Решение № 463 от 19.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 405/2009 г.

Решение № 463 от 19.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 405/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Гроздан Илиев Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационни жалби на подсъдимите П. К. П. и Т. Д. И., двамата от гр. Ш. против решение № 74/29.05.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 54/2009 г. на Варненски апелативен съд (ВАС).

С жалбите са релевирани доводи за допуснати нарушения, свързани с отменителните основания по чл. 348, ал. 1 - 3 НПК.

От защитата на подс. П. се претендират нарушения на процесуалните правила, поради включване в доказателствения материал на негодни, по отношение спазване на надлежния ред за тяхното изготвяне, на протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за разпознаване, както и неспазване правилата за оценка на доказателствените източници по отношение на тяхната достоверност, довело до необоснованост на направените изводи по фактическите положения и приложим закон.

Поддържа се искане за отмяна на решението и постановяване на оправдателен диспозитив срещу касаторката, а при условията на алтернативности оплакване за явна несправедливост на наказанието.

От защитата на подс. И. претендираните нарушения се мотивират със сходни и пестеливи съображения.

Против гражданско осъдителната част се поддържат доводи за допуснати процесуална нарушения, като се претендира, че искът е уважен за причинени неимуществени вреди на лице, което няма качеството на пострадал по настоящето дело и за което на касаторите не е предявено и поддържано обвинение.

От защитата на подс. И. се претендира и намаляване размерът на присъденото обезщетение, което било завишено по размер.

Гражданската ищца лично или чрез своя повереник не е подала възражение против касационните жалби.

Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати поддържаните от защитата нарушения. Счита, че фактическите положения са правилно установени, инкриминираното деяние е квалифицирано законосъобразно, а определените наказания не са явно несправедливи, поради което предлага решението да остане в сила.

Върховният касационен съд, разгледа жалбите, провери решението с оглед на претендираните нарушения и в пределите на правомощията по чл. 347 - 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 04/13.01.2009 г. по нохд № 192/2008 г. Шуменски окръжен съд, наказателна колегия е признал подсъдимите за виновни както следва:

подс. П. П. в това, че:

• на 15.02.2005 г. в гр. Ш. в съучастие с подс. Т. И., като извършител, подбудила подс. И. да принуди К. Д. З. от с. В., Шуменска обл. да се разпореди с вещ - да върне сумата от 264 лв. или да даде 10 куб. м. дърва за огрев, като го заплаши с насилие, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца, подс. Т. И. в това, че:

• по същото време и място в съучастие, като извършител с П. Пенчева- подбудител, с цел да принуди К. Д. З. от с. В., Шуменска обл. да се разпореди с вещ-да върне сумата от 264 лв. или да даде 10куб. м. дърва за огрев, извършил противозаконно действие с тежки последици за неговите ближни, като нанесъл побой на съпругата му Н. С. З. и деянието е съпроводено с причиняване на лека телесна повреда на пострадалата, извършено е по поръчение на П. К., поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 3 вр. чл. 2, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 5000 лева.

Със същата присъда подс. Т. И. е осъден да заплати на Н. З. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди със законните последици, като за разликата до 5 000 лв. отхвърлил гражданския иск.

С въззивното решение, предмет на касационните жалби, присъдата е изменена в частта с която подс. И. е признат за виновен по чл. 213а, ал. 3, т. 3 вр. чл. 2, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 2 НК, като го преквалифицирал по чл. 213а, ал. 2, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, намалил размера на наказанието лишаване от свобода на четири години и глобата на 4000 лева.

В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационните жалби против така постановеното решение не се оправдават от фактическа и правна страна.

По делото по начало няма спор, че между касаторката, тя и подсъдима, П. К. и св. К възникнал спор по повод неизпълнено от пострадалият задължение да достави на касаторката 10 куб. м. дърва срещу сумата 246 лв., за която е установено, че получил в брой. Понеже З. не изпълнил поетото задължение и отказал да върне парите на касаторката, последната решил да го принуди да стори това, като и върне сумата или достави дървата за огрев. За целта провела разговор с подс. Трайко И., които се съгласил да принуди св. З, да изпълни поетото задължение към касаторката. На инкриминираната дата касаторът, в изпълнение на взетото решение, придружен от свидетелите М, Ж., М. отишъл в с. В. и след като разбил входната врата нахлул в жилището на К. З. Понеже св. З отсъствал касаторът бил посрещнат от пострадалата Н. Зотова, съпруга на св. З. След като напсувал пострадалата, касаторът и ударил плесници, заявявайки, че св. З трябва да му докара 10 куб. м. дърва за огрев или да му предаде сумата от 264 лв. След отказа на пострадалата лично да ум предаде исканата сума или ключовете за двигателя на паркирания в двора товарен автомобил, касаторът извадил нож и се нахвърлил върху пострадалата, която с дървена сопа успяла да избие ножът от ръцете му. Скандалът бил съпроводен с викове и писъци на пострадалата и нейните близки, което принудило касаторът да напусне жилището. При излизане от селото касаторът бил задържан от изпратените за целта полицейски служители.

Въззивният състав е възприел така установената от първата инстанция фактическа обстановка след извършено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. За допуснати нарушения на процесуалните правила, регулиращи доказателствената дейност на съдът не може да става въпрос, защото доказателствената съвкупност, относно деянието и авторството на всеки един от касаторите, поначало е безпротиворечива. В изпълнение на задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК решаващият съд е обосновал взетото решение, да не приеме за достоверни обясненията на касаторката П. в частта с които е отричала да е склонявала/подбуждала И., като извършител, да принуди З., да и възстанови паричната сума или уговореното количество дърва за огрев. Това решение е убедително, основано на конкретен доказателствен материал, включително гласни доказателствени източници, поради което съдът не е допуснал претендираната от защитата едностранчива оценка да доказателствата. Нещо повече, възложената от П. поръчка е приведена в изпълнение от касаторът И. по начин които не предизвиква никакво съмнение за ролята на касаторката, като подбудил на инкриминираното деяние. Самият И. не сочи други различни от приетите от двете инстанции мотиви, за нахлуването си в домът на Зотови, извършената физическа саморазправа, отправените обиди и закани за саморазправа към пострадалата и нейния съпруг. В тази част възприетите фактически положения, относно авторството на касаторът И. не могат да бъдат поставени под съмнение с претендираните от защитата процесуални нарушения при изготвян на протоколът за разпознаване. По начало не е била налице необходимост от извършване на процесуално следственото действие по чл. 169 и сл. НПК. Пострадалата и нейните близки са възприели действията и поведението на касаторът през светлата част от денонощието при обстоятелства, които изключват каквато и да е възможност да изпаднат в грешка относно лицето, което чрез насилие нахлуло в жилището, упражнило е насилие върху пострадала, отправяло псувни и ругатни, от неговите ръце пострадалата е избила ножа с които се е нахвърли върху нея. Тази продължителност на нападението и конкретната обстановка, при което е осъществена от касаторът, изключват каквото ида е съмнение, относно правилността на възприятията, както на пострадалата, така и на останалите свидетели възприели изцяло извършените от него инкриминирани действия. К. се съобрази и обстоятелството, че до домът на пострадалата касаторът е бил придружен и от свидетелите М, Ж. и М., които не установяват обстоятелства, изключващи неговото авторство по отношение на извършеното нахлуване в домът на Зотови и последвалото насилие става ясно, че претендираните процесуални нарушения по отношение на извършеното разпознаване са лишени от фактическо и правно основание.

Тезата на защитата за неизготвяне по надлежния ред на протокола за оглед на местопроизшествие е мотивирана със съображения, че източник на отразените в него данни, за причинените повреди на жилищния имот на сем. Зотови е св. З.

Така мотивиран доводът за допуснато процесуално нарушение е неоснователен. В огледния протокол са нанесени следите от престъплението. Отбелязано е също така, че разбиването на входната врата/порта/ и прозореца на жилище, според установеното от св. З, е извършено от касаторът.

Следователно при изготвяне на протокола за оглед предписаните от закона формата и ред са спазени. Налице е и вярно отразяване на следите от престъплението. Претендирания от защитата друг възможен произход и механизъм на причиняване, изключващи касаторът, като възможен извършител на уврежданията, е бил подложен на проверка при съвкупната оценка на доказателствения материал. Верността на констатациите в тази част не се основава единствено и само на показанията на св. К. З., респ. на протокола за оглед на местопроизшествието, поради което не може да става въпрос за допуснато нарушение със съдържанието поддържано от защитата. Това е така защото, когато при изготвяне на процесуалния документ са спазени предписаните процесуална форма и ред за неговото изготвяне, но при съвкупната оценка не се потвърди част или изцяло неговото съдържание по отношение на отразените данни за следите от престъплението и въпреки това съдът го приеме за достоверно, става въпрос за фактическа необоснованост на съдебния акт в тази част, но не и за допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до негоден доказателствен източник, които на това основание, следва да се изключи от доказателствения материал. При положение, че в настоящият случай съдържанието на оспорваната част от огледания протокол, кореспондира на останалия доказателствени материал, касационния състав счита, че претендираното нарушение е лишено както от фактическо, така и от правно основание.

С оглед на правилно установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че двете инстанции не са допуснали нарушение на законът, като са прели, че инкриминираното деяние осъществява всички признаци на изнудването по основния състав на чл. 213а НК. Допуснатото от първата инстанция нарушение по приложение на закона, по отношение на касаторът, той и подсъдим, Т. И. е било отстранено във въззивното производство с преквалификация на извършеното от него деяние от чл. 213а, ал. 3, т. 3 вр. чл. 2, т. 2 по чл. 213а, ал. 2, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Претендираните от защитата нарушения на закона в останалата част, мотивирани със съждения, за несъставомерност на деянието, понеже пострадалият от насилието не бил З., а неговата съпруга на която е било причинено несъставомерно телесно увреждане, не се споделят от касационния състав.

Според основания текст по чл. 213а, ал. 1 НК, за съставомерност на инкриминираното деяние не се изисква принудата да е упражнена единствено и само върху пострадалия. Хипотезата на упражнено насилие върху близки на пострадалия или отправени към тях закани и заплахи, с оглед на реализиране на преследваната от дееца цел, да се застави пострадалия да извърши увреждащото го правно действие също е предвидена като престъпен състав по чл. 213а ал. 1 НК. При това положение е очевидно, че доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК е неоснователен. В останалата част съображенията с които се обосноват претендираните нарушения на закона, относно валидността на сключения между касаторката и св. З договор и с оглед на невъзможността за неговото изпълнение, понеже З. не бил собственик на дървата, за които е поел задължение да ги достави, са неотносими към предмета на обвинението и направените правни изводи за съставомерност на извършените от касаторите деяния.

Определените наказания не са явно несправедливи. При тяхното индивидуализиране в пълен обем са спазени изисквания на чл. 54 НК, а с приложението на чл. 55 от НК съдът по същество е определили наказание, което по размер не е явно несправедливо. К. съобрази, че в тази част, по отношение на касаторката съдът е постановил и условна присъда, настоящият състав счита, че не са налице фактическите и правни предпоставки, обосноваващи извод за допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 5, т.т. 1 и 2 НПК.

Нарушения на закона не са допуснати и в гражданско осъдителната част на решението. Съдът законосъобразно е конституирал пострадалата, като граждански ищец по делото. С оглед на изтъкнатите по-горе съображения, по отношение наказателната съставомерност на инкриминираното деяние не е извършил процесуално нарушение и в частта, относно активната легитимация на пострадалата да участвува в процеса, като граждански ищец. Не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, тъй като по размер искът е уважен в съгласие с изискването за справедливост.

Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните с касационните жалби нарушения, на материалния закон и процесуални правила, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК