Решение № 15393 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2017 г.

Решение № 15393 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба (молба ) на Г. В. Г., подадена лично от него както и втора касационна жалба подадена чрез адвокат К. К. срещу решение № 210 от 21.06.2017 г., постановено по адм. дело № 17/2017 г. на Административен съд - В. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи, че неправилно съдът е приел, че пасивно легитимиран да отговаря на предявените искове е ГД "Изпъление на наказанието" като самостоятелно юридическо лице, а Министерство на правосъдието счита, че не е пасивно лигитимирано да отговаря по предявените искове. Необосновани се явяват и изводите на съда относно липсата на неоснователни действия и бездействия от страна на ГД "ИН". От събраните доказателства безпорно според касатора е устаножвено нарушение и неизпълнение на задължението по чл. 86, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗИНЗС. К. иска от съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция. Ответниците - Министерство на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията " не се представляват. Ответникът ГД "ИН" в писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Върховния административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. П. А. съд - В., Г. Г. е предявил иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, насочен срещу Министерство на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията", с искане да му бъде присъдено обезщетение в общо размер на 10 000 лева за неимуществени вреди - 5000 лева, изразяващи се в притеснения, безпокойство, произтичащи от невъзможността да ползва липсващата парична сума за свои нужди за закупуване на продукти от лавката на затвора, което е негово право по чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, както и 5000 лева за притеснения, че не може да ползва сумите за телефонни разговори с близките си, негово право по чл. 86, ал. 4, т. 5 от същия закон. Имуществени вреди претендира в размер на 245 лв. представяващи липсващата сума. Вредите са резултат на незаконосъобразно бездействие на ответниците да упражняват контрол, което е позволило на лавкаджията в затвора да допусне пазаруване с неговата карта. Вследствие на това с картата му е пазарувало друго лице и е изтеглена посочената сума от 245 лева, която претендира като имуществена вреда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, като е приел за установено, че са доказани имуществените и неимуществените вреди, но не са доказани другите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностните лица в затвора, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка. Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, описал е въз основа на тях фактическата обстановка по спора, която по същество не се оспорва. Претендирани са вреди от бездействие. Ищеца е твърдял незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосъществяване на контрол върху дейността на лавкаджията на затвора при извършване на пазаруване, което е довело до пазаруване на друго лице с неговата карта. Съгласно чл. 256, чл. 257, ал. 1 АПК бездействие на административния орган е неизвършването на фактически действия, които органа е длъжен да извърши по силата на закон. Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, но в производството по ЗОДОВ то следва да бъде установено. Съдът е изложил правилни изводи, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което не може да се реализира отговорността на държавата по този ред и предявения иск се явява неоснователен. Отговорността на държавата и общините за вредите причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица може да бъде ангажирана, само при безспорна установеност на елементите от фактическия състав и наличието на причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. По аргумент на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в тежест на жалбоподателката е било да проведе пълно и главно доказване на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Установената фактическа обстановка по делото сочи, че в затвора е била въведена системата "Контел" за безкасово пазаруване в лавката на затвора, както и за провеждане на телефонни разговори. Персоналните карти са съхранявани от лицата ползващи тази система за пазаруване. Няма спор по делото, че с такава персонална карта е разполагал и ищеца по делото, като в исковия период от време в което време е бил на лечение в болницата на затвора Л., той е оставил картата си в шкафчето си с лични вещи. До него имат достъп, както затворниците, така и служебни лица от администрацията на затвора. Не се спори също така, че затворниците са давали картата си ведно със списък на желаните покупки на лавкаджията, който е имал задъжението да ги изпълни и достави, след което връщал картата ведно с касовия бон. Лафкаджията на затвора е бил назначен със заповед № 835 от 4.08.2016 г. на основание чл. 60, ал. 1, чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗИНЗС и тази длъжност за исковия период е извършвал лишения от свобода В. А. Следователно жалбоподателят не е положил необходимата грижа на добър стопанин, да съхранява и опазва персоналната си карта, както и своевременно да уведоми ръководството на МЛС за липсата на парични средства. В конкретния случай ищецът е направил това близо - четири месеца по-късно сигнализирайки с молба вх. № 1556/20.12.2016 г. Това свое задължение жалбоподателят неоснователно прехвърля изцяло върху администрация и по-конкретно върху лавкаджията, който е бил назначен на работа в лавката на затвора в исковия период. Предвид на установеното, предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди към ответниците, за незаконосъобразно бездействие е недоказан по основание и размер. Липсва конкретна причинна връзка между фактически действия, които административния орган е длъжен да извърши по силата на закона, както и бездействие произтичащо пряко по силата на нормативен акт и настъпилите вреди за жалбоподателя. Връзката е опосредена действия на трети лица (купувач - неизвестно лице), което изключва наличието на пряка връзка като елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което крайния извод за неприложимост на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ е правилен и законосъобразен. Както се посочи, предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При установяване на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата и общините, съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани в съответствие със събраните по делото са изводите на съда за липса на материалноправните предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на държавата за обезщетение за вреди, твърдяни от страна на касатора Г. В. Г. като претърпени по повод бездействие от страна на затворната администрация, позволили да се извърши пазаруване с картата му "Контел" от страна на лавкаджията в МЛС. П. съдът е посочил, че лавкаджията на затвора не е "длъжностно лице" по смисъла на закона и не осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което обезвреда срещу негови евентуални незаконосъобразни действия няма как да бъде търсена по реда на специалния ЗОДОВ. Независимо от гореизложеното, самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна е и неизвършването на незаконосъобразни действия от страна на лавкаджията в МЛС, в каквато насока е и вярната констатация на първоинстанционния съд. Не са доказани незаконосъобразни бездействия на администрация на затвора, вследствие които касаторът Г. В. Г. да е бил лишен от възможността да ползва средствата по картата му "Контел" в размер на 245 лв. Задължението да съхранява добре картата си е задэължение на ползвателя. Действително по делото са установени имуществени вреди, но те не могат да бъдат защитени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни се явяват и изложените в касационната жалба възражения за неправилно конституирана ответна страна единствено в лицето на ГД"ИН", но не и в лицето на МП. Видно от протоколно определение от 9.03.2017 г. по адм. д. № 17/2017 г. на АС - В., първоинстанционният съд е конституирал като ответници както МП, така и ГД"ИН", а с диспозитива на обжалваното решение исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и спрямо двамата ответници. Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различен извод за неоснователност на иска. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,