Решение № 1386 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2012 г.
ВАСV отделение29.01.2013 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 137 от 21.06.2012 г., постановено по адм. дело № 770/2011 г. от Административен съд - Добрич. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1386 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Емилия Йорданова Михайлова гр. Добрич срещу решение № 137 от 21.06.2012 г., постановено по адм. дело № 770/2011 г. от Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата й против отказ да бъде предоставена обществена информация, обективиран в Решение № ЗДОИ-6 от 5.10.2011 г. на директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Добрич. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което отмени отказа на директора на РЗИ да предостави исканата информация. Ответникът, чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователна. За неоснователност на касационната жалба е и изразеното писмено становище на заинтересованата страна - "Хепи колор" ООД - Добрич. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Михайлова като приел, че исканата информация засяга интересите на трето лице, което не дава съгласие за разкриването й, поради което достъпът е ограничен по реда на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Административен съд - Добрич, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. С искане РД-6181/7.09.2011 г. касаторът е поискал от ответника информация относно предоставяне на становище, издадено от МЗ, изх. № 47-22-ПСК-0792/27.04.2011 г. и становище на РЗИ - Добрич, изх. № РД-833/22.03.2011 г., касаещи "работилница за боядисване на автомобили с двама работника", в поземлен имот, собственост на "Хепи колор" ООД. С Решение № ЗДОИ-6 от 5.10.2011 г. директорът на Регионална здравна инспекция отказал да предостави исканата информация, тъй като същата представлявала информация относно административното обслужване на гражданите и по силата на чл. 8, т. 1 ЗДОИ е извън обхвата на закона; както и поради липса на съгласие на трето засегнато лице- чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Въз основа на тази фактическа обстановка правилно съдът е приел, че в случая постановения отказ за предоставяне на информация е законосъобразен. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че отказът е постановен н съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ - достъпът до исканата информация пряко засяга интересите на трето лице и няма неговото съгласие. Обоснован е изводът на съда, че информацията не се дължи, тъй като не се установява надделяващ обществен интерес. От доказателствата по делото е изведен правилния извод, че между семейството на жалбоподателя и представители на ответното дружество съществува дългогодишен спор от търговски характер /за чието разрешаване се търси намесата по ЗДОИ/, поради осъществявана сходна дейност, спор продиктуван и от факта, че на родственик на Михайлов е разрешена авторемонтна дейност /при изричната забрана за тенекеджийски и бояджийски услуги/, за каквато от своя страна разрешение има търговското дружество. Правилно, с оглед изхода на спора решаващият съд е присъдил разноски на лицето, за което оспореният акт е благоприятен и жалбата срещу същия е отхвърлена като неоснователна; договореното адвокатско възнаграждение е платено изцяло и в брой към датата на сключване на договора за правна помощ. В писменото възражение на "Хепи колор" ООД срещу касационната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Доказателства за разходване не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение