Решение № 9691 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 423/2010 г.

Решение № 9691 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 423/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) на Йордан Димитров Антонов от с. Окорш, област Силистра, срещу решение № 79 от 6.11.2009 г. по адм. дело № 97 от 2009 г. на Административния съд - Силистра. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск от Йордан Димитров Антонов срещу НАП - София, за сумата 18 447,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и прекратил производството по делото в частта му за сумата 16 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, като недопустим. Приел, че в частта досежно претенцията за имуществени вреди, нанесени вследствие на отменен като неправилен и незаконосъобразен АПВ № 1515 от 13.12.2007 г., впоследствие ищецът е поискал възстановяване на сумата в размер на 16 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на внасянето им до датата на окончателното възстановяване на цялата сума, събрана с АПВ № 1515 от 13.12.2007 г.. По специалния административен ред на чл. 128 - 132 ДОПК, то в общия случай на чл. 129, ал. 1, 2, 3 и 4 от ДОПК законодателят е предвидил възлагане на ревизия или на проверка след постъпване на писменото искане. Органът по приходите е задължен, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на суми по т. 1-3, в 30-дневен срок от предявяването му пред него да възстанови или прихване изцяло посочените суми чрез проверка заедно с дължимата лихва по ал. 6, съгласно която "недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите". В настоящия случай е налице мълчалив отказ, след като органът не се е произнесъл по искането на ищеца, който не е обжалван. В този смисъл, след като е налице специален ред за възстановяване на неправилно събрани суми по АПВ № 1515 от 13.12.2007 г., е недопустимо търсенето на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразния административен акт по реда на чл. 203 АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, и съдът прекратил производството по делото като недопустимо. По отношение на исковата претенция за претърпени от ищеца неимуществени вреди, съдът отхвърлил същата като неоснователна и недоказана. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява се срещу прекратяване на производството по делото досежно приетия за недопустим иск за имуществени вреди и за неправилно решението в частта му, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди. Касационната жалба е неоснователна. Констатацията на съда, че по отношение на иска за имуществени вреди съществува друга правна възможност за предявяването му, е правилна, в съответствие с чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, който гласи: "Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага." В случая са изложени мотиви в съответствие с материалния закон - по специалния административен ред на чл. 128 до 132 ДОПК. След като е налице специален ред за възстановяване на неправилно събрани суми по АПВ № 1515 от 13.12.2007 г., е недопустимо търсенето на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразния административен акт по реда на чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът правилно е прекратил производството по делото като недопустимо. По отношение на неимуществените вреди, претендирани за сумата 18 447,50 лв. обезщетение на основание чл. 203, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ. Следва да се има предвид, че те са свързани с иска за присъждане на имуществени вреди. А след като не е налице правна възможност искът да бъде разгледан по реда на ЗОДОВ, то е неоснователно и искането за присъждане на неимуществени вреди, за които се твърди, че са в пряка причинна връзка. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,