Решение № 13818 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2016 г.

Решение № 13818 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на М. Д. И. против решение по адм. д. № 435/2015 г. по описа на АС-Х.. Иска отмяна на решението с доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила- необсъждане на всички относими за спора доказателства. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна защото няма мотиви, а съдът не е съобразил неспазването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. За извършени нарушения в периода от 1.01.2015 г. до 31.03.2015 г. вече има издадена заповед за наказание "порицание", по което е налице адм. д. № 404/2015 г. по описа на АС-Х.. Представя решение № 2924/10.03.2017 г. на ВАС, с което е оставено в сила отменително решение № 267 по адм. д. № 404/2015 г. по описа на АС-Х.. Оспорва частната жалба на директора на ГД"ГП" като неоснователна.

Ответната страна директорът на ГД "Гранична полиция" оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила.

По делото е подадена частна жалба от директора на ГД "Гранична полиция" срещу определение от 8.02.2016 г. по адм. д. № 435/2015 г. по описа на АС-Х., с което е отхвърлено искането за присъждане на разноски в първоинстанционното производство, тъй като юрисконсултът не се явил в открито съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По частната жалба не изразява становище.

По касационната жалба на М. Д. И..

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След извършена проверка на съдебното решение предвид чл. 218, ал. 2 от АПК, мнозинството от настоящия съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

С решение № 325/21.12.2015 г. по адм. д. № 435/2015 г. по описа на АС-Х. е отхвърлена жалбата на М. Д. И. против заповед № УРИ 3282з-1747/15.07.2015 г. на директора на ГД"Гранична полиция", с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на жалбоподателя в качеството му на началник на ГПУ С. при РДГП Е. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за допуснато нарушение на служебната дисциплина, което се изразява в това, че в периода от 1.11.2014 г. до 12.05.2015 г. като началник на ГПУ не е създал необходима организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и не е определил служител, който да осъществява непосредствен контрол по дейностите, регламентирани от посочените правила. Като резултат са допуснати нарушения по разпределяне и движение на заявителските материали, постъпвали в управлението, както и на контрола на дейността на държавните служители от група "Оперативно издирвателна дейност". В заповедта е посочено, че е налице виновно нарушение на чл. 33, ал. 2 от Вътрешни правила за организация и работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер и служебни задължения, вменени му с длъжностна характеристика да осъществява ръководство и контрол при водене на оперативни разработки. Заповедта е издадена въз основа на установени факти в хода на проверка назначена с писмена заповед № 8121з-433/20.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи, приключила със справка рег. № RB202016-001/02-71/19.06.2015 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" и след взети писмени обяснения от служителя УРИ 4536р-135/9.07.2015 г. по описа на ГПУ-С..

За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, при спазване на сроковете по чл. 195 от ЗМВР, на административнопроизводствените правила на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и приемане на писмени обяснения преди налагане на наказанието, спазени изисквания на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание. Решението е обосновано със събраните по делото писмени доказателства и административната преписка. По същество съдът приема, че нарушението е извършено, защото няма издадена заповед по чл. 33, ал. 2 от Вътрешните правила.

Като обсъди наведените доводи от страните и извърши проверка за съответствие на установените факти с доказателствата и материалния закон, касационната инстанция намира касационната жалба за неоснователна.

Основната защитна теза в касационната жалба е за наложено два пъти наказание за едно и също дисциплинарно нарушение. Този довод не се подкрепя от доказателствата.

1. Със заповед № УРИ 3282з-1747/15.07.2015 г. на директора на ГД"Гранична полиция" на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца" затова, че в качеството си на началник на ГПУ С. жалбоподателят в периода от 1.11.2014 г. до 12.05.2015 г. не е създал организация за изпълнение на Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121з-780/2014 г. на министъра на вътрешните работи.. Изпълнителното деяние е бездействие изразяващо се в неопределяне на служител, който да осъществява непосредствен контрол по дейностите, регламентирани в посочените Вътрешни правила, което е имало за резултат нарушения при разпределяне и движение на заявителските материали, постъпвали в управлението, както и необходимата организация за контрол на дейността на служители от група "Оперативно-издирвателна дейност". Проверката е назначена със заповед № 8121з-433/20.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи и е приключила със справка рег. № RB202016-001/02-71/19.06.2015 г. на Дирекция "Инспекторат", като са взети писмени обяснения от служителя УРИ-4536р-13575/9.07.2015 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение № 325/21.12.2015 г. по описа на АС-Х. съдът е приел, че заповедта е законосъобразна.

1. Предмет на адм. д. № 404/2015 г. по описа на АС-Х. е заповед № УРИ 3282з-1621/30.06.2015 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР, с която на жалбоподателя е наложено наказание "порицание" за срок от шест месеца" за нарушения на служебната дисциплина в периода от 1.01.2015 г. до 31.03.2015 г. поради неспазване на задължения относно дейността на граничния контрол на държавната граница /ДГ/, оперативно-издирвателната дейност, преминаването през ГКПП на лица, превозни средства и стоки в зоната за отговорност на ГПУ, вследствие на което били допуснати слабости в планирането и отчитане на дейността на ГПУ-С. и ГКПП-К. А., организацията на ежедневната работа на дежурните групи, ефективността на граничните проверки в условията на интензивен трафик и увеличен миграционен натиск, охраната на зоната на ГКПП и осъществяване на пропускателния режим, ниска активност на служителите от група ОИД на ГПУ-С., занижен контрол от ръководството на ГПУ-С. над подчинените му служители. От предмета на извършената проверка е видно, че същата е извършена във връзка с проблеми, нарушения, нередовности и пропуски, свързани с режима на внос и транзит на акцизни стоки, създаване на организация за планово - отчетна дейност в РДГП, взаимодействие между ГПУ -С. с РУП - Тополовград, РУП-С., РУП - Харманли, организиране на охраната и пропускателния режим в обектите на РДГП- Е. и структурите й, функционални задължения относно организацията и реда за работа на граничния полицай на ГКПП "К. А." -шосе и ГКПП "К. А." - гара. Заповед № УРИ 3282з-1621/30.06.2015 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР е издадена въз основа на приключила тематична проверка на управленската дейност на ГПУ С. и цялостната организация на работата на ГКПП К. А. в периода от 1.01.2015 г. до 31.03.2015 г., назначена със заповед № 3282з-1039/27.04.2015 г. на директора на ГДГП МВР и приключила с изготвена справка № 3282р-10768/26.05.2015 г., с която служителят е запознат на 27.05.2015 г. С решение № 267/16.11.2015 г. АС-Х. е отменил заповедта, което решение е оставено в сила с решение № 2924 от 10.03.2017 г. по адм. д. № 404/2015 г. по описа на ВАС, пето отделение.

Налага се извод, че двете наказания "порицание за срок от 6 месеца" са наложени за допуснати различни дисциплинарни нарушения в периодите от 1.11.2014 г. до 12.05.2015 г. и от 1.01.2015 г. до 31.03.2015 г.

Съдът правилно е приел за установено, че не е спазен чл. 33, ал. 2 от Вътрешни правила - л. 127 и И. I. -2843/29.11.2010 г. Вътрешните правила уреждат организацията на работата на структурите на МВР по приемане, регистриране, докладване, движение и контрол по заявителски материали за престъпления от общ характер, както и отразяването на съответните данни в информационните фондове на МВР. В чл. 3 изрично са посочени структурите на МВР за работа със заявителски материали, като по т. 2 са посочени граничните полицейски управления. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Вътрешните правила ръководителят на съответната структура по чл. 3 определя със заповед служители, които да осъществяват непосредствен контрол по изпълнението на дейностите, регламентирани в тези правила. След като жалбоподателят е началник на структура- ГПУ С., негово е задължението да определи със заповед служители за непосредствен контрол. Приложената заповед от 17.09.23011 г. - л. 135, не доказва изпълнение на това задължение. Същата е с издател директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" Е., а не началник на ГПУ. Поради това са обосновани и законосъобразни изводите на съда, че заповедта не доказва изпълнение на служебно задължение.

Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 206 от ЗМВР, тъй като по делото е представено "възражение" от жалбоподателя - л. 9, срещу констатациите в справката, като върху тези възражения е поставена резолюция на директора на ГД "Гранична полиция" на 15.07.2015 г., на която дата е издадена и заповедта.

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Неснователна е претенцията на жалбоподателя за разноски, предвид изхода на спора.

По частната жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция".

Съдебното производство е приключило с отхвърлително решение № 325/21.12.2015 г. на АС-Х., а в по молба от 14.01.2016 г. процесуален представител на административния орган е поискал допълнително произнасяне по чл. 176 от АПК и присъждане на адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт. С определение от 8.02.2016 г. административният съд е отказал да присъди претендираните разноски. Поради това следва да се приеме, че частната жалба има характер на молба за изменение по чл. 248 от ГПК, по която следва да се произнесе първоинстанционния съд. Следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 135, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение