Решение № 352 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 344/2010 г.

Решение № 352 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 344/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Подсъдимият И. З. Х. обжалва по касационен ред въззивно решение № 73/14.V.2010 г. по внохд № 8/2010 г. на АС - Пловдив с доводи за всички касационни основания по съображения, че при постановяване на решението не са обсъдени обективно всички доказателства, проявен е обвинителен уклон. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на решението в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: Подсъдимият И. З. Х. е признат за виновен и осъден по чл. 124, ал. 1, предл. II-ро във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години за това, че на 23.ХII.2008 г. в Х. е причинил по непредпазливост смъртта на Н. И. П. вследствие на умишлено нанесена на 16.ХI. 2008 г. в с. гр. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота. Същите оплаквания са предмет и на поддържаната теза пред въззивния съд. Обсъдени са внимателно и задълбочено, като в съответствие с чл. 339 от НПК в решението са изложени съображенията, поради които доводите на подсъдимия и защитата му не са възприети. Решението е взето по вътрешно убеждение въз основа на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. При безспорно установените пряка и непосредствена причина за смъртта на пострадалия П. и че поведението на подсъдимия стои в причинно-следствения процес (макар и в нетрезво състояние, пострадалият е стоял на краката си и пада едва след удара от подсъдимия - без значение силен или слаб, в ляво или в дясно на главата, което е причина за уврежданията на здравето му, довели до фаталния край), изводите, че И. Х. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 124, ал. 1, предл. II-ро във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК - вследствие умишлено нанесената средна телесна повреда причинил смъртта на Н. П., съответстват на смисъла на закона и практиката по приложението му. Правилно е прието, че поведението на пострадалия не се отразява на квалификацията на деянието и е взето предвид при определяне на наказанието на подсъдимия. Не е налице и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание - между впрочем той и защитата му не навеждат изрично това оплакване и не излагат съображения. По тези съображения ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира, че при разглеждане на делото и постановяване на решението не са допуснати нарушения, които да се квалифицират като касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК