Решение № 3658 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2016 г.

Решение № 3658 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила на 01.06.2016 г. касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), гр. С., бул. "К. Д." ....-10, подадена чрез процесуалния си представител адв. Т., против решение № 3364 от 16.05.2016 г., постановено от Административен съд - С.-град, Т. отделение, 46 състав по адм. дело № 10171/2015 г., с което е обявено за нищожно Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. В жалбата се твърди, че решението е неправилно - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива подробни аргументи за законосъобразност на атакуваното решение на КЕВР. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение, да се остави без уважение протеста на СГП и да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и отново моли обжалваното решение да бъде отменено. П. С. на разноски. Ответникът - Софийска градска прокуратура не заявява становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Н. Е. К." (НЕК) ЕАД, гр. С., чрез процесуалния си представител намира оспореното съдебно решение за неправилно и моли да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - "ЧЕЗ Е. Б." АД, гр. С., "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П. и "Е. П. П." АД, гр. В., не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно като краен резултат, но с други мотиви. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 20.05.2016 г., подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Като прецени доводите на страните и данните по делото, съдът намира, че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 3364 от 16.05.2016 г. по адм. дело № 10171/2015 г., в производство по чл. 147, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), Административен съд - С.-град, Т. отделение, 46 състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, публикувано на интернет страницата на КЕВР на 3.08.2015 г., с което е определено нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в различни ценови решения на КЕВР. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е установил, че на 31.07.2015 г. на закрито заседание на Комисията, със седем гласа "за" е взето Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Същият ден това решение, с посочения номер и дата, е качено на интернет страницата на КЕВР - в 16.59 часа. По-късно около 21,45 ч. била установена допусната техническа грешка, поради което файлът е бил свален от интернет страницата на КЕВР. След почивните дни, а именно: на 3.08.2015 г., около 12,25 ч., на интернет- страницата на КЕВР бил публикуван вариант на решение с различни стойности на определено нетно специфично производство на електрическа енергия, което ще следва да се изкупува по преференциални цени. Решението, публикувано на интернет - страницата на КЕВР на 3.08.2015 г. е със същия номер СП-1 и дата 31.07.2015 г., като това, публикувано на 31.07.2015 г. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт - Решение СП-1 от 31.07.2015 г., публикувано на страницата на КЕВР на 3.08.2015 г. е нищожен, като издаден в противоречие с изискуемата от закона форма. Оспореният акт безспорно е издаден в писмена форма - съдържа номер и наименование на акта, посочване на органа, който го издава, основания за издаването му, диспозитив и подписи на членовете на колективния орган, но изискването за форма не се изчерпва с това да е спазена писмената форма по чл. 59 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК, за да е спазено изискването за форма като условие за валидност на акта, нужно е да е спазена "установената" форма. В конкретния случай, за да бъде спазена "установената от закона" форма е необходимо при всички случаи на промяна на правното действие на решение СП-1 от 31.08.2015 г., публикувано на същата дата, т.е. при промяна на публикувани установени и видно приети параметри на нетно специфично производство, това да стане с нов акт - с решение на КЕВР с друг номер, респективно същата дата или друга дата. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Аргументите за това са следните: Нищожността е форма на недействителност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че КЕВР е взела едно единствено решение, с което е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в различни ценови решения на КЕВР. Установява се също така, че Комисията е допуснала грешка при публикуването на взетото решение. Тази грешка обаче не е резултат от постановяване на ново, различно решение или от изменение на вече постановеното такова. Актът е един и това обстоятелство е установено от приложеното по делото единствено решение подписано от членовете на КЕВР - Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. В този смисъл е необоснован изводът на АССГ, че са публикувани две решения на различни дати с различно съдържание. В случая не е взето от Комисията друго решение с различни стойности. На следващо място съдът счита, че допуснатите при публикуване на решението грешки не се отразяват на волята, изразена от Комисията в самото решение. Публикуването на интернет страницата на погрешен текст не променя взетото от комисията и подписано от нейните членове решение. Волята на Комисията вече е изразена и материализирана в самото решение. Лицето, което е оторизирано да организира публикуването (в случая Главният секретар на КЕВР) не би могло да подмени вече изразената воля, тъй като самият закон не му дава подобни правомощия. Публикуването е организационна дейност, която не би могла да повлияе на изразеното от административния орган волеизявление. В този смисъл публикуването на решението на КЕВР на интернет страницата не е условие за неговата действителност, а дава началото на неговото оповестяване и оттам - на срока за обжалване. В този смисъл, грешка при обявяването на решението не води до неговата нищожност, а се отразява единствено на срока за обжалване на административния акт. Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да прецени допустимостта и евентуално основателността на подадения Протест от двама прокурори в отдел "Надзор за законност" при Софийска градска прокуратура, с оглед релевираните възражения за незаконосъобразност на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Следва на това място да се отбележи за пълнота, че такива оплаквания не могат да бъдат обсъдени направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една инстанция, а съгласно чл. 131 АПК, съдебните производства са двуинстанционни. Отделно от това, настоящото производство е касационно и се развива по правилата на глава дванадесета от АПК (чл. 208 - 228), а касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Това означава в обжалвания съдебен акт да има изложени мотиви по същността на спора, на които съдът да извърши контрол за законосъобразност, а не за пръв път да развива такива. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да се присъждат, независимо че са направени и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,