09.2006 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с Решение № 863/09.11.2006 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, в частта, за определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 год. в размер на 61150.21 лв. и лихва в размер на 9309.09 лв.; вноски за ДОО за 2004 год. в размер на 3120 лв. и начислена лихва в размер на 474.96 лв.; вноски ДЗПО за 2004 год. в размер на 360 лв. и начислена лихва в размер на 54.82 лв.; вноски ЗО за 2004 год. в размер на 720 лв. и начислена лихва в размер на 209 лв. Оставено е в сила Решение № 96 от 10.02.2009 год. по адм. дело № 2507 по описа за 2006 год. на Варненския окръжен съд, Административно отделение в останалата му част. Присъдени са разноски. Молбата за тълкуване на решението е неоснователна. Съдът се е произнесъл по целия петитум. Налице е формулирана и изразена воля по цялото искане на дружеството - по целия спорен предмет. В молбата за тълкуване не е посочено в какво се изразява неяснотата на решението, нито в коя част точно не е ясна формираната и изразена воля на състава на ВАС в това решение. Изложените от подателя на искането за тълкуване съображения във връзка със сочените от него доказателства в производството по искането му за отмяна на влязло в сила решение и правното им действие по отношение на ответника неотносими към искането за тълкуване, доколкото по естеството си съдържат твърдения за неправилно процедиране от страна на решаващия състав на Върховния административен съд. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. А то е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на съдебния акт, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо по реда на тълкуването. С оглед тези общи принципни правила в конкретния случай постановеното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена и базирана на безспорно установената по делото сложна фактическа и правна обстановка. По своята същност молбата представлява искане за преразглеждане мотивите и диспозитива на съдебния акт. С молбата се цели преразглеждане на съдебния акт. Доводите са подробно изложени в мотивите на съда при произнасянето по същество и преразглеждането им е процесуално недопустимо Предвид изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 176, ал. 2 от АПК и чл. 251, ал. 1 от ГПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение