Решение № 8015 от 18.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10422/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. П., чрез пълномощник адв. Т. Костова, против решение 9667 от 04.09.2024г., постановено по адм. дело 6919/2023г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение. С това решение е отхвърлена жалбата на М. М. П. против заповед ЗС-201/18.10.2017г. на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Развити са подробни съображения, с които се изразява несъгласие с изводите на съда за осъществен състав на чл. 80а, ал. 1 ЗДС, като се твърди, че разпореденият за изземване държавен имот се владее на валидно правно основание. В подкрепа на тази теза се сочи, че оспорващият е въведен във владение на имота през 1995г. по силата на сключен предварителен договор за покупко-продажба, но по делото не е установено към кой момент е развален предварителния договор и на какво основание. Твърди се и наличие на предходна заповед от 2009г., издадена на същото фактическо основание, което прави процесната лишена от правно основание и като такава нищожна. Изложени са и аргументи в насока, че решаващият състав е следвало да съобрази предявените от наемателя вещни претенции пред гражданския съд с правно основание чл. 71 и 72 от Закона за собствеността (ЗС) и да приеме, че същият държи/владее имота на онова правно основание, което законът е дал в защита на добросъвестния владелец срещу собственика, който търси предаване на владението на вещта. По тези съображения се прави искане за отмяна на решението и произнасяне с решение по същество, с което оспорената заповед да бъде прогласена за нищожна, евентуално да бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът министърът на отбраната, чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание и с представен по делото писмен отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, І-ва колегия, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на М. М. П. против заповед ЗС-201/18.10.2017г. на министъра на отбраната. С тази заповед, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост е наредено да се изземе от М. М. П., недвижими имот частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в гр. София, район Искър , [адрес], представляващ апартамент [номер], тъй като лицето го държи без основание. От фактическа страна по делото е установено, че на 21.06.1994г. между Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната, и М. М. П., в качеството му на военнослужещ в поделение 28 470, е сключен предварителен договор за продажба на жилище на военнослужещ по реда на чл. 9а от Указ 463 за военножилищния фонд на Министерство на отбраната (отм.). По силата на този договор МО се задължава да изгради в срок до 20.12.1994г. и да прехвърли в полза на П. правото на собственост върху апартамент [номер], находящ се в гр. София, [жк], ет. [номер], в сграда със строителен номер [номер], със застроена площ от 112,08 кв. м, срещу задължението на П. да плати цената на жилището. По силата на същия договор, с приобретателя се сключва окончателен договор само след представяне на документи, удостоверяващи, че е продал другото си жилище в гр. Пловдив, [жк], на служител на МО. Не е спорно между страните, а и от приетите в първоинстанционното производство доказателства /вноски бележки/ се установява, че М. П. е заплатил дължимата сума. Видно от Протокол за въвод във владение от 7.07.1995г. М. П. е въведен от длъжностно лице към отдел Инвестиционна политика -МО, София във владение на гореописания апартамент. Сделката за покупко-продажба на жилището не е реализирана, тъй като приобретатетлят не е изпълнил задължението си по чл. 5 от предварителния договор, а именно да представи документи, удостоверяващи, че е продал другото си жилище, находящо се в гр. Пловдив на служител на МО. Приобретателят е завел иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване на окончателен на предварителния договор. С решение 808 от 27.01.2016г. по гр. дело 12130/2012г. на Софийски градски съд исковата претенция е отхвърлена. Решението е потвърдено с решение от 01.08.2016г. по възз.гр.дело 1450/2016г. на Софийския апелативен съд. По делото липсват данни решението на въззивната инстанция да е обжалвано пред Върховния касационен съд, поради което е влязло в сила след изтичане на срока за касационното му обжалване. Със заповед ЗС-5/08.01.2009г., издадена от министъра на отбраната, на основание чл. 80а ЗДС е наредено да се изземе от М. М. П., гореописания недвижим имот, като е посочено, че лицето го държи без правно основание няма сключен договор за наем, липсва и договор за покупко-продажба на имота, като такъв не може да бъде сключен предвид ограничението по чл. 240, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили кандидатът да закупи жилище от ведомствения жилищен фонд на МО може да упражни това си право само веднъж през целия срок на службата си в МО. С решение 11286 от 02.10.2009г. по адм. дело 2982/2009г. на ВАС, трето отделение е отхвърлена жалбата на М. М. П. против заповед ЗС-5/08.01.2009г. на министъра на отбраната. Решението е оставено в сила с решение 16048 от 28.12.2009г. по адм. дело 13867/2009г. на ВАС, петчленен състав, І колегия. С оспорената заповед ЗС-201/18.10.2017г., издадена от министъра на отбраната, на основание чл. 80а ЗДС е наредено да се изземе от М. М. П., гореописания недвижим имот, като е посочено, че лицето го държи без основание, тъй като няма данни предварителният договор да е обявен за окончателен по реда на чл. 19 ЗЗД, не е издавана настанителна заповед, а освен това М. П. не попада в категориите правоимащ по смисъла на чл. 226б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВРРБ). При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при съобразяване с изискванията на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. След подробен анализ на фактическата установеност по делото и приложимата нормативна уредба решаващият състав е счел, че са налице визираните в нормата на чл. 80а, ал. 1 ЗДС предпоставки за изземване на гореописания имот, представляващ държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, който се държи от оспорващия без правно основание, тъй като, от една страна, предварителният договор за покупко-продажба на жилището, от който същият черпи права, не е обявен за окончателен, а от друга лицето е пенсионер и не попада в категорията на правоимащите по чл. 226б ЗОВСРБ. Постановеното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 80а ЗДС, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, е уредена специална хипотеза на изземване на държавни имоти въз основа на заповед на министъра на отбраната в случаите, когато тези имоти, предоставени за ползване и управление на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, се владеят или държат без основание или на отпаднало основание от физическо или юридическо лице, или пък се ползват не по предназначение. В случая оспорената заповед се основава на държане без основание на държавен имот, предоставен за управление на Министерство на отбраната. Между страните няма спор, че разпореденият за изземване имот е частна държавна собственост, предоставен за управление на МО, видно и от Акт за частна държавна собственост 06685/16.07.2008г. Не е спорно и че имотът се държи от жалбоподателя М. П.. Спорният по делото въпрос е дали имотът се държи без основание или на отпаднало основание. Настоящият петчленен състав на ВАС споделя преценката на тричленния състав на ВАС, че и този елемент от фактически състав на чл. 80а ЗДС е изпълнен. Касационният жалбоподател твърди, че държи имота на годно правно основание предвид осъществения въвод във владение и липсата на данни към кой момент е бил развален предварителният договор. Доводите му са неоснователни. На първо място следва да се отбележи, че предварителният договор за продажба по чл. 19 ЗЗД не прехвърля вещни права (в случая на владение), а е източник само на задължения за страните. На следващо място, с влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от М. П. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор. Противно на твърдяното в касационната жалба, решаващият мотив за отхвърляне на исковата претенция не е изтекла погасителна давност, а прието виновно неизпълнение от страна на ищеца М. П. на договорното задължение да прехвърли на друг военнослужещ притежаваното от него жилище в гр. Пловдив, обуславящо липса на завършен фактически състав на чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е изпълнено допълнителното условие по чл. 5 от предварителния договор, поради което същият не може да бъде обявен за окончателен. Въводът във владение на процесния имот, обективиран в протокола от 07.07.1995 г., е във връзка с посочения по-горе предварителен договор и представлява фактическо, а не правно действие. Този въвод няма характер на настанителен титул, поради което, при липса на изрично издадена заповед или договор за настаняване, след влизането в сила на съдебното решение, не може да обоснове наличието на валидно правно основание за владеене на имота, както неоснователно се твърди в касационната жалба. Фактът, че е бил сключен предварителен договор, не е основание за ползване на имота, още повече че този спор е разрешен с влязло в сила съдебно решение, което е задължително за всички, включително и за съдилищата - чл. 297 ГПК, при това решението е влязло в сила преди издаването на заповедта. Неоснователен е доводът за упражнено право на задържане по чл. 70, ал. 3 във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗС. Вещните претенции на касатора по чл. 72, ал. 3 ЗС да получи стойността на подобренията и разноските за запазването на вещта /имота/, респ. облигационните му претенции по чл. 88, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД да получи платената за вещта цена по разваления предварителен договор, са предмет на разглеждане по общия исков ред, но не изключват издаване на заповед по чл. 80а ЗДС, съответно не обуславят правно основание за държане на имота в хипотезата на чл. 80а ЗДС. Неоснователни са доводите, че е налице предходна влязла в сила заповед по чл. 80а ЗДС по отношение на същия адресат и със същия предмет, издадена при идентични фактически обстоятелства, което прави понастоящем оспорваната нищожна. Влязлата в сила предходна заповед, издадена на основание чл. 80а ЗДС, не лишава от компетентност министъра на отбраната да се произнесе по конкретния въпрос с нов акт при наличие на нови факти и обстоятелства. Това е така, тъй като не е спорно по делото, че М. П. продължава да ползва имота след 2009 г. и към настоящия момент, т.е налице са нови обстоятелства, които обосновават издаването на оспорената заповед ЗС - 201/18.10.2017г. Заповедта от 2009 г. не може да бъде изпълнена с оглед разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК, поради изтичане на 5 години от влизането й в сила, което я лишава от правно действие и последици. Не е налице процесуална пречка по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК - влязъл в сила административен акт със същият предмет и страни, за иницииране на ново административно производство при наличие на нови фактически обстоятелства. При това, фактическите основания за издаване на заповедите не се припокриват. Предходната заповед ЗС - 5 от 08.01.2009г. е издадена поради това, че лицето държи имота без правно основание няма сключен договор за наем и липсва и договор за покупко-продажба на имота, като такъв не може да бъде сключен предвид ограничението по чл. 240, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили (отм.) кандидатът да закупи жилище от ведомствения жилищен фонд на МО може да упражни това си право само веднъж през целия срок на службата си в МО. В оспорената заповед е посочено, че лицето държи имота без основание по силата на сключен през 1994г. предварителен договор за покупко-продажба на имота, за който няма данни да е обявен за окончателен по реда на чл. 19 ЗЗД, както и че не попада сред правоимащите /вече не е военнослужещ, тъй като е пенсионер/ по смисъла на чл. 226б ЗОВСРБ и Наредба Н-22/16.07.2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че процесната заповед не съответства на целта на закона. Ведомственият жилищен фонд на Министерство на отбраната има своята законна цел - да осигури социалната политика на държавата по отношение на военнослужещите, защото жилищният фонд на министерството е създаден именно с тази цел - чл. 226б ЗОВСРБ. Поради това намесата в правото на жилище е в съответствие със закона и преследва легитимна цел защитава правото на министъра на отбраната да си върне владението върху имота от лице, което го владее без правно основание, и гарантира правото на другите, предвидени в закон правоимащи лица. По изложените съображения, като е приел, че при издаването на оспорената заповед са спазени процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - І колегия,