Решение № 11060 от 23.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 177/2014 г.

Решение № 11060 от 23.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 177/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция", Смолян (РДГП), при Министерство на вътрешните работи (МВР), против Решение № 175/5.12.2013 г., постановено по а. д. № 194/2013 г. по описа на Административен съд Смолян (АССм). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССм е отменил като незаконосъобразна Заповед рег. № 3317/9.08.2013 г. на директора на РДГП, с която на Калин Фиданов Алендаров от гр. Златоград, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца, считано от връчване на заповедта. Недоволен от решението, директорът на РДГП го обжалва. Счита същото за неправилно поради необосноваността му и допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли отмяната му, като се постанови друго решение, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Алендаров. Ответната страна - Калин Алендаров, чрез писмен "Отговор" и становище по съществото на спора, изразени от процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССм. То се оспорва от касатора единствено в частта за фактическия извод на АССм, че от Алендаров не са били искани обяснения за деянията, дали основание на издателя на заповедта да наложи дисциплинарно наказание. Твърди се, че законът не уточнява времето на искане на писмени обяснения от служителя, поради което за такива могат да се приемат и дадените с Докладната записка (ДЗ) на Алендаров от 19.06.2013 г. Освен това, самият служител след запознаване със справката, изготвена от началника на Сектор "ГКПД", е имал възможността, ако не е съгласен с там направените констатации и изводи, да направи своите възражения и да даде обяснения. Непостъпването на такива от служителя се преценява от касатора като нежелание за даване на обяснения. При правилно установената от АССм фактическа обстановка, фактическите и правни изводи на съда при постановяване на съдебния му акт са правилни и законосъобразни. Доводът за необоснованост се гради върху посоченото по-горе несъобразяване на АССм с обстоятелствата по даване на ДЗ и възможността за обяснения след връчване на "справката". Той е неоснователен. Безспорно е, че ДЗ рег. № 10153/19.06.2013 г. е представена от наказания служител за изясняването на случая, станал на 12.06.2013 г., а не във връзка с дисциплинарно производство против него и изясняване на факта, извършил ли е той или не, дисциплинарно нарушение. Това е от съществено значение за спазване на административнопроизводствените правила. Наред с изложеното от първоинстанционния съд, което се споделя изцяло от ВАС, следва да се посочи, че вземането на обяснения или искането на такива, е задължение на дисциплинарно наказващия орган по чл. 226, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Това именно задължение не е изпълнено, поради което обосновано е прието от съда, че актът е издаден при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Дали Алендеров ще даде или не такива обяснения, е негово право и в същото време факт, който не се отразява върху правилността на заповедта за дисциплинарно наказание. В тази връзка неоснователен е и доводът, че служителят не е възразил на изнесеното в "справката" и не е дал по своя инициатива обяснения за станалото. Той не е длъжен да дава такива, докато задължението да му се поискат от дисциплинарно наказващият орган обяснения не е изпълнено. Неоснователен е и доводът за нарушение на материалния закон, произтичащ според касатора, от необосноваността на решението. При наличието на констатираното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изводът за допуснато нарушение на материалния закон, направено от АССм се явява основателен и обоснован. Обжалваният административен акт се явява издаден в нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК и като такъв е незаконосъобразен. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане от процесуалния представител на Алендаров за присъждане на направените разноски от последния по делото. С оглед изложените правни изводи на ВАС, същото се явява основателно. Съобразно представените доказателства - договор за съдействие чрез изготвяне на писмен отговор на касационната жалба, то се явява и доказано в размер на 250 лева, които следва да бъде осъдена ГДГП да му заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение