Решение № 11864 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2016 г.

Решение № 11864 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на Н. Кюпарски от [населено място] против заповед № ЧР-03-1/05.01.2016 г. на министъра на правосъдието. Иска отмяна на заповедта с оплаквания за съществени нарушения на административно производствените правила, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е получил и не е целял да получи имотна облага в качеството си на служител на министерство на правосъдието. Неоснователно е твърдението на дисциплинарно наказващия орган /ДНО/, че с деянието си инспектор Кюпарски е извършил действия сриващи авторитета, морала и професионализма на служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Ответната страна министърът на правосъдието, чрез процесуален представител - юрк. Луканова оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Развива подробни съображения за материална законосъобразност и спазване на административните правила.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че заповедта е съобщена на жалбоподателя на 21.09.2017 г., а жалбата е подадена по пощата на 05.10.2017 г., намира същата за допустима.

Като обсъди представените с административната преписка писмени доказателства и събраните в съдебната фаза доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят г-н инспектор Н. Кюпарски е заемал длъжност – старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в затворническо общежитие "Керамична фабрика"- ІІІ категория, към затвора в гр. Враца.

Със Заповед № ЧР-03-1/05.01.2016 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител. Дисциплинарно наказващият орган е посочил, че служителят е извършил следните действия:

На 31.10.2015 година инспектор Н. Кюпарски се е възползвал от правомощията и служебното си положение с цел лично облагодетелстване, като е влязъл в нерегламентиран контакт с близка на лишен от свобода в района на автогарата в гр. Враца и е поискал сума, в размер на 1 500 евро, която не му се следва, за да извърши действия по служба, а именно да изготви и внесе предложение в Комисия по чл. 73 от ЗИНЗС за промяна правния статут на лишения от свобода Г. Иванов, изтърпяващ наказание в затворническо общежитие "Керамична фабрика" ІІІ–та категория.

Сочи се също така, че на 08.11.2015 година Кюпарски е задържан първоначално за срок от 24 часа, като задържането е удължено до 72 часа и срещу него е образувано досъдебно производство № 277/2015 г. по описа на ГДНП, с постановление на прокурор от СГП е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 НК.

Министърът се позовал на обобщена справка рег. № 12146/23.11.2015 година по описа на ГДИН.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № ЧР-03-57/11.11.2015 г. на министъра на правосъдието. Със същата заповед е определил дисциплинарно-разследващ орган. Заповедта е връчена на служителя на 11.11.2015 г.

С протоколно определение, постановено по настоящото дело от 01.03.2017 година, по съгласие на страните, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК - производството по делото е спряно до приключване на производството по НОХД № 146/2016 г. по описа на Окръжен съд-Враца.

С присъда, постановена на 31.01 - 2017 година по НОХД 146/2016 година-Врачанския окръжен съд е признал Н. Кюпарски за виновен в това, че за времето от неустановена дата в началото на 2015 г. до 08.11.2015 г., в различни населени места на територията на Република България, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор и началник група "Социална дейност и възпитателна работа" в Затворническо общежитие от открит тип "Керамична фабрика" към Затвора гр. Враца, сам като извършител и в съучастие с друго лице-помагач е поискал и е приел дар- парична сума в общ размер на 6000. 00 (шест хиляди) лева, който не му се следва, за да извърши действия по служба:

• да изготви и внесе положително становище в "Комисия по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти" и да включи в групите за работните обекти, съгласно Раздел V, т. 2, предл. 5 от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор "Социална дейност и възпитателна работа" в Затворническо общежитие от открит тип "Керамична фабрика" към Затвора - Враца и

да изготви и внесе в "Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС" предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно Раздел V, т. 3, предл. 1 от Длъжностна характеристика, в което да изрази положително становище по отношение на лишени от свобода между които и на лишения от свобода Г. Иванов, както следва:

1. На неустановена дата в началото на 2015 г., на неустановено място на територията на Република България, като извършител, в съучастие с помагач е поискал дар-парична сума от 3000. 00 (три хиляди) лева, който не му се следва... и

1. На 31.10.2015 г. в гр. Враца, Автогара гр. Враца е поискал дар - сумата от 1500. 00 (хиляда и петстотин) евро, който не му се следва от конкретно посочено лице и е приел дар - сумата от 3000. 00 (три хиляди) лева, която не му се следва, чрез трето лице чрез превод със системата за бързи разплащания "Изи Пей" на горепосочената сума, като подкупът е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение, поради което и на основание чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1-во и 2-ро, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 – НК, съдът ГО ОСЪЖДА на "лишаване от свобода" за срок от 4 години и 6 месеца, което наказание да изтърпи ефективно при първоначален "общ" режим в Затворническо общежитие от открит тип и на "глоба" в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева в полза на Държавата.

Така постановената присъда е обжалвана и протестирана и след проведен въззивен и касационен контрол, е влязла в сила.

Поради приключване на наказателното производство с окончателен съдебен акт, производството по настоящото дело, е възобновено.

Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди доказателствата по делото направи следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган предвид чл. 227 вр. чл. 158 от ЗМВР.

Спазена е установената форма по чл. 59, ал. 2 от АП и чл. 210 от ЗМВР. 3. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство.

Дисциплинарното производство е образувано с нарочна заповед № ЧР-03-57/11.11.2015 г. на министъра на правосъдието. Наказанието е наложено в 2-месечния срок от неговото откриване на нарушението по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение се смята за открито по чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нарушението се установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган - чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. В случая материалите са постъпили с обобщената справка пред министъра на вътрешните работи на 02.12.2015 г. Наказанието е наложено със заповед на 05.01.2016 г. и следователно 2-месечния срок е спазен.

Преди налагане на наказанието са приети обяснения от жалбоподателя. За запознаване с обобщената справка и даване на допълнени обяснения е поканен на 27.11.2017 г. г., като на 25.11.2015 г. е подал писмени обяснения. Следователно не е налице съществено нарушение на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР.

Заповедта е постановена в унисон с разпоредбите на чл. 210, ал. 1, чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и е материално законосъобразна.

Аргументирано и в съответствие със закона е и решението на ДНО, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при използване на служебното положение за лична облага. В случая безспорно е прието, че Кюпарски, в соченото му длъжностно качество, е влязъл в нерегламентиран контакт с близка на лишен от свобода в района на автогарата в гр. Враца и е поискал сума, в размер на 1 500 евро, която не му се следва, за да извърши действия по служба, а именно да изготви и внесе предложение в Комисия по чл. 73 от ЗИНЗС за промяна правния статут на лишения от свобода Г. Иванов, изтърпяващ наказание в затворническо общежитие "Керамична фабрика" ІІІ–та категория.

Тежестта на нарушението в случая се определя от действията на служителя за лично облагодетелстване, чрез извършване на престъпление, за което е санкциониран.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение