Решение № 361 от 28.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 204/2026 г.

Касационното производство е образувано по касационни жалби и допълнения към тях, подадени лично от подсъдимия А. К. А. и неговия защитник – адвокат Н. Т. И., всички против въззивно решение № 136/17.11.2025 г. на Варненския апелативен съд, трети наказателен състав, постановено по ВНОХД № 239/2025 г.,с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 8/02.05.2025 г. на Окръжен съд – Разград по НОХД № 381/2023 г. относно осъждането на подсъдимия за деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 01.09.2022 г., в [населено място] и в [населено място] държал прекурсори на стойност 86, 69 лв., както и високорискови наркотични вещества с цел разпространение (11, 15 гр. кокаин с 68, 4 % тегловни на стойност 2453 лв., 7, 39 гр. метаамфетамин с 80, 3 % тегловни на стойност 184, 75 лв. и 7, 53 гр. марихуана с активен компонент тетрахисроканабинол с 15, 3 % тегловни на стойност 45, 18 лв.), всичко на обща стойност 2 682, 93 лв., поради което и на основание чл. 354, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което за изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 20 000 лв. Със същата присъда подсъдимия е бил оправдан по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. С въззивното решение Варненският апелативен съд е оправдал подсъдимия да е държал прекурсори, като е потвърдил осъждането му по чл. 354а, ал. 1 от НК за държане с цел разпространение на високорисковите наркотични вещества – кокаин, метамфетамин и марихуана в посочените по горе количества и стойности. Намалил е наложеното му наказание лишаване от свобода на 3 години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението му за срок от 5 години, както и е намалил глобата на 5000 лв. В останалата част присъдата е била потвърдена – досежно оправдаването му за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 339 от НК. На подсъдимия е било наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв.за нарушение по чл. 59, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗАБВВПИ. В касационните жалби и допълнения, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като са представени мотиви само относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до незаконосъобразно осъждане. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. На първо място ВКС намира, че извън обхвата на касационната проверка са отразени в касационните жалби несъгласия с мотивите на въззивната инстанция по повод направени от защитата възражения, свързани с инкриминирани на подсъдимия деяния по чл. 343б от НК (за дадена му бутилка, в която според подсъдимия имало разтворен наркотик) и по чл. 339 от НК (пропуск да се докладва обвинението по този текст в две с. з., довело до ограничаване на правото на защита). За тези две деяния подсъдимият е бил оправдан с първоинстанционната присъда, която е била потвърдена от въззивната инстанция, като освен това е очевидно и че по повод изтъкнатите оплаквания са предоставени конкретни аргументи в мотивите. Останалите възражения, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, касаят потвърденото му осъждане за държане с цел разпространение на три вида високорискови наркотични вещества и са концентрирани върху оспорване на годността на изготвените по делото протоколи за претърсване и изземване от 01.09.2022 г. – в автомобила и в жилището на подсъдимия. Същите възражения са били направени и пред въззивната инстанция, която ги е обсъдила и намерила за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. По повод първия протокол за претърсване на автомобила на подсъдимия и изземване на откритите в него обекти (л. 3-6 от ДП), оказали се наркотични вещества, въззивният съд подробно е изследвал доказателствените източници и с основание е отказал да възприеме тезата за фиктивно присъствие на двете поемни лица (св. О. О. и св. Р. М.) – обосновавана главно с липсата на конкретни спомени за тяхното участие в следственото действие, като за св. О. е било изтъквана и невъзможност да формира такива възприятия и да изпълнява функциите на поемно лице поради онкологичното му заболяване. В принципен план ролята на поемното лице в наказателния процес е да бъде безпристрастен наблюдател, който да следи за законосъобразното провеждане на действията на разследващите органи, но това не означава, че за изпълнение на вменените им задължения е необходимо те да вземат активно участие, каквото защитата внушава. ВКС е имал повод да коментира, че основните случаи, при които би могло да е реализирано съществено процесуално нарушение, водещо до компрометиране на доказателствената стойност на протоколите за конкретното действие по разследване, са в следните хипотези - ако изобщо не е било обезпечено присъствието на поемни лица, ако те не са отговаряли на изискванията по чл.137, ал.2 от НПК, или ако са били поставени в невъзможност да изпълнят задълженията си или да упражнят правата си Вж. в този смисъл Решение № 104/25.02.2026 г. по н. д. № 962 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 2-ро н.о.. В конкретния случай не се наблюдава нито една от тях. Поемните лица О. и М. са били подробно разпитани, като при предявяване на въпросния протокол те категорично са потвърдили, че положените подписи са техни, както и че доброволно са изпълнили процесуалната си роля с оглед възможностите им. Въззивният съд оправдано е отчел, че липсата на спомен се е дължала на продължителността на действието, както и изминалото време от провеждането му, а не че те изобщо не са присъствали и поради това не са могли да възприемат дейността на разследващите органи. По отношение на св. М. липсата на конкретен спомен е допълнена и с признанието му, че много пъти е участвал като поемно лице и не помни всяко едно действие в детайли. Обсъждайки показанията на св. О., въззивната инстанция е констатирала, че онкологичното му заболяване не е представлявало пречка да участва като поемно лице и да има съхранен спомен относно извършване на следственото действие, макар и без подробности. По отношение на другия протокол за претърсване и изземване в жилището на подсъдимия (л. 19-24 от ДП) въззивният съд също е изложил подробни съображения. Твърденият на защитата за негодност на протокола поради участие на св. Ю. И., за който имало данни, че страда от психично заболяване - параноидна шизофрения, а поради това и е бил в невъзможност да дава надеждни и достоверни показания, са били проверени и отхвърлени с аргументирани съображения. Психическата годност на св. И. е била потвърдена от назначената и изслушана в първата инстанция съдебнопсихиатрична експертиза, въз основа на която е констатирано, че към 01.09.2022 г. той е бил в медикаментозна ремисия. Въззивният съд не е спрял дотук, като експертизата е коментирана съвкупно с подробните свидетелските показания на св. Ю. И. относно начина на провеждане на следственото действие, които е намерил за потвърдени от показанията на другото поемно лице – св. А. К.. Коректно е анализирано и съдържаните на посочените свидетелски показания, в които не са се съдържали индиции психическото заболяване на св. И. да се е проявило по време на претърсването и изземването, като в тази връзка не са били установени данни за наличие на халюцинации или параноични твърдения. Приложеното по делото писмено доказателство - епикриза, документираща състоянието на поемното лице по време на престоя му в психиатрично заведение за периода от 23.11.2022 г. до 14.12.2022 г., не е разколебавало тези изводи, тъй като това се е случило два месеца след извършването на следственото действие и въззивният съд се е аргументирал с разпита на вещото лице д-р К., че подобни хоспитализации се явяват рутинни и периодично ТЕЛК издават решения във връзка с актуалното състояние на освидетелстваните. Все във връзка с престъплението по чл. 354а от НК, в мотивите си въззивната инстанция е дала отговор и на оплакванията на защитата по повод оценката на показанията на св. К., Х., Б., както и приобщените по реда чл. 371, ал. 1 т. 1 от НПК показания на св. З., С., Й. и М.. Твърденията, че те не са били запознати с правата си като свидетели, тъй като съдържанието на протоколите относно описаните права е било бланково с основание са били отхвърлени. Посочените свидетели са подписали протоколите, в които тези права са им били разяснени, като отделно от това показанията им са били предмет на задълбочен анализ и оценка. Правното им значение е било обсъждано в контекста на целта за разпространение на държаните от подсъдимия различни видове наркотични вещества. Изводите по този въпрос обаче не се основават върху показанията на посочените свидетели, които са съобщавали да са закупували наркотици от подсъдимия в различно време, а на комплекса от данни за различния вид, количества и начин на опаковане на намерените такива в негово държане на 01.09.2022 г. При формирането на своето вътрешно убеждение решаващият съд не е пропуснал да подложи на обсъждане дадените обяснения на подсъдимия А., отчитайки тяхната двояка природа като средство за защита и доказателствено средство. Изложил е ясни съображения в коя част следва да бъдат кредитирани и в коя те се явяват защитна теза, като е направена съпоставка с останалите законосъобразно събрани и проверени доказателствени материали. Сред тях със сигурност не са писмените изявленията на подсъдимия А., отразени в протоколите за претърсване и изземване. Те не представляват обяснения по смисъла на чл. 115, ал. 1 от НПК, тъй като не са дадени по предвидения процесуален ред по чл. 138, ал. 1-7 от НПК. В този аспект възраженията на защитата са основателни, но изключването им не повлиява върху направените изводи по фактите, доколкото те са били изведени от множество други убедителни доказателствени източници. При констатация за отсъствие на съществен порок в доказателствената дейност на въззивния съд, е недопустима последваща ревизия или подмяна на направените от него оценки за достоверност, надеждност и достатъчност на доказателствените материали. Въззивната инстанция е изпълнила задължението си за съвкупна оценка на доказателствата, като е изложила конкретни и убедителни съображения кои от тях кредитира и поради какви причини. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждането на подсъдимия А. за деяние, осъществяващо състава на чл. 354а, ал. 1от НК, по който въпрос също са изложени подробни мотиви. В касационните жалби липсват конкретни възражения по правото, на които да се изисква ВКС да предложи отговор. Нарушението на материалния закон поради осъждане на подсъдимия за горното деяние е било мотивирано единствено с процесуални нарушения при установяването на фактите, които вече бяха разгледани и отчетени за неоснователни. Няма основание за разглеждане и на доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК, което е само формално посочено. Оплакването за явна несправедливост на намаленото от въззивния съд наказание на подсъдимия е било мотивирано единствено с неправилно формирани изводи по фактите, каквито нарушения ВКС не констатира да са били допуснати. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение