Решение № 7657 от 9.8.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Бургас срещу Решение 1866 от 24.11.2021г. на Административен съд Бургас, постановено по административно дело 2044/2021 г. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани и превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас (Наредбата), приета с решение по т.5 /Протокол 13 от 29.09.2020 г. на Общински съвет Бургас (ОбС-Бургас) и присъдил разноски в полза на Окръжна прокуратура Бургас. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилен изводът на съда, че ОбС-Бургас не разполага с материална компетентност да приема наредба с предмета на процесната. Позовава се на чл. 63 във вр. чл. 8, ал.2 от Закана за хората с уврежданията (ЗХУ), според който местните органи следва да осигурят условията за достъпност на хората с увреждания до местата за обществото ползване като съобразно своите правомощия издават/приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи. Позовава се и на чл. 99а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) като извежда извод, че според целта на закона наредбата е допустим акт, с който да се уредят условията и реда за издаване на карта за паркиране и за обособяване на местата, определени за превозните, средства, обслужващи хора с увреждания, тъй като такива не се съдържат в закона. Прави анализ на материалната законосъобразност на протестирани отделни разпоредби от Наредбата като прави извод, че същите са в съгласие с нормативните актове от по-висока степен и целта на закона, поради което обратния извод на съда е неправилен. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде отхвърлен протеста на прокурор при Окръжна прокуратура Бургас срещу Наредбата, както в цялост, така и срещу отделните й разпоредби. Ответникът по касационния протест прокурор при Окръжна прокуратура Бургас, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 20.07.2020 г. на електронната страница на ОбС-Бургас е публикуван проект за Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани и превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас като на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища. Постъпилите предложения и становища са обобщени в справка по чл. 26, ал.5 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Агенцията за хората с увреждания съгласува проекта за Наредба, като прави предложения за изменения в чл. 5, т.2, бв т. 3, б. б, както и в §2 от Преходните и заключителните разпоредби от предложения проект. Има положителни становища от всички постоянни комисия на ОбС-Бургас. На 18.09.2020 г. с докладна записка на председателя на постоянната комисия по транспорт и безопасност на движението се прави предложение до ОбС-Бургас за приемане на Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани и превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Бургас. На 29.09.2020 г. е проведено заседание на ОбС-Бургас, като приемането на Наредбата е включено под т. 5 от дневния ред. След обсъждане Наредбата е приета с 41 гласа за, 0 против и 2 въздържал се. Наредбата е публикувана на интернет страницата на ОбС-Бургас. На 11.08.2021г. прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас подава протест срещу цялата Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани и превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас с искане бъде прогласена за нищожна, алтернативно да бъдат отменени чл. 6, т.4, 5, б ж и чл. 7, т.1 и 6, чл. 11 и следващи от Наредбата. При тези факти първоинстанционният съд приема, че съгласно § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата, същата е издадена на основание чл. 21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 23, във вр. чл. 19, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 ЗДвП. Анализира посочените разпоредби и извежда решаващ извод, че предмет на Наредбата са обществените отношения, свързани с престоя и паркирането на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, но тези отношения не могат да бъдат подведени под легалната дефиниция за управление на пътищата съгласно чл.19 ЗП. Сочи, че съгласно чл. 99 ЗДвП, администрацията управляваща пътя може да определя зони за платено и безплатно паркиране, а общинските съвети да определят цената за това, като заключава че нито една от посочените в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата правни норми не включват законова делегация, която да оправомощава общинския съвет да приема подзаконови административни актове, уреждащи отношения свързани с престоя и паркирането на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, поради което счита, че ОбС-Бургас не е имал материална компетентност да приема протестираната Наредба и това налага прогласяването й за нищожна. В допълнение съдът се произнася и по законосъобразността на отделно протестираните разпоредби, като приема, че същите противоречат на правни норми от нормативни актове от по-висока степен, поради което същите са незаконосъобразни и подлежат на отмяна, но поради изводът, че цялата Наредбата е приета при липса на материална компетентност на общинския съвет за това, съдът само прогласява нищожността й. Решението на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно. Съгласно по чл. 8 ЗНА във вр. с чл. 76, ал. 3 АПК във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗМСМА общинският съвет може да приема подзаконови нормативни актови, и в частност наредби за неуредените обществени отношения в актове от по-висока степен, но при съобразяването на основаните принципи от последните и ако отношенията са от местно значение. Това нормативно регламентирано негово правомощие е ограничено от гледна точка на териториалния му обхват, но и от гледна точката на предмета на регулиране. В чл. 21, ал. 1 ЗМСМА неизчерпателно са изброени правомощията на общинският съвет, като в нито една от 25 точки, не се открива такава, която да му предоставя компетентност да приема подзаконова нормативни актове, уреждащи правоотношения, свързани с организацията на движението по пътищата на територията на общината и частност относно престоя и паркирането на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Съгласно чл. 21, ал.1, т. 23 ЗМСМА общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, но в този случай компетентността му е ограничена до регламентацията на тези правоотношения, които не са регламентирани от закона и са от местно значение. В случая в протестираната Наредба не се откриват норми, които да водят на извод, че обществените отношения свързани с престоя и паркирането на превозни средства на хора с увреждания или превозващите такива имат някаква специфика, която да налага отделна местна регламентация. В случая е приложима общата регламантация на правоотношенията във връзка с движението по пътищата по ЗДвП и този за хората с увреждания. Видно от позитивното право, правоотношенията свързани с движението по пътищата и в частност с престоя и паркирането и спирането са изрично регламентирани в чл. 93 99а ЗДвП. Правоотношенията свързани с осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания са от компетентността на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласно чл. 58, т. 3 ЗХУ. Нито в тези разпоредби, нито в други на Закона за движението по пътищата или Закона за хората с увреждания е предоставена компетентност на общинските съвети да регламентират отново или по различен начин паркирането, престоя и спирането на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания. Неоснователен е доводът на касатора, че съгласно чл. 63 във вр. чл. 8, ал. 2 ЗХУ той може да приема наредба с предмет на процесната. Действително съгласно чл. 8, ал. 2 ЗХУ - Държавните и местните органи съгласно своите правомощия приемат, съответно издават нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с правата на хората с увреждания., но това е приложимо само, когато съответните обществени отношения не са уредени по общ начин от друг орган. Съгласно чл. 63 ЗХУ - Местните органи осигуряват в рамките на предоставената им компетентност: 1. изграждането и поддържането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда в сградите и съоръженията по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2 общинска собственост, и ежегодно разработват програми, одобрени от съответните общински съвети, с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за изпълнение; 2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от хора с увреждания транспортни средства; 3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета водачи на слепи, или от кучета асистенти на хора с увреждания, до местата за обществено ползване; 4. специални транспортни услуги за хората с увреждания; 5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания; 6. условия за подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности. Видно от текста на разпоредбата, в същата лимитативно са изброени сфери на действие, в които местните органи следва да осигурят съдействие за гарантиране правата и подобряване качеството на живот на хората с увреждания, като между изброените не са посочени паркирането, престоя и спирането на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания. Посоченото изключва възможността на общинските съвети по места да приемат подзаконови административни актове за уреждане на тези отношения. Следователно налага се заключение, че първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод, че по предмета - паркиране, престой и спирано на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващите ги хора с увреждания, Общински съвет Бургас не разполага с материална компетентност да издава подзаконови нормативни актове. Споделят се и изводите са съда, че отделно протестираните разпоредби - чл. 6, т.4, 5, б ж и чл. 7, т.1 и 6, чл. 11 от Наредбата са приети в нарушение на правни норми от по-висок ранг от Закона за движението по пътища. Мотивите на съда са ясни, обосновани и съответни са доказателствата, събрани по делото и закона поради настоящият съд не следва да ги преповтаря на основание чл. 221, ал.1, изр. последно АПК. С оглед всичко изложено и при липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна в касационната жалба, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,