Решение № 225 от 11.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 645/2017 г.

Решение № 225 от 11.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 645/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. З., Е. С. З., Е. А. З. и А. С. З. срещу решение № 1085 от 30.05.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 118/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 29.05.2015 г. по гр. д. № 2143/2014 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗД [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 18.08.2012 г. на С. А. З. на 41 г. - син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия ищец за разликите както следва: от по 20 000 лева до 40 000 лева -за първите трима и от 30 000 лева до 40 000 лева -за сина на загиналия, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта, както и в съответната част за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл. 52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон- чл. 52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноските пред ВКС в съответната част. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор излага съображения за липса на основание за допускане на касация. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на КЖ. С определение № 400 от 16.06.2017 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в частта за произнасяне по обезщетението за неимуществени вреди за разликите между присъдените размери: от по 20 000 лева до 40 000 лева -за първите трима и от 30 000 лева до 40 000 лева -за сина на загиналия е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 18.08.2012 г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л. а. "Опел К." с рег. [рег. номер на МПС] Ф. Н. Я. е причинена смъртта на С. А. З. на 41 г. -син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия ищец в качеството му на водач на мотоциклет "К.". Налице е влязла в сила осъдителна присъда за извършеното от страна на Я. деяние по н. о. х. д. № 198/13 на ОС-Разград за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е взел в предвид близките лични отношения на загиналия с неговите родители, син и съпруга и сравнително младата възраст на същия-41 години. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на С. А. З. на 41 г. -син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия ищец до следните суми: от по 60 000 лева- за всеки от първите трима и 90 000 лева -за четвъртия ищец-син на загиналия. Съдът е редуцирал обезщетението до размерите от по 20 000 лева-за първите и 30 000 лева за последния, с оглед на приетото съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в движение на водача на мотоциклета с несъобразена скорост-142 км./ч. при разрешени 50 км./ч. в населено място и с оглед данните от заключението на А., според която при движение с позволената максимална скорост, ударът е могъл да бъде избегнат. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е отразил в достатъчна степен тежката психическа травма, която представлява внезапната загуба на близък роднина, съответно: син, съпруг и баща и как същата се отразява на последните, за което са събрани гласни доказателства в първата инстанция/ показанията на свидетеля П. относно грижите, които загиналият е полагал за възрастните си трудно подвижни родители и за съпругата и сина си, както и колко трагично е била възприета смъртта на бащата от страна на последния. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за сина на пострадалия следва да се приеме в размер на 120 000 лева/ исковете са предявени като частични в размер на по 100 000 лева за всеки от общо-по 150 000 лева/, а на останалите - от по 90 000 лева, като тези суми следва да се редуцират с по 2/3 всяка, с оглед обема на съпричиняване, изразяващ се в движение с близо три пъти по-висока от позволената скорост, т. е в размери от по: 30 000 лева за ищците: баща, майка и съпруга и за 40 000 лева-за сина или с още по 10 000 лева за всеки от тях. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293, ал. 2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи исковете по чл. 226 КЗ-отм. в посочените размери като присъди в полза на всеки един от ищците по още 10 000 лева. По отношение на разноските: Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от исковете в размер на 1600 лева, както и възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на сумата от 600 лева на адвокат |Д. Й. от САК за изготвяне на КЖ с основания за допускане на касационно обжалване, определено по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения. Съобразно изхода по спора следва да се отмени и обжалваното въззивно решение в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от иска и същите да се определят, в съответствие с крайния резултат по спора. По делото са налице доказателства за направени от страна на ответника разноски пред инстанциите по същество, представляващи 220 лева - внесено възнаграждение на вещо лице и свидетел при призоваване. Същите следва също да се присъдят в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска/ предявен за 4 х 100 000 лева, отхвърлен съотв за 3х 70 000 и 1х 60 000 лева/ - в размер на 148,50 лева. В полза на ответника, с оглед процесуалното му представляване от юрисконсулт следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева-общо/по 300 за всяка инстанция/, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в ред. ДВ бр. 8/2017 г. от 24.01.2017 г., която, като процесуална норма, се прилага и за заварени производства. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение