Решение № 337 от 16.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1092/2012 г.

Решение № 337 от 16.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1092/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане, направено чрез защитника на М. Б. Б., за възобновяване на внохд № 363/2011 г. на Добричкия окръжен съд, отмяна на постановеното по това дело решение № 177 от 4.ХI.2011 г., след което или Б. да бъде оправдана, или делото да се върне на окръжния съд за ново разглеждане. В искането са изложени доводи, които защитникът е отнесъл към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В съдебно заседание искането се поддържа от упълномощен защитник на Б. Представителят на ВКПр не намира за основателни доводите против правилността на атакувания въззивен акт и заключението му е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С присъда № 20 от 15.VI.2011 г. по нохд № 283/2009 г. на Добричкия районен съд М. Б. Б. е призната за виновна в това, че за времето от 5.VII. 2003 г. до 23.I.2004 г. в гр. Добрич неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор - "Интернешънъл Асет Банк" АД, Добрич-се е разпоредила с обременени с особен залог движими вещи на обща стойност 22 400 лв., представляващи големи размери, за което и на основание чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 2 и чл. 26 НК е наказана при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години, както и с лишаване от правото да заема държавна или обществена длъжност, свързана със съставяне и боравене с документи, и да упражнява професия или дейност, свързана с боравене с документи и стоково-материални ценности за срок от 3 години. В полза на горепосочената банка е присъдено обезщетение за причинената й имуществена вреда в размер на 13 000 лв. С решението по делото, чието възобновяване се иска, първоинстанционната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е неоснователно. За да поддържа, че с осъждането на Б. е допуснато и нарушение на материалния закон, и съществено процесуално нарушение-последното, изразяващо се в необсъждането на доказателства-защитникът твърди, че движимите вещи, с които осъдената се е разпоредила и така е осъществила /основния/състав на чл. 206, ал. 1 НК, не са били заложени. Твърдението се основава, първо, на чл. 27, ал. 3 от Закона за особените залози /ЗОЗ/ и на чл. 9, ал. 4, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Централния регистър за особените залози /ПУДЦРОЗ/, предвиждащи специален ред за отбелязване на настъпили промени в обстоятелствата, при които е бил учреден особения залог. И тъй като такива промени са настъпили- сключения между Б. и банката договор от 15.V.2002 г. за предоставяне на представляваното от Б. дружество на кредитна линия за оборотни средства в размер на 30 000 лв., за обезпечаването на което задължение е бил учреден в полза на кредитора особения залог върху инкриминираните вещи, е бил изменен с анекс от 18.II. с. г., с който кредита е бил увеличен на 50 000 лв., а с последващ анекс от 15.IV.2003 г. кредитната линия за оборотни средства е била преоформена в кредит за оборотни средства, което преоформяне се наложило поради необслужване от Б. на дълга й - но не са били вписани по реда, посочен в цитираните ЗОЗ и ПУДЦРОЗ, то Б. вече нямала задълженията, произтичащи от учредения в полза на банката особен залог. Възражението за незаконосъобразност с посочения довод е неоснователно, тъй като вписването изобщо няма отношение към действието на договора за особен залог спрямо страните по него, правата и задълженията на които възникват със сключването му и се прекратяват с отпадането на основанията, които са го наложили. Възражението, че Б. не се е разпоредила със заложените вещи без знанието и съгласието на заложния кредитор се основава, на второ място, с нейното твърдение, че продадените вещи не били заложените, а други като тях, които Б. впоследствие била придобила. Това възражение, направено не за първи път пред касационната инстанция, е обсъждано и мотивирано отхвърляно и от двете предходни инстанции. Не е установено Б. да е придобивала по какъвто и да било способ вещи като заложените, част от които в инкриминирания период е продала на В. В., който пък ги препродал на съпруга на Б. К. Б.. Ако е твърдяла наличието на такова придобиване Б. е следвало да го подкрепи с доказателства, а ако не е могла да се снабди с установяващи твърдяните факти доказателствени материали, да поиска това да бъде сторено от съда и дори още от органите на досъдебното разследване, данни за каквато процесуална дейност от страна на обвинената и подсъдима няма. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето н. о.